Автор Тема: Енергията на вакуума е на 15кХц?  (Прочетена 37221 пъти)

Неактивен ELPUNTO

  • Експериментатор
  • Активен
  • ***
  • Публикации: 271
  • Рейтинг: 133
    • balkanmysteries.com/bg
Re: Енергията на вакуума е на 15кХц?
« Отговор #30 -: Януари 14, 2014, 07:06:26 am »
СЪЩНОСТ НА ВАКУУМА

Понятието вакуум произлиза от латинската дума vacuum, която означава пустота. Във физически смисъл в квантовата теория под вакуум се разбира основно състояние на квантовите полета, което притежава най-ниска минимална енергия с нулеви импулси, ъглови моменти, електрически заряди и други квантови числа. На вакуумното състояние съответства вектор на състоянието, обозначен със символа IO>. Вакуумът се определя още и като състояние, в което в пространството отсъстват реални частици, или в което операторите за унищожение, въведени в квантовата механика, дават нулев резултат. Това е така нареченият математически вакуум.

Във физическия вакуум за разлика от математическия комплексното число, равно на средното значение от произведението на два оператора на полето в една точка на пространство-времето може да не бъде равно на нула. В този смисъл се появява понятието вакуумен кондензат.

В технически смисъл вакуумът представлява среда, съдържаща газ при налягане, съществено по-ниско от атмосферното. В такъв аспект специалистите в съответната област обикновено разделят вакуума на четири категории: обикновен, среден, висок и свръхвисок. На тези четири категории съответства налягане от 133,322 Па (паскала) за обикновения вакуум до налягане, по-ниско от 100 нПа (нанопаскала), за свръхвисокия вакуум, където 133,322 Па съответстват на 1 мм живачен стълб или на 1/760 част от атмосферното налягане на морското равнище.
Обикновен вакуум може да се създаде от дифузионни помпи. С такова налягане е вакуумът в кинескопите на телевизорите. Висок и свръхвисок вакуум се създава в пръстените на ускорителите на елементарни частици с помощта на стотици турбомолекулярни помпи, йонни и титанови помпи. Мястото на пресичането на сноповете частици, където те се сблъскват, в зоната на детекторите се охлажда от няколко криогенни помпи до температури под 2,5 К. В тези зони налягането достига до около 100 атоатмосфери*. Такова налягане на вакуума съществува в космическото пространство на височина 3000 км над повърхността на Земята.

Средният пробег на частица в този вакуум, или разстоянието, което може тя да измине, без да се сблъска с друга частица, е близо половин милион километра. За сравнение може да се каже, че в обикновената атмосфера, в която дишаме, средният пробег е само няколко десетки ангстрьома, или няколко милиардни от метъра. В космичното пространство на височина 300 км над повърхността на Земята налягането е около 100 пъти по-високо от налягането на височина 3000 км. В лабораторни условия космическите кораби се изпитват преди полет именно при такова налягане.
В момента Слънчевата система преминава през водороден галактичен облак и поради това вакуумът около нашата планета не е толкова висок. В нашата Галактика, както в повечето спирални галактики, съществуват голямо количество прахообразни и газообразни облаци, които обикновено са разположени в долната част на екваториалната им плоскост. Прахообразните облаци са изградени от частици с големина около един микрометър, а газообразните облаци съдържат основно водород и хелий, като двата елемента могат да бъдат в йонизирано или неутрално състояние. В Галактиката ни броят на газообразните облаци е около 100 пъти по-голям от този на прахообразните. Големината им достига до 20 светлинни години в диаметър, а разстоянието между тях е средно около 100 светлинни години.
Освен галактичните облаци съществува и друг фактор, който нарушава космическия вакуум. Известно е например, че Слънцето предизвиква вятър от наелектризирани частици като електрони и протони, чиято скорост се изменя в зависимост от активността на звездата от 300 до 900 км/сек, или над 1000000 км/ч. В Галактиката ни обаче съществуват около 10000 звезди от клас "O" с температура на повърхността около 30000 К и маса, превишаваща до 80 пъти слънчевата, които понякога създават истински космически урагани от заредени частици. Скоростта на звездния вятър в тях може да достигне до 4000 км/сек, или близо 14000000 км/ч.

Съществува ли тогава абсолютен вакуум в далечното космическо пространство?
Наличието на няколко частици в един кубичен метър - средната гъстота на материята между звездите, както и фоновото, реликтово излъчване с температура 2,7 К, не ни позволяват да твърдим подобно нещо. Тук трябва да споменем все пак, че космическият вакуум не е равномерно разпределен в Космоса. В някои области на Вселената той е много по-голям и достига до 0,1 частици на кубичен сантиметър. Ако се вземат предвид кластерните образувания и групираните около тях огромни галактични струпвания, както и съществуването на черни дупки, играещи ролята на своеобразни вакуумни свръхпомпи в Космоса, може да се предположи, че в пространството около тях вакуумът нараства в още по-голяма степен. Дали този свръхвакуум е абсолютно празно пространство, което във физиката носи названието прост вакуум? Оказва се, че не, и физиците отдавна са разбрали този факт.

При нищожните разстояния, милиарди пъти по-малки от размерите на елементарните частици от порядъка на една Планкова дължина L_Pl = 1,6.E-35 метра, вакуумът се оказва, че има много сложна дребнозърнеста структура.

Геометрията на тази структура, разгледана в динамика, определя всички видове взаимодействия в природата и във Вселената. Дребнозърнестата структура може да се представи като свръхплътно, динамично пулсиращо и затворено в себе си физично поле. Това поле притежава плътност на масата от порядъка на 10E+93 грама/см3. Като се има предвид, че плътността на водата е 1 грам/см3, а на най-плътният елемент осмий е само 22,6 грама/см3, то излиза, че плътността на вакуумната структурна клетка е фантастична. Нейната маса при размери от порядъка на Планковата дължина би била еквивалентна на Планковата маса M_Pl = 0,000022 грама. Тази плътност на вакуумната структурна клетка би могла да се обясни единствено с ефект, създаван от гравитационния дефект на масата.

Как може да се обясни този ефект?

Ако разгледаме гравитационното привличане на два електрона, поставени на разстояние 1 метра един от друг, то ще видим, че то е нищожно. Но ако те бяха безкрайно малки по размери и поставени на Планково разстояние един от друг, то тяхното гравитационно привличане би станало безкрайно. Това означава, че с намаляване на разстоянието и увеличаване на плътността на наблюдаваната материя поради квадратичната зависимост на силата на привличане от разстоянието интензивността на гравитационната сила фактически нараства неограничено. На съвсем нищожните разстояния, сравними с микроструктурата на вакуума, гравитацията става основна доминираща сила на нашия свят. Огромната фактически безкрайна плътност на вакуума създава съответно по величина гравитационно поле, което на свой ред поражда такива локални изкривявания на време-пространството, че енергията на вакуума остава запечатана в клетките на неговата микроструктура. С други думи, гигантската енергия на вакуума създава толкова мощен дефект на масата, че той напълно компенсира енергията, скрита в клетките на вакуумната микроструктура, и поради това тя на големи разстояния въобще не се проявява и не може да бъде регистрирана от никакъв прибор. Като резултат от всичко това ние възприемаме вакуума като празно пространство.
...............

следва  продължение

П.П.    Тази статия се опитва да даде обяснение за структурата на вакуума, свойствата на материята в нашето измерение, както и на електромагнитното поле.

« Последна редакция: Януари 14, 2014, 07:08:21 am от ELPUNTO »

Неактивен Maistora52

  • I'm first Omnologist in World
  • Global Moderator
  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 1 549
  • Рейтинг: 300
  • СВОБОДАТА, Санчо, е на върха на копието!
    • Магнитни генератори "AMAG - Terra, Tornado, Terminator
Re: Енергията на вакуума е на 15кХц?
« Отговор #31 -: Януари 15, 2014, 12:42:11 pm »
Блестящ пост, ЕлПунто! Възхитих се!
Поздрави!
« Последна редакция: Януари 16, 2014, 08:56:27 am от Maistora52 »

Неактивен ELPUNTO

  • Експериментатор
  • Активен
  • ***
  • Публикации: 271
  • Рейтинг: 133
    • balkanmysteries.com/bg
Re: Енергията на вакуума е на 15кХц?
« Отговор #32 -: Януари 15, 2014, 05:43:37 pm »

                                                                                                                                     СЪЩНОСТТА НА ВАКУУМА
                                                                                                                                             продължение 1



Но в някои точки на пространството, където гравитационното изкривяване не е стопроцентово, вакуумната енергия не е компенсирана изцяло и става наблюдаема. На фона на фиктивно празното пространство се появяват малки области от разредена в сравнение със собствената плътност на вакуума материя, които ние наричаме елементарни частици.
По такъв начин от гледна точка на квантовата гравитация всички елементарни частици, ядра, звезди, галактики и планети, цялата наша Вселена се явяват като един от продуктите на непълната компенсация на енергията във вакуумната микроструктура.

Затворената вакуумна енергия непрекъснато пулсира и тече по сложни геометрични криви, изграждащи облика на микроструктурните клетки, от които се състои вакуумът. Взаимното разположение на тези криви определя вида и характера на всички наблюдавани и ненаблюдавани в природата взаимодействия. По всяка от тези криви от втора степен в елементарната вакуумна клетка енергията тече с различна скорост.Промяната на флуктуацията на енергията при нейното протичане по дадена крива в една вакуумна клетка и прехвърлянето й върху друга съседна такава клетка съответства на поява на определен вид носител на взаимодействие.

На всеки вид крива във вакуумните клетки вероятно съответства определен тип носител на взаимодействие, характеризиращ се с определена скорост. По отношение на носителите на най-фундаменталните за нас взаимодействия, като фотони и тахиони например, вакуумът се явява като свръхпроводящо твърдо тяло.
Както казахме вече, скоростта на тези носители се определя изцяло от геометрията на вакуумната микроструктура. Нещо повече, всеки носител определя вероятно строго определено измерение, за което той се явява като основен.

От тази гледна точка всяко макротяло или макроструктура може да съществува едновременно в няколко измерения, но само едно от тях би било основно определящо за нейното съществуване.
Вселената може би е изградена от наложени едно в друго измерения, за всяко от които са валидни определени закони. Връзката между измеренията се определя от взаимното разположение на микроструктурите, които ги изграждат и които са скрити в основните вакуумни клетки.

Под действие на непрекъснатите пулсации на енергията във вакуума се образуват виртуални частици, които засега не могат да се наблюдават с научна апаратура, тъй като времето им за живот е нищожно - от порядъка на 10 на степен минус двадесет и първа секунди за виртуалните протони и 10 на степен минус двадесет и четвърта секунди за виртуалните електрони.
Разстоянието, което изминават от раждането си до изчезването, и количеството на движението им нарушават закона за запазване на енергията. Квантовата теория позволява това нарушение поради изключително краткото време на живот на тези частици. Все пак, въпреки че родените във вакуума виртуални частици не могат да бъдат наблюдавани пряко, ефектът от общото им действие може.

Така например движещите се около ядрата на атомите електрони постоянно изпитват действието на обвивка от виртуални частици, която ги обгръща. Поради този факт електроните постоянно се тресат при движението си по атомните орбитали. Макроефектът от това отместване на орбитата на електроните и разцепване на енергийните им нива е известно във физиката под названието "изместване на Лемб", тъй като Уилис Лемб пръв е успял да измери с изключително висока точност това отместване във водородния атом.

Вторият макроскопичен ефект, който доказва съществуването на енергия във вакуума, е ефектът на Казимир. Холандският физик Хендрик Казимир пръв доказва съществуването на виртуални частици, родени от вакуума, като охлажда две метални плочи, поставени във вакуум до температура, съвсем близка до абсолютната нула (-273,15ёC). Преди да достигне нулева енергия, топлинното излъчване, плочите се доближават, а след като тя бъде достигната, се оказва, че силата на електромагнитното излъчване също ги тласка една към друга. Енергията на вакуума създава свръхналягане, което през 1958 г. е измерено от друг  холандски физик.

При охлаждане на пространството до абсолютната температурна нула се отстранява всяко топлинно излъчване и абсолютният вакуум би бил станал възможен. Но дори при тази температура според квантовата теория вакуумът ще съдържа остатък, нещо, което не може да се отстрани, а именно определени физични полета. Във вакуума при абсолютната нула се наблюдава това, което физиците наричат нулева енергия. В това състояние вакуумът пулсира непрекъснато и дори кипи като повърхност, върху която се плискат вълни.

В квантовата механика поради размазването на траекториите на частиците, дължащо се на флуктуациите на вакуума, е възможен така нареченият тунелен ефект, или преминаване на частиците през плътна енергийна бариера. В микросвета това е много разпространено явление. Именно по този начин става изпускането на алфа-частици от дълбините на атомните ядра.

Но какъв "тунелен ефект" може да съществува във вакуум?

Очевидно подобен ефект може да се наблюдава само при преминаването през различните състояния на самия вакуум. Енергетичните полета, изграждащи геометрията на вакуумните структури, влизат в сложно сплитащи се взаимодействия и в зависимост от характера на тези взаимодействия геометрията на вакуумната микроструктура може да се намира в различни състояния, както например едно твърдо тяло може да има различни кристални модификации.

А това означава, че нашият свят не е единствено възможен - могат да съществуват и други светове с друго "нулево равнище" на вакуума. Следователно вакуумът и свързаният с него физичен свят е разделен на отделни състояния. Във всеки "частен свят" вакуумът е състоянието с най-малката възможна енергия, характерна за полевите носители на този свят.
На различните светове съответстват различна плътност и структура на вакуумните флуктуации, така да се каже различна консистенция на вакуума.

Съществуването на заобикалящия ни свят с определени физични закони означава фактически избор на един от възможните видове вакуумни флуктуации.

......................

следва продължение







Неактивен mzk

  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 1 593
  • Рейтинг: 128
  • http://analogov.com
    • analogov.com
Re: Енергията на вакуума е на 15кХц?
« Отговор #33 -: Януари 15, 2014, 06:23:00 pm »
По принцип с такива текстове се цитира и авторът:
http://chitanka.info/text/2676-fenomenyt-nlo
http://chitanka.info/text/2676/26

Неактивен Радико

  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 2 602
  • Рейтинг: 227
  • Трдният начин е по лесен
    • http://martinov-radiko.blogspot.com/
  • Скайп: radiko1a
Re: Енергията на вакуума е на 15кХц?
« Отговор #34 -: Януари 15, 2014, 09:00:45 pm »
Въпреки многото "странни" изказвания в статията публикувана от ELPUNTO
В нея видях едно - две много показателни изказвания. Примерно за Осмият.
Плътността на осмият според учебниците по които съм учил е много по ниска. Съвсем официално съм учил, и много хора и сега смятат, че най плътният метал е платината. Само, че понеже осмият има "някой ограничени военни приложения" за него в учебниците пишеха други неща. Да ни бяха лъгали само за осмия да го преглътнем някак си. А сега след "краткото лирично отклонение"  Точно в сравнение с осмия се дава "евентуалната" плътност на вакума. Е кажете ми това не е ли измерване на плътността или твърдостта "наричайте го както искате" на етерната мембрана в която се разпространява светлината. Твърдението е направено на основа на факта, че колкото по плътно е нещо толкова по бързо се разпространяват вълните в него.
ELPUNTO Струва ми се, че с лекота можеш да изтриеш една торба обяснения в публикацията и да ги замениш с простичката дума ЕТЕР.
От 9 кладенеца вода донесоха само за да не кажат тази мръсна дума ЕТЕР.
Кво толкова бе, етер е, не е фелацио.         

Неактивен @praktik

  • Стабилен
  • ****
  • Публикации: 760
  • Рейтинг: 21
Re: Енергията на вакуума е на 15кХц?
« Отговор #35 -: Януари 15, 2014, 09:42:37 pm »
Тази вакуумна теория измежду многото други още, за разлика от тях, се придържа към квантовата механика, но няма никакви експериментални данни които да я потвърдят. Само с теоретизъм не става .

Неактивен Радико

  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 2 602
  • Рейтинг: 227
  • Трдният начин е по лесен
    • http://martinov-radiko.blogspot.com/
  • Скайп: radiko1a
Re: Енергията на вакуума е на 15кХц?
« Отговор #36 -: Януари 15, 2014, 11:18:29 pm »
Да съгласен съм напълно с тебе @praktik
Но въпреки това не мога да отрека, че намирам доста интересни неща в нея. Определено не всичко е за изхвърляне. просто автора не може все още "или не иска" да се отрече напълно от "стандартния модел" и това му тежи като воденичен камък на шията.   

Неактивен @praktik

  • Стабилен
  • ****
  • Публикации: 760
  • Рейтинг: 21
Re: Енергията на вакуума е на 15кХц?
« Отговор #37 -: Януари 16, 2014, 06:05:10 pm »
Радико, ето нещо интересно открито за електрона, бил с идеална сферична форма, много прецизно измерена.  Чудя се как ли са я измерили.
http://news.discovery.com/space/perfect-electron-roundness-bruises-supersymmetry-131219.htm
А ето и блога от който прочетох новината.
http://asthfghl.blog.bg/technology/2014/01/15/idealno-krygliiat-elektron.1228507

Неактивен Радико

  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 2 602
  • Рейтинг: 227
  • Трдният начин е по лесен
    • http://martinov-radiko.blogspot.com/
  • Скайп: radiko1a
Re: Енергията на вакуума е на 15кХц?
« Отговор #38 -: Януари 17, 2014, 08:46:27 pm »
Абе и аз го четох това, Ама и аз като тебе взех да се чудя как пък я измериха така добре. Не бил леко сплеснат като земята от центробежните сили ами си бил идеално кръгъл, което напълно потвърждавало предвижданията на "стандартният модел"
Явно логиката е:
Щом в американските екшъни минават такива глупости защо да не минат и в научните теории.
Нека не забравяме, че според официални данни Андронният колайдер прегря защото някакво птиче си изпуснало коричката хляб на един от радиаторите на охладителя и тя нарушила работата на охлаждащите системи и колайдера прегрял  ;D ;D ;D
След това едно хлабаво жакче модел RJ45 "дето през такова всички ползваме интернет излъга учените И ЗАБЕЛЕЖЕТЕ няколкостотин хиляди пъти по един и същи начин, та те погрешка решили, че са намерили нещо по-бързо от светлината. Добре, че има кой да ги контролира и напътства  тези учени, че току виж по погрешка вземат че докажат и съществуването на нещо като етер. 
« Последна редакция: Януари 18, 2014, 01:10:02 pm от Maistora52 »

Неактивен @praktik

  • Стабилен
  • ****
  • Публикации: 760
  • Рейтинг: 21
Re: Енергията на вакуума е на 15кХц?
« Отговор #39 -: Януари 17, 2014, 10:01:35 pm »
Абе и аз го четох това, Ама и аз като тебе взех да се чудя как пък я измериха така добре. Не бил леко сплеснат като земята от центробежните сили ами си бил идеално кръгъл, което напълно потвърждавало предвижданията на "стандартният модел"
...
След това едно хлабаво жакче модел RJ45 "дето през такова всички ползваме интернет" излъга учените И ЗАБЕЛЕЖЕТЕ няколко стотин хиляди пъти по един и същи начин, та те погрешка решиха, че са намерили нещо по бързо от светлината. Добре, че има кой да ги контролира и напътства  тези учени, че току виж по по грешка вземат че докажат и съществуването на нещо като етер.

Да така е , само дето доколкото разбрах, тази идеално кръгла форма на електрона опровергавала теорията на суперсиметрията.
« Последна редакция: Януари 18, 2014, 01:10:43 pm от Maistora52 »

Неактивен ELPUNTO

  • Експериментатор
  • Активен
  • ***
  • Публикации: 271
  • Рейтинг: 133
    • balkanmysteries.com/bg
Re: Енергията на вакуума е на 15кХц?
« Отговор #40 -: Януари 18, 2014, 02:18:10 pm »
                                                                                                              СЪЩНОСТТА НА ВАКУУМА
                                                                                                                       продължение 2

Всяка конфигурация във вакуумната микроструктура отговаря на определен тип взаимодействие и носители и притежава строго определена привилегирована посока на действие.
Така например при електромагнитното взаимодействие би могло да се предположи, че последното се определя от битуисторна* конфигурация.
Като цяло всички клетки на вакуумната микроструктура вероятно се състоят от две слепени еднакви конфигурации, между които съществува огледална симетрия. От своя страна между всяка от тези сдвоени клетки и съседните й също съществува огледална симетрия.

Огледалната симетрия, съществуваща между две еднакви долепени конфигурации на вакуумните клетки, е възможна причина за съществуването на положителни и отрицателни заряди в нашето измерение, както и за съществуването на допълнителни измерения на него и на всяко от октавните измерения.
Съществуващата огледална симетрия предопределя вероятно и възможността за обръщане на хода на хронологичното време във всяко от тези измерения. Благодарение на нея може би е възможно да се създаде машина на времето, която да може да пътува към миналото на нашето измерение. Процесите на анихилация*, както и процесите, при които се раждат елементарни частици от високоенергетични гама-кванти, вероятно също изцяло се определят от огледалната симетрия, съществуваща в микроструктурата на вакуума. Съвсем не е случаен фактът, че частиците се раждат от високоенергетичното лъчение винаги едновременно със своите античастици.

Такъв е случаят със създаването например на двойката електрон и позитрон от гама-кванти (високоенергетични фотони) с енергия 1,022 мегаелектронволта в околността на дадено атомно ядро.
При обратния процес на анихилация на парапозитроний, където електронът и позитронът имат противоположни спинови моменти, създадените два гама-кванти с енергия 511 килоелектронволта, излитат в противоположни посоки в нашето тримерно пространство.
Този факт подкрепя твърдението, че огледалната симетрия във вакуумните клетки определя две привилегировани посоки във вакуума.
Съществува предположение, че огледалната симетрия е една от четирите основни симетрии на вакуумната конфигурация, определяща електромагнитните взаимодействия.

Втората симетрия в нея вероятно е осевата, перпендикулярно насочена спрямо първата.

Третата симетрия е ротационна и е перпендикулярно насочена спрямо втората симетрия.

Четвъртата основна симетрия на вакуумната конфигурация е във времето и вероятно се проявява само в основното най-ниско енергетично и невъзбудено състояние на енергията във вакуумните клетки.

Всяка енергетична флуктуация, възбуждаща тези клетки, би нарушавала тази симетрия във времето. Във всеки момент всяко възбудено състояние на която и да било от конфигурациите на вакуумната структура би могло да се определи с радиус вектор спрямо зададена полярна* координатна система, чийто център съвпада с центъра на ротационна симетрия на вакуумните клетки. Ъгловата скорост, с която ротира този радиус-вектор, за всяка от избраните конфигурации е постоянна величина при условие, че възбуждането се предава чрез основен носител, характерен за съответната конфигурация.

Така например се предполага, че фотонните кванти се явяват основен носител в елетонната (на електричните сили) и в частност в меронната (на магнитните сили) конфигурация на битуисторната структура на вакуумната геометрия, отговорна за електромагнитните взаимодействия.
Крайната скорост на светлината във вакуум би могла да се обясни именно с крайната скорост на предаване на дадено енергийно възбуждане в елетонната конфигурация на вакуума. При тахионната конфигурация тази крайна скорост би била съответно много по-голяма.

Основната вакуумна структурна клетка вероятно съдържа няколко конфигурации. Някои физици определят техния брой на 7, а други техни колеги на 11. По-същественото е, че човешката цивилизация в своята дейност оперира само с шест от всички тези конфигурации.
Всички познати ни досега взаимодействия в нашето четиримерно пространство се определят от тези шест основни конфигурации, определящи съществуването на шест октавни свята и шест допълнителни на тях измерения.

По реда на тяхната октавност взаимодействията би могло да се разделят на глуонни, магнитни, ядрени, електромагнитни (в даденото ново предположение би могло да се възприемат като съставни с предопределяща електрична компонента), гравитационни и ергонни. Всяко от тези взаимодействия притежава собствен основен носител, предаващ процесите на възбуждане с точно определена скорост.

Връзката между скоростта на отделните носители вероятно се определя от константата 17315. Тази константа всъщност представлява корен квадратен от скоростта на светлината във вакуум, където последната се измерва в метри за секунда. За онагледяване на горното предположение може да послужи следната таблица:

Взаимодействие, вид                 Конфигурация, тип                          Носители, вид                                             Скорост на носителите
Глуонно                                            Глуонна                                           Глуони                                                               -√ C
Магнитно                                          Меронна                                         Мерони                                                                   0
Ядрено                                              Инстантонна                                  Пи-мезони                                                         +√ C
Електромагнитно                             Елетонна                                        Фотони                                                                 +C
Гравитационно                                Тахионна                                        Тахиони                                                         +C.√ C
Ергонно                                            Ергонна                                          Ергони                                                            +C * C


Връзката между всяко от октавните измерения, определени от дадена основна конфигурация и даващи облика на даден свят, със съответното допълнително измерение вероятно се определя от множителя 1,4142.

Едно от известните във физиката слабо взаимодействие, за което не споменахме по-горе, се определя от междинните векторни бозони W и Z с 40 и съответно 80 протонни маси всеки. Те се явяват като основен носител в едно от шестте допълнителни измерения, и по-специално в магнитното допълнително измерение. Поради това при тях се наблюдава нарушение на четността при зарядната инвариантност.

Ергонните взаимодействия не са изучени още от съвременната наука, въпреки че пряко са свързани с понятието енергия поради специфичното им високооктавно положение спрямо нашия свят, което не позволява все още на съвременната техника да ги регистрира.

Що се отнася до носителите на магнитните взаимодействия, то се предполага, че те се движат с нулева за нашия свят скорост и поради това не могат да бъдат регистрирани от неподвижен приемник. Приетата от нашия свят нулева скорост вероятно просто съвпада със скоростта на магнитните носители, които можем да наречем мерони.
От тази гледна точка магнитно поле може да се наблюдава само там, където имаме движение на електрични заряди под действието на електрично поле, чиито носители се движат със скоростта на светлината във вакуум.

Що се отнася до електромагнитните взаимодействия, то те биха могли да се разглеждат като съставни, тъй като се дължат на действието на два вида основни носители - елетони и мерони, които, взети комплексно, всъщност изграждат фотоните.

Освен фотоните съществуват и други съставни носители, които играят основна роля във физичните макросистеми. Към тях могат да бъдат причислени носителите на звуковите вълни - фононите. Би могло да се предположи, че последните са изградени от няколко щафетно предаващи възбудния процес основни носители.
Същото се отнася и за носителите, отговорни за преноса на топлина при процесите на топлообмен.

.........................

следва продължение
« Последна редакция: Януари 18, 2014, 07:52:02 pm от Maistora52 »

Неактивен Радико

  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 2 602
  • Рейтинг: 227
  • Трдният начин е по лесен
    • http://martinov-radiko.blogspot.com/
  • Скайп: radiko1a
Re: Енергията на вакуума е на 15кХц?
« Отговор #41 -: Януари 18, 2014, 07:35:43 pm »
Ще ме извиняваш ELPUNTO, но щом и в тази теория говорят за фотони, зарежи я това са глупости. Фотонът е измислена частица за да закърпи дупка в теорията на стандартния модел. Няма такова нещо като фотон. Светлината не е частици Светлината се различава от радиовълните "къси, средни, дълги" единственно по честотата на промяна на електромагнитното поле. Светлината е електромагнитно поле. Ако това са фотони, значи всеки магнит е източник на фотони.     

Неактивен Радико

  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 2 602
  • Рейтинг: 227
  • Трдният начин е по лесен
    • http://martinov-radiko.blogspot.com/
  • Скайп: radiko1a
Re: Енергията на вакуума е на 15кХц?
« Отговор #42 -: Януари 18, 2014, 07:47:30 pm »
Добавям тук картинка с таблицата на електромагнитния спектър

Неактивен x_name41

  • Стабилен
  • ****
  • Публикации: 615
  • Рейтинг: 136
  • "музиката удължава живота"
    • http://www.4shared.com/account/dir/8Lu4dgzG/sharing.html
Re: Енергията на вакуума е на 15кХц?
« Отговор #43 -: Януари 18, 2014, 08:50:44 pm »
Това дето беше "шибнато" тук отива в тема "Музика за душата" където може и вицове да си разказваме.
« Последна редакция: Януари 18, 2014, 08:54:27 pm от Maistora52 »

Активен PyroVeso

  • Специалист
  • Стабилен
  • ***
  • Публикации: 637
  • Рейтинг: 214
  • Life is a DIY project!
Re: Енергията на вакуума е на 15кХц?
« Отговор #44 -: Януари 19, 2014, 12:18:04 pm »
Радико, за пръв път чувам, че звуковите вълни спадат към електромагнитните...?! :)
Или може би става въпрос за техните електрически/радио-аналози?