Най добре е теорията да се прочете и осмисли от всеки които се интересува от нея.
Ще се опитам да предам в основни линии сърцевината й, поне според това, което съм разбрал:
Постулат е че имаме декомпресиращ се първичен флуид (Етер, простиращ се навсякъде), в който се намират пулсиращи фундаментални обекти (в лекциите описанието е със сфери, но това не е ограничение както разбирате), които в по-голяма или по-малка степен са проникнати от този флуид (в зависимост от тяхната специфична диелектрична или магнитна константа на проникване).
Представете си, че тези константи са 0 (за по-лесно разбиране, като впоследствие можете да си представите нарастващата комплектност на процесите, когато те не са 0, което ще обуслови степента на проникване и концентриране на флуида в осезаемите обекти), тоест флуида не прониква в пулсиращите тела.
Първо си представете сфера А, която пулсира. Полето което се създава около нея е радиално и може да си го приставете лесно (стр. 30 от посочените лекции). На “раздуване“ ще има радиално движение флуида около А в посока “навън“, а при “свиване“ ще има радиално движение на флуида навътре в освободеното пространство. Това е фундаменталното движение в теорията.
Сега си представете две сфери А и Б които се намират на определено разстояние една от друга и пулсират в синхронност (с еднакъв период). Техните полета ще бъдат разпределени по начин показан на стр. 31. Тоест при синхронност на пулсациите радиалното движение на флуида предполага “сблъсък“ на радиалните потоци, те съответстват точно на магнитни силови линии на N/N или S/S полюси който се “отблъскват“.
Отново имаме две сфери А и Б, но сега те пулсират с противоположни периоди (когато едната е крайно раздута, другата е крайно свита). Сега ефектите на движението на радиалните потоци във флуида са коренно различни (стр. 32 от лекциите), тоест те съответстват точно на магнитни силови линии на N и S полюси, които се “привличат“. Забележете, че при сферите все още го няма ефекта на привличане, само ефекта на полето.
За да може да се проявят ефектите на “привличане“ и “отблъскване“ си представете, че периодите на тези пулсации не само може да съвпадат или да са противоположни (но с еднаква дължина на вълната ), от друга страна те може да са неимоверно различни (със степени на порядъци). Тоест тези обекти могат да пулсират/вибрират (понеже може и теоретично е доказано, че пулсация = вибрация) с различни честоти. Сега, на база на тези различни честоти всеки пулсиращ обект или частица ще “търси“ оптимално място (отстоящ на оптимално разстояние) от другите пулсиращи обекти в зависимост само от периода и фазовата разлика (така да се каже ). Това може да се представи като източник А на (радиални вълни) който търси своята оптимална позиция в пространство на база на фазово съответствие и в отношение на дължината на вълната спрямо други източници Б,С,Д, ... с които той има образувани полета в смисъла на по-горе пояснените постулати.
Забележете, че тази динамика важи не само за частици на атомно/микро ниво, но така и за обекти от макро размери до космически обекти, понеже те имат агрегатен период, който е съвкупност от периодите на микро частиците които ги съставят, тоест това е унифицирана теория.
Забележете, че при ефект на “привличане“ или “отблъскване“ няма значение кой източник на пулсации е избран за N или S, това отбелязване е напълно арбитрарно.
Това е съвсем накратко, и предполагаемо изкривено през моя поглед, същността на теорията. C. A. Bjerknes е бил силно повлиян от Maxwell, и неговата теория на флуид и вибриращи частици извежда всичките постулати на Maxwell-овата теория напълно независимо. В допълнение, тази теория обяснява същността на полето и неговото изграждане, нещо което не е обяснено в Maxwell-овата, както също допълнителни закони за силите на привличане и отблъскване. Най-красивото всъщност е, че всеки основен постулат може сравнително елементарно експериментално да се тества и закономерностите изведени в теорията да се наблюдават. Затова Тесла е бил много впечатлен от “живите диафрагми“ на C. A. Bjerknes при Парижкото изложение.
Нещо, което аз лично намирам интересно е, че теорията на полетата на C. A. Bjerknes някак си лесно се вписва в теоретичните разработки на Paul Dirac за морето от негативна енергия, където където частиците се появяват и изчезват, като това появяване и изчезване може да се интерпретира като “раздуване“ и “свиване“, където радиуса на сферата при свиване е 0.
Надявам се информацията да е полезна на заинтересования читател и да провокира по нататъшни изследвания.
Поздрави,