Здравейте,
Свързването на бобините последователно е примамлива идея с цел намаляване на тока. Медалът има обратна страна и получаваме закъснителна линия, играем си с времето, често пренебрегван. Капацитетът е само паразитния, но при 15 бобини нещата са проблематични. Това го пиша от частичен опит с работа по съсредоточени закъснителни линии. Идеята е активния товар да стане реактивен, закъснението да стане 90 градуса. Опитът е за 50Хц с дросели и кондензатори. СЕ не получих магнитопроводите са почти затворени, малка въздушна междина и прекъсната магнитна верига, получавах увеличаване на напрежението като трансформатор. Идеята е разработвам за високи честоти.
Тук имаме индукция на електрически ток от магнити и нещата са сложни. По времето на Тесла електронни оцилоскопи не е имало, електронната лампа е открита 1906г., а транзистора 1948г.
Могат да се направят някой опростявания, намаляване броя на бобините примерно на 20 или слагането на грец и събиране на постоянен ток. Вторият метод е отличен но напрежението е много ниско 1,5В и неработи защото, ако имаме силициеви диоди с пад 0,7В то 0,7+0,7=1,4В много лошо. Трябва германиеви диоди с 0,3В пад то 0,3+0,3=0,6В; 1,5В-0,6В=0,9В добре. 30 бобини . 4 диода=120 диода, толкова германиеви диоди за силен ток трудно ще се намерят на пазара. Примерно силициеви диоди 1N4007 съм купувал 100 за около 5ст бройката, да имам за горене, или 5 лева общо, ядва се.
От изложеното следва, че всичко трябва точно да се изчисли. Някой параметри трябва да се преосмислят, по-високи обороти, по-високо напрежение, намаляване броя на бобините, разпределен товар 30 лампи (резистори).
Другото е с осцилоскоп лудо настройване за определени обороти (честота) или евристично решение.