Животът- начин на употреба! > Екология
Електрокултура
june1900:
Така е - гъбите не се хранят със светлина. Но Радико е прав, доколкото светлината е част от спектъра на радиацията.
Не забравяйте какво е казал Лийдскалнин:
Да кажем, че имахте едно колело с много намотки по него, което се върти. Тогава бихте правили всякакви видове светлина. Не правете машината, аз вече съм подал искане за патент в патентното бюро. Направих десет различни машини за правене на магнитни потоци, но открих, че тази комбинация между полеви магнити и намотки е най-ефикасната.
В този абзац той описва "най-добрата си машина". Генераторът на Кромри изключително се приближава до загатнатото от Лийдскалнин.
Гъбите по принцип не плодоносят.
Още съм съвсем в началото на наръчника, но до сега прочетох, че първоначално, мицелът се стреми да се разширява и да завзема територия. Има само две неща, които го карат да плодоноси (тоест да образува полови органи на повърхността) - ако срещне максимален предел на средата; или ако срещне ДРУГ организъм.
Ако мицелът не срещне физическа преграда, той не се заема да плодоноси. Ако се култивира в шише, или във вана или леген, той почва да плодоноси чак когато изпълни цялата среда на разпространението си. Защото, за да плодоноси, той спира да се разпространява, и енергията му се концентрира в образуването на плодовете (или по-скоро половите му органи, тоест гъбите). Но в дивата природа това е почти невъзможно да стане, освен ако мицелът не се е завъдил в някой задръстен с шума кюнец на къща например, или друга обемно ограничена среда. (Говоря специално за сапрофитните гъби, които растат в почвата).
Интересното е, че мицелът моментално започва да плодоноси, когато в почвата срещне друг мицел. Гъбите не са стадни "животни", а единаци. До такава степен, че "децата" на един и същи мицел са във война помежду си от самото начало. Но да не изпадам в подробности.
Нарастването на половия орган на мицела прилича на извиране... изкипяване... или на експлозия, примерно атомна. Отговаря на всички закони на вортексната физика:
Това се нарича "Пътека на Карман", както знаете.
Култиваторите са установили, че за мицела тези фактори представляват стрес - достигането на предела на жизнената среда е стрес, и срещата на себеподобен вид е стрес.
На базата на това разбиране, култиваторите са започнали да стресират мицела и по други начини - например чрез видове вълни. Много култиватори позволяват на мицела да се разпространи в достатъчна площ, след което го стресират с ритане, удряне, и прочие. Култиваторите на дървесни сапрофитни гъби в Япония например бият пъновете с чукове. Всеки заразен с мицел дървен труп в определен момент се катурва на земята и се налага с чукове отгоре - скоро след това започва плодоносенето на мицела.
С други думи... ако си представим, че етерът е един безбрежен организиран обем от основното физично вещество, който е в постоянно движение... тогава чрез някакъв вид СТРЕС той започва да "плодоноси"... тоест - да образува вортекси.
А етерните вортекси - това, както някои авторитети в областта твърдят (например Кийли), са елементарните частици, и колкото по-многопластов и сложен е етерният вортекс, толкова по-тежка е елементарната частица.
june1900:
В скоро време ще споделя един експеримент за покълване на семена. Не че не е пълно точно с този вид вече банални експерименти... но на мен специално ще ми е първия.
Но друго исках да кажа...
Новото ми вдъхновение по въпроса с електрокултурата идва от тази книга (с линк за дърпане):
Влияние на магнитните системи върху живите организми - Албърт Рой Дейвис (1974г)
За някой може да е интересна, защото още в началото се споменава за провеждането на експеримент, който Лийдскалнин описва. В книжката си "Минерален, зеленчуков и животински живот" той засяга въпроса с храносмилането и излага тезата си, че според него храносмилането се случва на магнитен принцип. Според неговото виждане, силата на киселините да разграждат другите неща се дължи на това, че киселините освобождават магнитните сили, които държат отделните атоми един за друг.
Лийдскалнин казва, че киселината освобождава северните магнити от единия метал и южните магнити от другия метал в акумулаторите, за да можем ние да ги добием по този начин (неговото виждане е, че магнитните сили всъщност се състоят от моно-полярни елементарни или по-скоро фундаментални частици). И същото било и в нашия стомах, който просто бил една биологична батерия.
Лийдскалнин се аргументира, че когато потопял цинк в сярна киселина, се образували мехурчета. Понеже той можел да повлияе на тези мехурчета с магнит, заключил, че освободените магнитни сили от веществото на цинка се намират във въздуха вътре в мехурчетата и излитат освободени в атмосферата. Това той го е казал през 1946г.
Сега в тази, горната книга, се говори за същото - говорят за експеримент, проведен няколко години по-рано от 1974г, при който потопили магнити в слаб разтвор на сярна киселина и чрез силен микроскоп наблюдавали вихровото движение на водородните мехурчета, които се образували непосредствено до повърхността на магнита. Всъщност ТОВА, както казват в книгата, бил първия доказващ експеримент, който заковал тезата за по-сложното магнитно поле - онова, което отбелязва факта на Блох-стената, и според което магнита има два векторно-вортексни балона около всеки полюс.
Това е ясно, като имаме предвид, че Хауард Джонсън пръв говори за това през 1971г. Но той говори за проследяването на някаква частица с микроскоп, а не на мехурчета, значи е имало серия експерименти и този с мехурчетата е бил проведен по-рано от тази дата. Просто не знаех, че някой друг е правел същото, което и Лийдскалнин през 1946г...
А и днес вече са известни онези видеота, дето някакъв пуска ток през магнит, за да направи електролиза, и наблюдава торнадото от мехурчета. Но споменатите експерименти са всъщност първите от този тип.
Освен това... още в началото на книгата се говори за експеримент за изследване на магнитните полета, при който се ползва истинска животинска кръв. След което под микроскоп се описва видимата поляризация на червените кръвни телца и се описва наблюдението как тотално се повлиява на кръвната хомеостаза, на практика разделяйки кръвните телца от кръвната лимфа.
Точно както ферофлуида в крайна сметка се пресича с мазнината, ако поседи по-дълго време в директен контакт със силен магнит. Мазнината изтича, а остатъка върху магнита започва да прилича все повече на грес. Същото се случва и с кръвта при магнитно влияние.
Определено препоръчвам книгата на заинтересуваните от биологичното влияние :)
Оправданието ми, че тази тема въобще я има, е че свръх-производството на храна... тоест произвеждането на все повече храна от ограничена земна площ, чиято квадратура не се увеличава или намалява по обем, е именно Свободна Енергия.
Не мисля, че някъде из форума Свободната Енергия е разглеждана в този й аспект. А темата е огромна и обещаваща. Да не забравяме колко на брой патенти има вече за произвеждане на био-ток... даже вече патентоват лабораторно отгледани бактерии, които отделят необвързани електрони по външната част на клетъчните си обвивки, по този начин йонизирайки жизнената си среда дотолкова, че да се получава използваема потенциална разлика. Хранят ги със захар. И тн...
june1900:
Из Влияние на магнитните системи върху живите организми - Албърт Рой Дейвис (1974г)
Ефектите на двата полюса върху живата система - откритието на двата ефекта
Основното откритие, че двата полюса на всеки магнит променят и видоизменят биологичните системи в напълно различни посоки, е направено от д-р Албърт Рой Дейвис (Albert Roy Davis) през 1936г. Това откритие било чиста случайност, и забележимите резултати върху картонените кутии на земните червеи довели до предприемането на сериозно проучване на видоизменянето на биологичните системи.
Случайното откритие било направено в малка домашна лаборатория, която Дейвис построил точно след като завършил училище и преди да се запише в университета във Флорида. На работната маса бил оставен голям магнит с формата на подкова и малък електронен осцилатор, използван в старите суперхетродинови (?) радио ел.вериги в ранните дни на радиото. За следобеда се планирало ходене на риболов и затова на същата работна маса били оставени три картонени кутии, пълни с червеи. Червеите в кутиите се намирали в адекватни количества богата, черна почва, с достатъчно влага и кутиите имали и дупки за влизане на въздух. Капаците на кутиите били добре закрепени, за да не могат червеите да избягат. При поставянето им на работната маса и разместването на предметите по нея, се получило така, че в непосредствена близост до всеки от полюсите на подкововидния магнит имало по една кутия, а третата била на разстояние от магнита. С напредъка на деня се появила допълнителна лабораторна работа, така че ходенето за риба било отложено. Кутиите с червеите в тях били оставени в това положение за целия този ден и за вечерта, чак до следващата сутрин. На сутринта се случило нещо неочаквано. Червеите били прояли проход през едната страна на кутията, която била долепена до S полюса на подкововидния магнит, а другата кутия не била променена по никой начин.
Останалите червеи били поставени в нови кутии, отново в същото положение пред полюсите на магнита - като третата кутия била поставена на разстояние от магнита. Очаквало се, че ако полюсите на магнита били от някакво значение за червеите в кутията до полюса S, който да ги подтиква да проядат през нея и да избягат, тогава същото щяло да се повтори и на следващия ден. Това не се повторило. Експериментът бил забравен заради друга наложителна лабораторна работа и така преминали три дни. След три дни било открито, че червеите в кутията, която била долепена до S полюса, отново били прояли отвор през стената й. Те били нападали върху работната маса, били загубили влагата си и били умрели. Phylum annelida, видът земни червеи, отворил врати за по-нататъшни изследвания.
До онзи момент в лабораториите бяха провеждани изследвания, за да се установи дали електромагнитните енергии имали някакъв ефект върху малките животни, без да са налице някакви обещаващи резултати, докато не се случило неочакваното откритие със земните червеи.
При репликиране на този експеримент в днешно време, трябва да се отбележи, че кутиите за червеи са с тежка восъчна конструкция или са направени от друг, по-устойчив материал, отколкото онези кутии, които са били разпространени през 1936г. Експериментите с обикновената восъчна кутия от днешния пазар отнемат между 7 и 10 дни, за да могат червеите да проядат пътя си за бягство от S полюса на енергийното поле на някой голям подковообразен магнит.
С още експерименти на принципа проба-грешка беше установено, че размерът и силата на магнита и температурата на околната среда в помещението са свързани с това след колко време червеите ще успеят да си направят отвор за бягство.
За следващите експерименти проектът за магнитните червеи се изпълнява с контейнери, маркирани с N, за северен полюс, и контейнери маркирани с S, за южен полюс и с С, което е контролната група. Контролната кутия винаги се поставя далеч извън влиянието от полетата на магнита. Във всеки експеримент се ползва прясна почва и се слагат няколко капки вода за влага, както и няколко сухи листа за храна в кутията.
Като се ползва по-плътен картон, за да се попречи на червеите да избягат, установихме следните резултати след 12 дневен период на облъчване с магнита.
В S-полярната кутия все още имаше червеи и бяха живи, въпреки че бяха много заети с дъвкането и разяждането на вътрешната страна кутията. Те бяха приблизително с 1/3 по-големи, по-дълги и по-големи в диаметър и бяха екстремно активни. Следите от млади червеи в почвата говореха за това, че имаше известен брой новородени червеи.
N-полярната кутия даде различни резултати - много от червеите бяха умрели и онези, които бяха все още живи, бяха тънки и показваха слаба активност.
Контролната кутия не показваше разлики по никакъв начин.
Стайната температура за този експеримент беше между 18-20 градуса Целзий, а първото, по-ранно инцидентно случване беше при стайна температура 26-29 градуса Целзий.
Проектът с магнитните червеи беше продължен и бяха проведени много експерименти за конкретизиране на резултатите, винаги с неотменното заключение, че отделните полюси на магнита имат различен и ключов ефект върху субектите. Изследването беше разширено, за да обхване и дружи живи системи и това доведе до масив от информация относно различните ефекти върху живите системи, която обаче е твърде детайлна, за да се помести в този материал. Намножените след 1936г открития в много случаи са засекретени и множество изследвания се намират в своята по-задълбочена фаза още преди да бъдат публикувани. Засекретеният материал и продължаващите изследвания са много оптимистични и говорят за големи напредъци във всички полета на научните изследвания с цел по-доброто разбиране на поведението и природата на животните и човека, и на света, който обитават.
Основната ни лаборатория във Флорида и свързаните с нас ларобаротии с други учени под наша юрисдикция продължават да правят нови открития в магнетизма. Много от нашите открития, считани за безсмислици преди години, на ден днешен широко се употребяват в науката, но научното общество все още не си дава сметка и няма разбиране за истинската природа на магнетизма и за приложенията й в нашия съвременен свят, както в здравеопазването, така и в индустрията.
Продължавайки с проекта за магнитните червеи, нямаше съмнение, че поставянето на червеите в условия на различна магнитна полярност, водеше до тотално различни резултати върху тях. Всеки следващ тест ставаше по-техничен и времето за добиването на резултатите беше удължавано или скъсявано. Силата на първия прилаган магнит беше 3000 гаус. Близките отношения между двата полюса на подковообразните магнити не спомагаха за по-акуратното добиване на резултати, за да се подчертаят разликите в различните ефекти от S и N енергиите. Въпреки това, експериментите бяха многозначителни.
В по-късните ни изследвания използвахме дълги магнити с формата на квадратна или цилиндрична призма и това спомогна за по-доброто отделяне на полюсите един от друг и доведе до много по-добри резултати. Сега във всичките си тестове и експерименти в лабораториите си използваме такива магнити. Първа глава от тази книга описва как се разделят енергиите при магнитите с различни форми и се дават някои графично онагледени разлики.
През последните няколко години научните публикации обявиха известен брои открития, направени от американски учени, във връзка с магнитните полета. Една такава статия отчасти разкриваше, че доктори А. Боу (A. Boe) и Д. Салунке (D. Salunkhe), градирани от щатския университет в Юта, поставили зелени домати в магнитно поле и открили, че те узрявали 4 пъти по-бързо, когато били поставени в поле на S полюса на магнит, или от страната на отворената част на подковообразен магнит (между двата полюса на подковообразния магнит, бел.прев). Не се споменаваше за ефектите, проявени от доматите, когато са поставени в N полето на магнита, защото приетите в момента концепции за магнитните полета все още се основават на схващането за хомогенност, именно онова схващане, което е погрешно.
june1900:
Химическия и биологичния анализ на облъчените червеи и резултатите
Изучаването на биологичните ефекти върху червеите, облъчени с двете полярности на магнита, се подпомагаше от факта, че протеинът, който съставлява 90% от системата на земните червеи, съдържа много видове аминокиселини. Те отбелязаха остро повишаване на наличните количества, и освен това наблюдавахме, как определени недостъпни протеини станаха по-достъпни за системата на червеите. Сборният резултат от горните наблюдения индикираше, че в системата на земните червеи се случваше почти тотален протеинов обмен.
Тези протеинови аминокиселини бяха индикатор, че беше налице едно насърчаване на животоподдържащата обмяна на веществата в системата, тялото и физическото развитие на червеите.
Магнитите енергии на S полюса бяха повлияли острото покачване на развитието на аминокиселините и на активния трансфер на физическа сила и развитие. Червеите, облъчени с N полярност, демонстрираха, че за разлика от S полюсните червеи, бяха повлияни в посока да намалят приема си на храна, което намаляше обмяната на аминокиселини, отслабваше храносмилането на и без това заниженото поемане на храна, и това водеше до занижена сила и/или развитие.
Контролните червеи, които не бяха облъчени, показваха същите нормални нива на протеините - много по-високи от тези на N-червеите и много по-ниски от тези на S-червеите. Кривата на тази индиксация следваше кривата на силата на приложените магнини енергии, измерени в гауси на магнитното поле. Когато целяхме занижени ефекти, беше нужно да облъчваме червеите бавно и за по-дълго време. Открихме, че най-ниско ефективните енергии бяха между 100 и 300 гауса. Това отново и отново водеше до едни и същи резултати и подкрепяше както това, така и други научни открития.
Най-силната магнитна енергия, която открихме, че има ефект, беше между 3500 и 4500 гауса. Над тези стойности ефектите се променяха и дори забавяхе проявлението си. Тези експерименти и по-нататъшното изследване показаха една крива на ефективната сила, която водеше до най-високата степен на промените на всички жизнени системи, поставени под облъчването на тези различни полета.
Също така трябва да се отбележи, че отходната маса, изходена от телата на червеите, съдържаше остро покачване на съдържанието на масла и мазнини, както и на определени протеини, като резултат от облъчването на червеите с S полюса или с положителните енергии.
Когато магнитната енергия беше по-ниска от 100 гауса, и при нива по-ниски от настоящия Земен магнетизъм (0.5 гауса), се наблюдаваха много лоши и нездравословни ефекти върху субектите.
Магнитното облъчване на семена
Проведохме стотици експерименти върху магнитното облъчване на семена в лабораторията ни във Флорида, намираща се в "Грийн Коув Спрингс". Резултатите ни представляват друга изключителна серия от биологични открития. Семената, облъчени преди засяване, реагираха по същия начин, както червеите - по-големи растения като резултат от облъчването на семената с S полюс и по-малки растения, като резултат от облъчването с N полюс. Контролата, необлъчените семена, се ползваха като ориентир между противоположните ефекти.
Биологичното и аналитично тестване на семената в различни етапи от покълването и развитието, както и растежа на растенията, ни дадоха дори още по-голямо рабиране на резултатите, например по отношение на показателите на кислорода, и други неща.
Излагането на семената на магнитните сили на S полюса и N полюса за период между 8 до 10 часа, и между 80 до 100 и до 280 часа, ни даде редица различни ефекти. По-кратките периоди на облъчване, от 1 до 4 часа, не водеше до толкова големи промени, колкото облъчването за по-дълъг период. Бързото облъчване, само за няколко секунди до няколко минути или до един час, показа известни подобрения, когато облъчването беше правено с S полюс. Тук открихме същото намаляне на силата и енергията, когато семената бяха облъчвани с N полюс. Цялостната крива на документираните ефекти не се различава твърде много, когато същото време и сила се използва за облъчването на семената с кой да е магнитен полюс. Ефектите във всеки един случай следват една и съща резултатна крива.
В тези експерименти семената бяха поставяни в малки опаковки, с точно същия размер, колкото е диаметъра на магнитния полюс, като при това всички семена бяха легнали с плоската си страна в плика. Опаковката беше залепена с тиксо върху полюса на магнита, със съответната му маркировка за разпознаване. Контролните опаковки се пазеха в контролна стая, много далеч от всякакви възможни ефекти от енергиите на магнита.
Открихме, че имаше остри разлики, когато една група семена беше облъчвана 7 часа, и друга група, от същите семена, за 8 часа. Продължителността на облъчването е от най-важно и ключово значение при експериментите. За първата група експерименти бяхме избрали семена на репички, кръгли, червени видове, тъй като репичките покълват и образуват продукт по-бързо от други видове семена, които произвеждат растителни и зеленчукови продукти.
При различни етапи на покълването, растежа и развитието, внимателно следяхме за лабораторните условия, атмосферните и другите природни контролни фактори, за да сме сигурни в акуратността на резултата, който да може да се повтори при контролиран експеримент.
Увеличение на важните протеини, захари, масла, открити след развитието на семената, изложени на облъчване от S полюса
Лабораторният анализ разкри следното. Когато семената са изложени на енергиите на S полюса, развитието на семената до крайния продукт, зеленчуковите, плодовите, кореновите растения като например захарните цвекла, и всички други посадени, проверени и отново посадени и многократно набрани растения показваха, че растенията произвеждаха забележителни резултати в следствие облъчването с положителни енергии. S-облъчените растения показваха повишение в температурите. Освобождаваха кислород над приетите норми. Беше увеличен приемът на въглероден диоксид. Беше завишено поемането на органична материя, торове и кореновата маса и продукти бяха увеличени. Дължината и размерът на корените бяха по-големи, достигаха по-надалеч в развитието на кореновата мрежа под земята, и демонстрираха цикли, при които растежът се ускоряваше и забавяше, тази цикличност ги различаваше от другите посадени растения, ползвани като контролни групи от същите видове растения, но необлъчвани.
Захарните цвекла даваха повече захар. Фъстъците даваха изключително увеличение на сдържанието на масла. Протеините в аминокиселините също бяха увеличени над нормите, съответно за различните видове и типове растения. Това беше заключението в следствие стотици облъчвания, засявания и беритби.
Обратните резултати бяха налице, когато ползвахме N полярните енергии, за да облъчваме семената. Това водеше до спънати форми на растеж (изменена физическа форма на порастващото растение, бел.прев), продукти със занижени норми и по всички черти бяха в контраст на ефектите от S полярните енергии.
Следователно, имаме два вида енергия - една, която спъва живота, растежа и/или развитието, и една, която увеличава живота, растежа и радвитието.
Ефектите от S полюса или положителните енергии върху семената показват, че съществуват по-дълбоки и доста забележими цикли на растежа и на развитието на растенията. При посяване има период на рязко покълване, след това период на почивка, в който не е налице никакво развитие. При проверка на кореновото развитие се оказва, че има значително покачване на образуването на корени. Горното, или повърхностното развитие на растението се забавя, след това се засилва с много забележителен ритъм - което въобще не е налице при семената, които не са облъчени, нищо подобно не се случва след техните циклични промени в развитието.
Отново откриваме сходни ефекти, когато семената са облъчени с двата полюса едновременно (между два полюса, бел.прев). Добивът от продукцията зависи от времето и заобикалящата околна среда по време на растежа и развитието на растенията. Изследването на доматите показа един изключителен факт - ние можем да произведем домати с по-малко киселина в тях, които следователно могат да се консумират от хора, които не могат да ядат домати, заради силната им киселинност. Този ефект на занижена киселинност не се дължи на занижаването на другото им витално химическо съдържание, а е резултат от генетическа промяна в биохимическото развитие на самите домати. Експериментите, споменати по-горе, отново бяха извършени с облъчване с S полярността.
S магнитните енергии, когато се ползват за облъчването на доматени семена, водят до образуване на домати с още по-завишена киселинност, отколкото необлъчените контролни домати. Когато върху доматените семена се приложи N полюсът, преди сеитбата, в последствие се получават по-некисели домати. Що се отнася до съдържанието на растенията като биохимични константи, в следствие на облъчването на семената, семената в редица случаи дават обратните резултати в сравнение с това, което се очаква като приета норма. (Тоест, в конкретния пример, ако доматите са известни като едни от най-киселинните плодове, след облъчване с N полюс, семената произвеждат домати, които са едни от най-некиселинните плодове, бел.прев)
june1900:
Ефектите на двата полюса върху малките животни, змиите и птиците
Като въведение в тази глава искаме да разкажем в общи линии за едиk експеримент, при който един магнит стана майка на група пиленца.
Ние смятаме, че това е изключително откритие, което е свързано с вродената интелигентност на малките животни, птици и в този случай - на новоизлюпените пиленца, все още мокри от яйцето. Вродената завишена чувствителност и психологическите реакции бяха много неочаквани и ни връхлетяха изневиделица, но това се оказа една много важна и полезна серия открития.
След като преминахме през червеи и семена, лабораторните ни проучвания се фокусираха върху изменението на всякакви черти при малките животни, защото това щеше да бъде още едно доказателство за факта на разликите между двата магнитни полюса, което щяхме да предоставим на човечеството. Избрахме яйцата на обикновените пилета от вид Бял легхорн. Взехме две дузини оплодени яйца и ги облъчвахме на групи по 8. Една група беше облъчена с N полюс, друга група беше облъчена с енергии от S полюса, а необлъчената група държахме настрана от магнитните полета. Всички яйца бяха пазени в лабораторни условия. Необлъчената група беше контролата.
При S-групата, всяко едно яйце в групата от 8 яйца беше поставено пред S полюса на магнит със сила 2500 гауса, като ползвахме отделен магнит за всяко яйце. Обръжахме яйцата на всеки 3 часа. Същата беше процедурата при N-групата яйца, а третата група беше настрана от всички влияние на магнитните полета. Ползвахме прави и дълги цилиндрични магнити. Температурата по време на облъчването беше постоянна 26 градуса Целзий. Използвахме три малки, електронно управляеми инкубатора - по един за всяка група, с което осигурявахме облъчването по едно и също време и при едни и същи условия, освен при третата група, която не беше изложена на магнитни полета.
Инкубационният период беше по-кратък с два-три дни при S-групата, в сравнение с контролата. N-групата яйца бяха по-бавни с излюпването, което им отне един-два дни повече. Но по-голямата важност на този експеримент тепърва предстоеше; когато премахнахме пилетата от облъчването с магнитни енергии и ги поставихме в подходящи клетки, всяка група беше поставена в отделна клетка под еднакви условия на средата, във всяка клетка имаше един магнит с формата на подкова, голям горе-долу 12-15 см с разстояние между полюсите около 7.5 см. Също така, във всяка клетка имаше и един фалшив магнит, направен от дърво в същия размер и боядисан по същия начин като истинския магнит. Още мокрите пилета, които тъкмо напускаха яйцата, бяха премествани в клетките с магнитите. Всяка една клетка имаше вода, храна за бебета, и подът й беше покрит с мека бяла хартия.
Пилетата от група S в тяхната си клетка, веднага щом вече бяха наполовина изсъхнали от от яйцето, се редуваха и всяко по веднъж преминаваше между двата полюса на истинския магнит. Всяко пиле оставаше между полюсите на истинския магнит за две минути, след това се отдалечаваше в най-далечния край, колкото е възможно по-далеч от магнита. След него друго пиле се наместваше между полюсите и разиграваше същото поведение. Това продължи, докато всяко едно от пилетата не беше полежало между двата полюса на магнита за две минути, и после се беше отдалечило. Нито едно пиле не отиде близо до дървения "магнит". Това ни послужи като урок, показващ ни вродената интелигентност на малките бебета пилета. Този експеримент беше повторен много пъти, като използвахме други видове пилета. Действията им бяха съвсем идентични всеки път. Вродената им интелигентност ги привличаше към магнита така, както всяко новородено пиле търси майка си за топлина и комфорт. Тази психологическа интелигентност не се дължеше на опит или на предварително оттрениране. Беше съвсем ясно, че естествените инстинктивни реакции на пилетата ги караха да търсят и ги насочваха към източник на сила и комфорт. Само че, стриктно отчитайки точното време, за което всяко пиле седеше в полюсите на магнита, ни позволява да видим, че всяко пиле осъзнаваше интензитета, силата, енергията на магнита, и вроденото му усещане го караше да реагира спрямо облъчването, след което да напусне този енергиен източник и да се насочи към възможно най-далечната точка в пределите на клетката. Това показваше времето, за което вродения часовник на всяко пиле му казваше, че енергията е достатъчно. Тази серия експерименти я нарекохме "Магнитната майка". Ясно беше, че пилетата разпознаваха енергиите на истинския магнит като осигуряващи комфорт, като подсилващ ги източник, много подобно на начина, по който биха търсили и останали в зоната на защита, топлина и енергия, осигурявани от естествената им майка.
Пилетата, облъчени с N полюс, оставаха в полето малко по-дълго, до три минути, тъй като явно отразяваха спъващото, ограничаващо влияние на облъчването с N полюса точно преди инкубацията.
Контролната група изчакваше, докато не изсъхнеше напълно от яйцето, преди да влязат в магнитните енергии. Времето, което прекарваха там, беше по-дълго от това на S групата. Пилетата от контролната група явно имаха нужда от повече енергия. Те оставаха между полюсите на магнита от 2.5 до 3.5 минути, преди да напуснат магнита и да се отдалечат в далечен край на клетката.
Експериментите с пилетата представляваха важни лабораторни открития в употребата на малки новородени животни, за да се наблюдават изменения на нормалното им поведение, предпочитания, интелект, психологическо поведение, умствени дадености и развитие. В онзи момент, и като резултат от множество последователни експерименти, лабораторните открития посочваха, че вече беше възможно да се програмират определени степени на интелигентност не само в животните, но също и в човека, чрез контролирана употреба на регулирани магнитни енергийни полета. Някои от лабораторните ни открития в това отношение ще бъдат обсъдени по-натам в тази книга.
Растежът и развитието на облъчените пилета до кокошки и петли
Наблюдаването и записването с голяма старателност развитието на пилетата в кокошки и петли показа много нови и важни развития и открития. Развитието на S групата онагледи тези факти. Те порастваха по-бързо и ставаха по-силни, отколкото N групите. Те ядяха повече и приближавайки зрелостта си поемаха един маниер на поведение с отявлен канибализъм. Тяхната интелигентност беше по-ниска във всички отношения, в сравнение с интелигентността на другите две групи.
N групите се хранеха леко. Те се развиха по-бавно от контролната група. Те бяха чувствителни към всички заобикалящи ги звуци, топлина, студ, вятър, слънце, време. Това беше в контраст на смелостта, тъпото мислене и реакциите на свръх-силните птици от S групата. Птиците от S групата бяха безразлични към каквото и да ги заобикаляше, в сравнение с поведението на N групата. Контролната група птици беше нормална във всички отношения, доколкото се очаква от едни кокошки и петли. Огромните разлики, които демонстрираха пилетата, всъщност бяха изключителни. Както и в експериментите със земните червеи и семената, налице бяха сходни открития, но все пак различни развития.
Птиците бяха изучавани от излюпване, до съзряване и до смърт. По време на последните етапи от съзряването си, петлите от S групата нападаха и изяждаха плътта на птиците от собствения си вид. Беше необходимо да ги премахваме и да ги поставяме в техни самостоятелни клетки. Размерите им бяха много по-големи от контролната група птици. Птиците от N групата бяха хилави, нервни, много чувствителни, много чисти и се хранеха пестеливо. Тази група беше напълно различна от контролната група, която беше активна, птиците от контролната група дращеха и се бореха за храната си, и пиеха най-малко вода и от двете облъчени групи. Техният размер беше във всички отношения по-голям от размерите на N групата и бяха далеч по-малки по размер, в сравнение с S групата. Облъчената с S полюс група беше лидерът в канибалистичното поведение. На няколко пъти птиците случайно бягаха от клетките си, когато грижеките се за тях забравяха да заключат кафезите. Те бяха хващани да преследват кучета, котки и в един от случаите нападнаха крава, която пасеше в едно поле наблизо. При внимателно изследване и наблюдение атаката се повтори. Петлите от S групата се мятаха на гърбовете на другите птици, след което кълвяха, деряха и се вкопаваха централно в гърбовете на другите птици, оголвайки вътрешните им органи, след което настъпваше смърт в следствие кръвозагуба и нараняване на органите.
По време на последния стадий на развитието си, N групата започваха да пият по-малко вода и да ядат повече храна. Това не се отразяваше на теглото им, което демонстрираше контролирания ефект върху развитието им в следствие облъчването при зачеването и точно преди зачеването. Тези ефекти след това се проявяваха в етапите от развитието им от ембрион нататък. Беше съвсем ясно, че определени генетични промени, касаещи растежа, развитието, поведението, физическото развитие, умственото поведение и психологическото поведение, бяха повлияни или променени от облъчването на яйцата с отделните полярни енергии.
Сега продължаваме с нова серия тестове, в които става дума за употребата на мишки и плъхове, в които бяха видни като цяло същите ефекти, въпреки че тези експерименти ни предоставиха нови факти, свързани с ненормалните сексуално-полови подбуди...
С превода спирам дотук. Идеята ми беше просто да спомена в темата, че електрокултурата е приложима и в животновъдството, не само в земеделието.
Очевидни са обаче и други неща. Ако някой ме пита, цялата тази тема сама по себе си е част от моста между науката и окултизма.
Освен това, тези отдавна известни експерименти - тотално пренебрегвани в който и да е отрасъл, дори и по отношение на човешкия социум - обхващащи далечния период между 1930 и 1980г, се срещат и при групата Бедини-Биърден-Линдеман.
Ето какво разгласиха в едно от писмата си от преди няколко месеца, като част от информационния им бюлетин:
http://emediapress.com/2016/11/03/primeval-code/
"Като част от лабораторни експерименти изследователите д-р Ебнър и Шурх подложили житни семена и рибен хайвер на "електростатично поле" - с други думи, изложили на високоволтово поле, при което не протича ток.
Неочаквано, от тези семена и хайвер се развили древни оргаизми: папрат, която нито един ботанист не успял да разпознае; първобитна царевица с по 12 царевици на стебло; пшеница готова за жътва само след 4 до 6 седмици. И гигантска пъстърва, изчезнала от Европа преди 130 години, с така наречените "сьомгови куки". Сякаш тези организми навлезли в собствените си генетични спомени под командата на електрическото поле..."
Патент: US5048458A
"Резюме: Разкрива се уникален метод, който на база краткото излагане на електрично поле, индуцира у рибите трайни и полезни качества, които качества по никой начин не могат иначе да бъдат придадени или само на цената на много вложени усилия и средства..."
Патент: NZ229689A
"Заглавие: Увеличаване скоростта на излюпване и усилване на развитието на рибите чрез електростатично поле"
И всякаква информация за електрокултура при рибите е важна, защото рибите са един от известните в момента начини за постигане на био-кръговрат със Свръхединство на жизнената енергия в земеделието. Ключът е, че за да се затвори такъв цикъл на Свръхединство в земедилието, е нужна обратна връзка с консуматора. Тоест - нужен е животински (или човешки) елемент, който да консумира продукцията, и да произвежда тор, което да доведе до повече продукция, отколкото може да бъде изконсумирана.
Един от най-удобните консуматори (с който е най-лесно да се осъществи контролирана обратна връзка), са рибите.
Човека произвежда 500 000 кила храна годишно, върху 12 декара, като гледа по 10 000 риби и голямо количество червейова тор (червеите са друг от най-удобните контролирани консуматори за обратна връзка):
https://www.youtube.com/watch?v=jV9CCxdkOng
По този начин, с помощта на електрокултурата, пермакултурата, вермикултурата и рибовъдството, когато се комбинират в единна система, може да се получи едно много малко по площ стопанство, което да храни голяма общност изцяло на икономическия търговски принцип (ако това е целта).
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия