Начало > Новини от света на технологиите
Това вече е сензационно
Bat_Vanko:
Според Айнщайн, ЗЗЕ не може да бъде приложен коректно на квантово ниво поради флуктуации на времето. Това напълно точно отразява нашето повърхностто разбиране за материята и връзките в нея. Ние разглеждаме винаги един ограничен (затворен) обем и настоящият момент.
Когато кажем приплетени частици, разбиране две такива във взаимовръзка. Но китайците са успели да приплетат едновременно 240 частици. И това е само в нашето измерение и нашето време и дори бих казал само в рамките на лабораторията. Като се вземат предвид другите възможни измерения и времена, броят на едновременно приплетените частици може да достигне огромно количество. В един реален обем има огромно количество такива частици и всяка една в съвкупност със своите връзките към другите приплетени с нея образуват мрежа обхващаша почти цялата вселена. Всяка една група приплетени частици е в равновесие и нарушаването на тази симетрия принуждава останалите да я компенсират. Вижда се от казаното до тук че разглеждайки отделната частица без нейните взаимовръзки, то наистина ЗЗЕ не може да бъде приложен коректно. Но при съвкупността от частици и взаимовръзки в пространството и времето вече няма нарушение, защото затворената система вече се явява цялата вселена.
Всички парадокси които се появяват и различните теории опитващи се да ги обяснят, неминуемо ще доведат до нова такава или поне до допълването й. Според мен теорията за кристалите на времето стои най близко до Теорията на относителността и създава един доста плавен преход към ново познание.
П.п. наистина в тази статия нищо не се споменава за "вечен двигател”, но в други такива касаещи времевите кристали съм срещал термина „твърде близко до вечен двигател”. Не се казва в прав текст, но самото загатване е доста показателно.
PyroVeso:
Да, Bat_Vanko, квантовият хармоничен осцилатор по дефиниция е perpetuum mobile, но в това няма нищо чудно и то от чисто физически съображения: електронът на охладения до абсолютната нула водороден атом няма да падне върху ядрото, нито ще замръзне на орбитата си, а ще продължи да си обикаля (или каквото в действителност прави там...), само че с най-ниската възможна енергия, при която все още е възможно това да става. Това обаче изобщо не означава, че ние можем да докопаме, източим и въобще по някакъв начин да използваме за наши цели тази остатъчна енергия. Той затова се нарича и квантов осцилатор - осцилатор, защото винаги осцилира (трепти), и квантов, защото отдава и приема енергия само на точно определени порции (кванти). При него не можем като при класическия осцилатор (напр. махало) постепенно да му източим енергията до нула (т.е. да спрем махалото), а последният "квант" енергия винаги си остава в квантовия осцилатор и никой не може да му го вземе.
Има синтезирани интересни кристални решетки, които се състоят от триъгълници от медни атоми, чиито електрони са винаги в триплетно състояние (несдвоени спинове). Е тези животни упорито отказват да преминат в нулевото си енергетично състояние (т.е. да бъдат охладени до абсолютната нула) колкото и силно охлаждане да им приложиш! Отново отговорна за този феномен е симетрията (универсално свойство в природата), която отказва да се наруши, за да допусне по-ниското от енергетична гледна точка състояние.
Между другото се сетих, че аналози на описаните в статията "квантови времеви кристали" отдавна са известни в химията на координационните съединения (където около централен атом/йон на преходен метал в пространството симетрично се разполагат т.нар. лиганди - молекули вода, амоняк, цианидни йони, EDTA и т.н., образувайки комплексен йон). Там пространствената симетрия на лигандите нерядко спонтанно се нарушава (реализира се състояние със степен на симетрия по-ниска от максимално възможната в случая), като обяснението за това е в т.нар. ефект на Ян-Телер, при който дефектът в пространствената структура е еквивалентен на дефект във времевата. Ефектът на Ян-Телер се проявява и при т.нар конформационни изомери в органичната химия. Явно химици и физици не си говорят много :) а и химиците, нямайки самочувствието да са фундаментални описатели, не работят с толкова развит (и податлив на каламбури) математически апарат...
Та вината за "вечния двигател" не е твоя, а на недоучилия илитерат Стоян Гогов, назначен кой знае защо за технически редактор на dir.bg (когото често бъзикам, че не е човек, а бот, при това в интимни отношения с гугъл-преводача...). Той сигурно също го е преписал от друг, също толкова компетентен журналист като него, а наличието на фразата "perpetuum mobile" в оригиналната статия вероятно е подвела и други, по-опитни колеги.
За времеви флуктуации и квантуване на времето в квантовата механика засега няма никакви сведения. И да има нещо, то е под т.нар. планкови мащаби (времена от порядъка на 10-43 сек. - резолюция, която едва ли някога ще достигнем (в момента последният писък е фемптосекундни изследвания - 10-15 сек. чрез които се изследва интимния механизъм на химичните реакции, дори и на най-бързите такива...). Както вече споменах няколко поста по-рано, в наше време има много основателни съмнения, че времето изобщо съществува на квантово ниво. Твърди се, че вече има дори експериментално потвърждение на математически изведената теза, че времето всъщност се генерира при квантовите взаимодействия и по-специално при наблюдението на свойствата на заплетени частици. Главна виновница за това е сексапилната европейска изследователка Екатерина Морева, работеща в Националния институт за метрологични изследвания в Турин, Италия. Стъпвайки на модела на теоретиците Дон Пейдж и Уилям Уутърс, тя симулира моделна Вселена, в която изследва двойки заплетени частици, и показва, че при измерването на някаква характеристика (спин, ъгъл на поляризация) между две заплетени частици, се появява разлика, която всъщност генерира времето. За страничен наблюдател, който стои извън тази симулирана Вселена, и който наблюдава поведението на частиците спрямо независим часовник, разлика във въпросната характеристика няма, и всъщност разглежданата Вселена изглежда статична. Един вид времето никога не би възникнало за теб, освен ако не се заплетеш квантово с частици от определена Вселена :)
Връщайки се обратно на въпроса за "нулевата енергия" - такова животно на практика няма! Всичко е относително и зависи от това, какви моделни рамки ще си сложим и кои от движенията на изучаваната система ще пренебрегнем за да е прост и чист модела ни. Така един квантов осцилатор, дори и в нулево (минимално) състояние на вибрационната си енергия пак продължава да трепти, а никой не му пречи да извършва някакви транслационни движения (свързани с допълнителна кинетична енергия). Да нулираме тези движения означава да дефинираме понятието "абсолютен покой" - липса на каквото и да било движение (транслационно или ротационно) спрямо някакво Глобално (Универсално) начало... Дори и да постигнем това, нищо не пречи осцилаторът да претърпи ядрен разпад, или да бъде анихилиран (все процеси, свързани с отделянето на огромно количество енергия. Затова и бащата на класическата термодинамика Гибс (J. W. Gibbs 1839-1903г.) работи винаги с относителни величини (делти) - промяна на вътрешната енергия, промяна на енталпията, промяна на ентропията, и математическите зависимости между тях.
Аtos:
Всъщност...електроните не само могат да спрат, но и да изчезнат - анихилация на материя, но подобен процес не е зависим само от количеството на топлинната енергия (температурата на материята).
Материята би "върнала" на етера цялата си енергия, която до момента я е поддържала като такава (поне "в нашите очи").
Фактически, това е разпадане/спиране на торсионните енергийни вихри, които изграждат мюоните и така нагоре-елементарни частици, протони, неутрони и т.н.
Както едно торнадо затихва и "плътността" му се разтваря във въздуха, връщайки на атмосферата взетите назаем молекули.
На практика излиза, че докато една материя е в устойчив вид (не се анихилира), всяка една молекула от нея, с електроните и ядрото си е един мини двигател - перпетуум! И това е факт!
А това е вярно:
--- Цитат на: PyroVeso в Февруари 02, 2017, 08:19:02 am ---Връщайки се обратно на въпроса за "нулевата енергия" - такова животно на практика няма! Всичко е относително и зависи от това, какви моделни рамки ще си сложим и кои от движенията на изучаваната система ще пренебрегнем за да е прост и чист модела ни. Така един квантов осцилатор, дори и в нулево (минимално) състояние на вибрационната си енергия пак продължава да трепти, а никой не му пречи да извършва някакви транслационни движения (свързани с допълнителна кинетична енергия). Да нулираме тези движения означава да дефинираме понятието "абсолютен покой" - липса на каквото и да било движение (транслационно или ротационно) спрямо някакво Глобално (Универсално) начало... Дори и да постигнем това, нищо не пречи осцилаторът да претърпи ядрен разпад, или да бъде анихилиран (все процеси, свързани с отделянето на огромно количество енергия. Затова и бащата на класическата термодинамика Гибс (J. W. Gibbs 1839-1903г.) работи винаги с относителни величини (делти) - промяна на вътрешната енергия, промяна на енталпията, промяна на ентропията, и математическите зависимости между тях.
--- Край на цитат ---
Цялото ни схващане на подобни концепции е предварително ограничено от въпросните "моделни рамки" - те трябва да отговарят на вече известните модели и теории...просто ТРЯБВА!
Затова се разглеждат онези части от процесите, които "вършат работа" (в теоретичния смисъл) и се пренебрегват други, които биха всели смут в ТЕОРИЯТА!
В това се състои ограничеността на съвременната наука, не си мислете, че тя се инати...просто не може да надскочи себе си.
Както се казва...не можеш да налееш нещо в пълна чаша, преди това да я изпразниш.
То е като старец скъперник да изпие вкиснато вино, само защото е платил пари за него...
PyroVeso:
atos, "анихилация" е съвсем друго нещо: електрон и антиелектрон (позитрон) се сблъскват, и от срещата им се раждат 2 фотона с енергия E = m.C2, където m е общата маса на двойката електрон-позитрон. Никакво "изчезване" на електрони не става.
Освен това никой не е наблюдавал изчезване на електрони или някакви други аномални явления при охлаждане на материя до температура, близка до абсолютната нула...
Това за вихрите и торсионните полета е интересно, но би ли предложил някой експеримент (който и другите да могат да възпроизведат), или поне да посочиш някоя публикация, която описва подобен?
Това за пълната чаша е стара будистка мъдрост (приписва се на дзен-учителя Нанин), но тя е вярна само в случая, че чашата е пълна с погрешно познание...
Науката не случайно върви по пътя, по който е тръгнала - хората са пробвали и други пътища, и алтернативни, и трети, и пети, но след много лутане в тъмното и много "счупени глави" са стигнали до извода, че останалите подходи са просто загуба на време и енергия... Ако някой си мисли, че с примитивните си представи за света (изразяващи се главно в много пропуснат материал от 7,8,9 и 10-и клас) и с няколко прочетени ала-балистини книжки, ще направи Пробив в науката или Велико откритие, което ще преобърне парадигмата на науката, това дори не е смешно, а е жалко, и граничи с психическите отклонения. Почти век е бил необходим, за да могат квантовата механика и СТО математически, моделно и експериментално да се сближат (нещо, което Айнщайн не е разбирал навремето), и това с участието на огромно множество умове от най-различни сфери на познанието. тези хора не винаги са били на едно и също мнение - разделяли са се по идеи, дори съвсем открито са враждували, докато направят следващата крачка и да докажат, че точно тя е вярната. Никой не е спрял и разширяването и обогатяването на моделите, дори подмяната им, ако новият е по-адекватен от стария (напр. на голям интерес се радва новият двигател EmDrive). И резултатите от цялото това развитие са съвсем видими - полупроводниците, лазерите, атомната енергия/оръжие, комуникациите, цялото разнообразие от изкуствени багрила и луминифори, LED-осветлението, класическите компютри (които вече са придобили джобен формат), квантовите компютри...
Та може би и до директно засмукване на енергия от етера ще се стигне един ден, но... когато са налице необходимите за това предпоставки (имам предвид - преди откриването на електричеството може някой и да е предсказвал появата на компютрите, може дори със сметало или с някакъв друг механичен модел да е демонстрирал основните им принципи на действие, но до появата на действително работещ компютър е трябвало да бъдат направени последователно всичките необходими открития и междинни стъпки).
А дотогава, предлагам да изучим в детайли и с необходимата сериозност съвременните достижения на науката! Най-малкото за да можем да ги оборим достатъчно аргументирано, дето се казва... :)
Радико:
--- Цитат ---На практика излиза, че докато една материя е в устойчив вид (не се анихилира), всяка една молекула от нея, с електроните и ядрото си е един мини двигател - перпетуум! И това е факт!
--- Край на цитат ---
Тука ми се струва, че си малко в грешка. примера ти трябва да се разглежда като "мини вечен акумулатор" а не като "мини вечен двигател"
--- Цитат ---А дотогава, предлагам да изучим в детайли и с необходимата сериозност съвременните достижения на науката! Най-малкото за да можем да ги оборим достатъчно аргументирано, дето се казва... :)
--- Край на цитат ---
Ц не става така защото принципите на самата твоя любима парадигма отричат този подход в обратният случай. В училище децата ги учат, че науката не може да обори всички идиотски хипотези поради огромният им брой и ограниченото за целта време. Мисля, че е излишно да ти го припомням, знаеш го добре този довод, но не забравяй че той има и обратно действие.
опитваш се да ме пуснеш по една хлъзгава пързалка сценарият на която е като във вица за Василиса преекрасна.
Мога да ти донеса прекрасна дъбова маса от изработена от смият Айнщайн, върху нея да сложа покривка избродирана от самият Ферми, върху нея ваза изработена от самия Фарадей а вътре най прекрасните квантови цветя набрани от самия Макс Планк.
Обаче мога и да премина директно към последното действие от приказката виц, А именно удри с фактите по главта и давай докато Василиса е още топла.
Афактите са:
СЛЕД ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ВЪРХУ ИЗСЛЕДВАНИТЕ КРИСТАЛИ СЪС ДВА КВАНТА ЕНЕРГИЯ ТЕ ИЗЛЪЧВАТ ОБРАТНО ЧЕТИРИ КВАНТА ЕНЕРГИЯ.
Съответно ако им въздействат с 8 излъчват обратно 16
всички останали обяснения са с цел Василиса да избегне онова което ще и се случи след фактите.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия