Автор Тема: Саморегулиране на топлинни инсталации  (Прочетена 46752 пъти)

Неактивен krasias

  • Специалист
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 238
 atos, може и да вземеш електрожен и закачаш масата на електрожена за канчето със солта, а термодвойката която искаш да залепиш обикновено два проводника от различни метали ги засукваш леко с клещите и ги свързваш с ръкохватката на електрожена. След това пускаш електрожена и леко пипаш с усукания край в солта в канчето, става малка дъга припукване при докосването на разтвора. Това докато се стопят двата края на металите и се образува една точка,спойка между тях. Добре е термодвойката да се остави по дълга поне 10см за да може да се охлажда по естествен път, защото напрежението зависи от разликата в температурата на топлия и студения край. Като топлия край е спойката.

Неактивен lpoik

  • Подготвен
  • **
  • Публикации: 192
atos-Лепенето е много лесно Краси е обяснил много ясно.Като се топнат двата засукани края в соления разтвор се получва волтова дъга и усуканите крайща се заваряват.Това е!              ПП-Краси ме е изпреварил с отговора.

Неактивен Dedo pop

  • Активен
  • **
  • Публикации: 299
       Идеята беше да елиминирам генератора,водната помпа да я движа с ток, пък ако има чалъм директно да охлаждам двигателя и да се премахне и радиатора.Така щях да вдигна мощността с 5-7%. И започна яко четене.Сметнах че КПД на пелтиетата за работния диапазон е около 4%. Викам има хляб. 100квт. двигател - 4 квт. от пелтието чудно.Само че бях изпуснал че от тия 100квт. като топлина се отделят 50.Викам хубаво и два ще стигнат за нещо.
      Първо отпадна охлаждането на двигателя....
     След това ме захапа баща ми . Хубаво сине ама двигателя не работи винаги на пълна мощност...Ами каква част от топлината ще усвоиш? 100% .  Забрави не повече от 50%. Ами топлинната инерция? Ами като работи на празен ход? След още няколко такива въпроса се убедих че това не е лъжица за мойта уста.  Ако мислите че ми е било приятно това разбиване на мечти и надежди...Това беше някъде 1982-1983 година. От тогава не съм го човъркал тоя въпрос.
       Сега ако има някакви нови материали може и да излезе нещо но според мен по скоро не.

Неактивен Радико

  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 7 263
  • Пол: Мъж
  • Потребителя не съществува
    • http://martinov-radiko.blogspot.com/
  • Скайп: radiko1a
На няколко пъти вече съм го споменавал това тук във форума, че енергията за вояджърите се получава от такива елементи. загряват ги със миниатюрен реактор работещ със плутоний.
Проблема, вашият проблем е в това, че там се използват елементи  имащи свойството "гигантски термоелектрически ефект" Веществата притежаващи този ефект са достатъчно редки метали и достатъчно скъпи за да превърнат тази тема в сладки приказки и мечти. през 2008-9 година имаше една фирма, американска фирма, начело с някакъв професор която беше събрала за целта 7-8 милиона долара. От тогава обаче не успяха да направят нищо друго
Те със милионите нищо не направиха а вие със нищото какво ще направите.

Неактивен dymelsoft

  • Administrator
  • Стабилен
  • *****
  • Публикации: 622
  • специалист, не носи на пиене
Цитат
Те със милионите нищо не направиха а вие със нищото какво ще направите.

Ами Радико с нищото обикновено се прави "нищо".  ;D ;D

Неактивен epwpixieq-1

  • Сериозен Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ****
  • Публикации: 1 912
  • Пол: Мъж
  • e^(π*ι)+1=0
Най добре е да си направиш една батерия от модули на пелтие като от едната страна ги загряваш от котела а от другата страна ги охлаждаш с водата която се връща от радиаторите. Произведената енергия вече можеш да я трансформираш и ползваш както искаш.

Точно такава оптимизационна идея ми доиде когато гледах конструкцията на французина (интерсно как не се е сетил за нея). Преноса на топлина така ще бъде по-ефективен и няма да се извлича енергия от системата за охлаждане и отделената топлина да отива, буквално казано, на вятъра. Само след определен момент, водата ще бъде достатъчно топла и ще трябва да се превърти през друга топлообменна система за извличане на температурния градиент. Явно ще трябва да направя прототипна инсталация.
 

Неактивен Dedo pop

  • Активен
  • **
  • Публикации: 299
     Пълно непознаване на пелтиетата. Те са ефективни при голяма температурна разлика между топлия и студения край.  Колко е температурата на изходящата вода? каква е на входящата? Каква е разликата? колко ще е ефективен тогава?

Неактивен Dedo pop

  • Активен
  • **
  • Публикации: 299
     При температурна разлика 400-500Градуса КПД е4 %. При разлика 20-30 градуса КПД ще е под 1%. Да го преведа за да получиш 1/един/ ват енергия трябва да вкараш/да отнемеш от отоплителния агент / 100 вата. Де е киро на кирия?

Неактивен epwpixieq-1

  • Сериозен Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ****
  • Публикации: 1 912
  • Пол: Мъж
  • e^(π*ι)+1=0
     При температурна разлика 400-500Градуса КПД е4 %. При разлика 20-30 градуса КПД ще е под 1%. Да го преведа за да получиш 1/един/ ват енергия трябва да вкараш/да отнемеш от отоплителния агент / 100 вата. Де е киро на кирия?

Забележи на видеото как са поставени охладителните радиатори от процесорите, конструкцията е същата. Температурната разлика ще бъде тази на метал на който единия край е в горивната камера, а на другия е петлиера (или няколко от тях един върху друг) и от другия край, на пелтиера, има водно охлаждане, която помпа се захранва от самите пелтиерни елементи.

Тук идеята не е за извличане на енргия, поне аз не съм я поставял така, а да се получи система за саморегулиране на база на тепературния градиент така че да се опрости максимално системата за контрол.

Неактивен krasias

  • Специалист
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 238
Дядо попе, май ти трябва да си оправиш познанията за пелтиетата. Пелтието е полупроводникова термодвойка p-n преход, знаеш ли кога ще издържи на 500 градуса най много 250. На ТЕС 12706 му дават 138 градуса работна температура. И съм го написал много ясно "едната страна се загрява от котела отвътре от горящите въглища а другата се охлажда от охладената вода която се връща от радиаторите". Къде тука виждаш загуби не мога да разбера. А това е един сайт в който има някой интересни неща по темата http://www.thermonamic.com/products.asp?cid=384  ,  и това е от същия сайт http://www.thermonamic.com/teg-hl350-48v.pdf  .

Неактивен Dedo pop

  • Активен
  • **
  • Публикации: 299
Видове термодвойки[редактиране | редактиране на кода]
Множество термодвойки са възможни, в зависимост от измерванията(промишлени, научни, медицински и др.)Избират се обикновено според температурния обхват и чувствителността. Термодвойки с ниска чувствителност(B, R, и S тип)- за по обикновени нужди. Друг критерий включва инертността материала на термодвойката и дали е магнитен. Термодвойките по-долу са подредени като на първо място е положителния електрод, а след това отрицателния.

Тип K -- Хромел (Никел-Хром сплав) / Алумел (Никел-Алуминий сплав)
Това е най-широко използваната термодвойка за обикновени цели. Тя не е скъпа и поради своята популярност, налична в най-различни варианти сонди. Обхват от −200 °C до +1200 °C. Тип К е създаден във времето, когато металургията не е така напреднала както днес, следователно със показатели вариращи между отделните образци. Един друг потенциален проблем възниква в ситуации, когато един от съставните материали е магнитен(Никела). Характеристиката на термодвойката понася драматично изменение, когато магнитния материал достигне [[„точката на Кюри“|, за тази термодвойка 354°С. Чувствителността е средно 41 µV/°C.

Тип E -- Хромел / Константан (Мед-Никел сплав)
Тип E има голямо изходно напрежение (68 µV/°C) което го прави много подходящ за криогенни изследвания. Освен това не е магнитен.
Тип J -- Желязо / Константан
Ограничения обхват (−40 до +750 °C)прави тип J по-малко популярен от тип К. The main application is with old equipment that cannot accept modern thermocouples. J типа не може да бъде използван над 760 °C поради предизвикваното трайно разстройване следствие магнитни трансформации. Магнитните свойства също така пречат за използването му за някои приложения. Тип J има чувстивителност ~52 µV/°C.
Тип N -- Никросил (Никел-Хром-Силиций сплав) / Нисил (сплав Никел-Силиций)
Високата стабилност и устойчивост на вискоко-температурно окисление правят тип N подходящ за високо-температурни измервания на ниска цена в сравнение с платиннените (B, R, S) типове. Те могат да издържат температури над 1200 °C. Чувствителността е около 39 µV/°C при 900°C, малко по-ниска от Type K. Проектирани като усъвършенстван тип K, те стават все по-популярни.
Термодвойки типове B, R, и S са всички благородни метали. Те са най-стабилни от всички видове термодвойки, но поради ниската си чувствителност (средно 10 µV/°C) се използват обикновено само за високо-температурни измервания(>300 °C).

Тип B -- Платина 30% Родий / Платина 6% Родий
Подходящи за високо-температурни измервания до 1800 °C. Тип B термодвойки (поради формата на тяхната температурно-напреженова крива) дават един и същ изход при 0 °C и 42 °C. Това ги прави неизползваеми под 50 °C.
Тип R -- Платина 13% Родий / Платина
Подходящи за високо-температурни измервания до 1600 °C. Ниската чувствителност (10 µV/°C) и висока цена не позволяват широката им употреба.
Тип S -- Платина 10% Родий / Платина
Подходящи за високо-температурни измервания до 1600 °C. Ниската чувствителност (10 µV/°C) и висока цена не позволяват широката им употреба.Поради високата им стабилност, тип S се използва като стандарт при калибрирането на точката на топене на златото. (1064.43 °C).
Тип T -- Мед / Константан
Подходящ за измервания в −200 до 350 °C обхват. Много подходящ за измерване на разлики, тъй като сондите имат контакт само с мед. Тъй като и двата проводника са немагнитни, тези термодвойки са особено популярни в електрическите генератори, които имат силни електромагнитни полета. Тип T имат чувствителност ~43 µV/°C.
Тип C -- Волфрам 5% Рений / Волфрам 26% Рений
Подходящи за измервания от 32 до 4208°F ((0 до 2320°C). Тези термодвойки се използват във вакумни пещи и никога не трябва да бъдат използвани при наличие на кислород при температури над 500°F(260°C).
Тип M -- Никел сплав 19 / Никел-Молибден сплав 20
Същото приложение както тип С. Горен обхват 2500°F (~1400°C).

Неактивен krasias

  • Специалист
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 238
Дядо попе, благодаря ти за опита да ме просветлиш по въпроса с термодвойките, ама нямам нужда от това. Работил съм 12 години в централния КИП на "Стомана" Перник и по специално в Пирометрична лаборатория. Така че тая материя ми е доста позната. Само че горе цитираните термодвойки не са за тази цел която коментираме, те дават малко напрежение но са по линейни и стабилни във времето. Те са за мерене на температури а не за генериране на напрежения.

Коев

  • Гост
Интересно ми е батерията от термодвойки, която се грее на пламъка на газения фенер от какви метали се прави? Ксърнев, или някой друг запознат с тази ,,антика'' може ли да каже?

Коев

  • Гост
Сори :) , медни и желязни си пише в поста, 80 волта, много достъпни материали.
Какво напрежение дава една такава термодвойка и при какви градуси?

Неактивен Аtos

  • Global Moderator
  • Много Напреднал
  • *****
  • Публикации: 4 290
  • Мисля, следователно...мисля!
krasias, разбрах те. Трябваше да кажеш само - точкова заварка в солна вана ;D Но понеже обясненията са на друго ниво, не предположих, че това имаш в предвид ("усукването на металите" ме заблуди), предположих много по-голям мащаб, карай.

Има по-нови пелтиета, работещи с температурна разлика 70-150 градуса. По-скъпи са, да.
И...пелтието/зеебек, не е нужно да държи на такива колосални температури, важна е Т. разлика, все пак.
А топлинните загуби при ДВГ настина са огромни! Само 1% да се впрегне от тях, пак би имало полза - то е все едно акумулаторът да ти се зарежда фрий...