Алтернативни енергоизточници > Теории, хипотези, физични опити
Време, пространство, енергия.Теория за нови технологии.
hyparh:
Е, Майсторе, нормално... човек като не може да измисли културен начин за оборване, започва да атакува както той си може.
А бе всъщност... аз току-що успях да изманипулирам времето! :D Много е просто - долепяте един магнит до ръчния часовник и стрелката спира да цъка. Виждаш ли колко простичко било... а Айнщайн ни разправя за някакви недостижими енергии за манипулирането на времето. Мога да го направя и по друг начин - смесвам някои вещества и започва да тече химическа реакция. Добавям малко катализатор или инхибитор и - о, чудо! Реакцията започва да се забързва или забавя (в зависимост от това какво е добавено). Ето, че манипулирам времето и на химичната реакция. Или пък си забързвам/забавям метаболизма с определен тренировъчен и хранителен режим.
Като оставя настрана сарказма, искам да кажа (надявам се поне някой от защитаващите времето да е схванал за какво говоря), че с помощта на подобни механизми и методи, процесуалностите могат да изменят степента си на реакционност в природата. Ако това изменение е локално, то спрямо околната среда възниква забързване или забавяне на реакциите. Ни повече, ни по-малко в това се изразява манипулирането на "времето" – локална промяна в скоростта протичане на процесите спрямо околните. Това се постига чрез въвеждане на вещество или дадено енергийно поле в средата, на която искаме да променим реакциите.
Какво изкривяване, какви дупки, какви 5 лева...
dmitarp:
Опитай се да повлияеш на радиоактивността на даден изотоп, или на времето за преминаване на един електрон от едно енергийно ниво в друго на даден атом, или на разширението на Вселената и тогава говори за манипулиране времето. Времето, както и пространството са атрибути на материята, докато има материя ще има и пространство и време. Математическата абстракция пространство-време се нарича пространство на Минковски, и Айнщайн се е учил от него и е възприел неговите разбирания, а не обратното, така че ако трябва да се обвинява някой то това е Минковски.
Според Кант времето и пространството са идеални субективни понятия, но той е творял и живял много преди откриването на такива фундаменти, като характеристиките на скоростта на светлината, строеж на ядрото и радиоактивност, реазширение на Вселената. След Кант, няма значим Западно Европейски философ, който да се съмнява в обективността на пространството и времето.
hyparh:
--- Цитат на: dmitarp в Януари 02, 2019, 12:18:30 pm ---Опитай се да повлияеш на радиоактивността на даден изотоп, или на времето за преминаване на един електрон от едно енергийно ниво в друго на даден атом, или на разширението на Вселената и тогава говори за манипулиране времето.
--- Край на цитат ---
Такива повлиявания се случват нонстоп и навсякъде, друг е въпроса, че никой не ги отчита извън лабораторията без наличие на сложна апаратура. Да вземем за пример два синхронизирани атомни (цезиеви) часовника. Единия се оставя при морското равнище, а другия се качва на височина 3-4км в някоя планина. След някакъв период (примерно 24ч) часовниците отново се събират заедно и се вижда, че вече не са синхронизирани. На какъв принцип работи атомния часовник? На трептенето на електроните на цезиевите атоми. Какво излиза реално? Променяме (манипулираме) скоростта на това трептене (т.е. реакцията на електроните спрямо околната среда, в която вече има въведена промяна) само чрез изкачването на часовника на по-високо. Елементарна работа...
Виждате, че нещата са простички. Не ги усложнявайте излишно! Всъщност вероятно точно това се цели в глобален мащаб – пълно объркване на масите (обикновения народ) за реалните природни процеси, мозъчен ступор и реално съвременни "тъмни векове" (дано все пак не са много продължителни).
А относно вселената - никой не е сигурен дали тя се разширява или не. Това е просто предположение на база наблюдения, които може да се интерпретират погрешно.
krasias:
Мдааа, умът е сложно нещо и за повечето спорове тук е виновна паметта, да там е миналото. В действителност има много процеси най малкото два един реален и един виртуален. Ако се опитате да си спомните за усещането за времето като деца ще откриете че не сте имали усещане за време и това си има своите причини. Просто след натрупването на достатъчно впечатления и знания умът заживява в паметта, тоест измества се от реалността (настоящето) в собствената си виртуална нереалност(паметта). Така след като паметта е миналото то умът а и притежателят му заживяват в миналото мислейки непрекъснато за миналото и разбира се за бъдещето. Това положение на ума води до усещането за време, а и до непрекъснатото прекъсване на връзките с реалността(настоящето). Умът с възрастта все повече и повече започва да се капсулова във виртуалната си нереалност така че все по малко информация от реалността прониква в него. И така минало и бъдеще може и да съществуват но са виртуални, единствено реално е настоящето.
Maistora52:
Чудесен пост, Краси! - блестящ!
...
и ако ми позволяваш, бих изказал последните 3 думи от поста ти така:
"Единствено реално е току-що отминаващото настояще!"... защото Мозъкът фиксира преминаващото "настояще" със закъснение.
В момента отпивам глътка биричка... кеф! - но това е усещане на рецепторите за вкус, които изпращат получените сигнали в мозъка, той ги отработва и... ПОМНЕЙКИ току-що отпитата глътка биричка, установява, че същата тази глътка биричка вече е в стомаха... само миг по-късно, само кратък миг между "отпиването" и "усещането"...
А кой всъщност усеща? - Мозъкът разбира се! - инициаторът на всички останали главоблъсканици във Времето!
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия