Алтернативни енергоизточници > Теории, хипотези, физични опити
Сила и енергия-има ли неизяснени казуси?
hivan:
Някъде в предните си „излеания” съм написал:
Много често човек си мисли, че прави едно нещо, а се получава друго нещо или нищо.
Прави сте. Сега като гледам малко отстрани (с „чуждите си очи”) какво съм написал – почти пълна каша, излагация (нищото се е получило). Сега разбирам (благодарение на Вашата безпощадна критика, за която благодаря), че е важно не само да имаш някаква идея в главата си и да си убеден, че „има нещо в нея” а може би дори по-важно е да я изложиш просто и ясно (разбираемо). Смятах, че съм направил това с първото си появяване във форума (и темата). но явно съм се заблуждавал.
Сега ще се опитам да го направя отново, а дали ще съм успял ще разбера по вашите отговори или по мълчанието ви.
Основаната ми идея беше (и е):
Ако изтича флуид (вода) под налягане (да речем Н метра воден стълб) от някакъв съд (язовир 1) през тръби с еднакъв диаметър, но с различна дължина (да речем 5м и 20м) няма да има голяма разлика в скоростта на изтичане, тъй като загубите на налягане (в резултат на линейното съпротивление) няма да са големи. От друга страна разликата в количеството вода (а от там и масата) намиращо се в тръбите с различна дължина е значителна. Комбинирайки горните две констатации получаваме различни маси - еднакви скорости. Разбира се, ако цялото количество водата в тръбите си идва директно и само от язовир 1 и директно отива да върти турбините няма почти никакво значение колко е била масата на водата в напорния водопровод (респективно неговата дължина). Всъщност обаче няма изрично задължение водата да идва само от язовира 1. Какво пречи водата в тръбата която влиза към турбината да е не от язовир 1, а от друг източник (язовир 2) с ниво на водата по-ниско от това на язовир 1? Според мен нищо. Така се стига до идеята за това, че високото налягане от язовир 1 може да се използва за захранване дюзата на един ежектор, който да „увлича” някакво количество вода идващо от по-ниско разположения язовир 2. Така се стига и до идеята за „Ежекторна ВЕЦ” За съжаление в "нета" не намерих нищо за такава ВЕЦ - ежекторни помпи колкото щеш но, ежекторен двигател не.
И тогава се запитах: Не може ли водата от язовир 1 да се използва като „заряд” който „изстрелва” към турбината вода от язовир 2 но с налягането на язовир 1? И отговора който си дадох беше: Да може, но не и при непрекъснат процес на изтичане на водата от двата язовира, а при прекъснат процес (отделни „изстрелвания” на порции вода) т.е. ако има последователност от тактове. Тактовете са както следва: (вж. мой « Отговор #147 )
1. Напълване на „изстрелваното” количество вода (снаряда) в „тръбата за изстрелване” (която може да бъде с различна дължина – 5, 20, 100 или дори 1000 и повече метра) с вода от „по-ниския” язовир 2.
2. Подаване на налягане от „по високия” язовир 1 към единия край на тръбата – другият край е „затапен”.
3. Изстрелване на заряда-вода като се „оттапи” затапения край на тръбата” (отвори крана)
4. Спиране подаването на водата от язовир 1 след изтичането на необходимото време за установяване на постоянен и равномерен поток по цялата дължина на тръбата (чиято скорост се определя от напора Н на язовир 1, въпреки че по-голямото количество вода е от язовир 2) и отваряне на кран за пускане на въздух зад течащата вода (за избягване „спирачката” на вакуума)
.
Така стигнах до „учудващото положение” (описано в първия мой « Отговор #140), че с почти едно и също изтекло количество вода (под еднакво налягане и за едно и също време) можем да засилим както 1000 тонен влак с 36 км/час, така и 10 тонен камион с 50 км/час за едно и също време (в примера е 0.666 секунди)
Дано този път да съм разбран правилно. Аз не считам, че при евентуална истинност на горе написаното се получава нещо като перпетуум мобиле.
За това и за „кашата” която се забърка след това (за спънатия кон и коничните тръби) ще дам обяснения някой следващ път, ако ми дадете възможност да го направя.
Радико:
hivan Опитваш се да правиш или по точно да разсъждаваш върху неща които минават към точните науки при това се опитваш да минеш отвъд границите на достигнатото.
Е точно там обаче такива фриволни сравнения като влакове ракети и всички подобни дето ги прочетохме по нагоре са недопустими. Те са подходящи за въвеждане в хауката на деца от четвърти до шести клас "допустимо е и за хора с по голяма въараст ако са от малцинствата и имат големи пропуски в училището" но ти да се опитваш да измисляш нещо фундаментално ново и да си обясняваш нещата със такива свободно интерпретируеми примери, това братче е пълна боза.
Най изначалната ти грешка е:
--- Цитат --- получаваме различни маси - еднакви скорости
--- Край на цитат ---
После разбира се заявяваш че това не било от значение, но от всичко написано стигам до заключението че лъжеш при второто си изказване. Ти вярваш че този факт има значение а това е фундаментална грешка която те вкарва в трета глуха. Аз съм започнал преди година един проект за машина която използва принципа на ежектора и съм добре запознат със това което се случва при него. проблема е, че за една водна турбина най важното нещо е ЛАМИНАРНОСТТА НА ПОТОКА колкото по голяма е тя толкова по голямо е КПДто на турбината. А за каква ламинарност може да се говори при ежектор като след него не можеш да намериш ДВЕ МОЛЕКУЛИ ВОДА КОИТО ДА СЕ ДВИЖАТ ЕДНОВРЕМЕННО В ЕДНА И СЪЩА ПОСОКА
hivan:
Радико, наистина имаш право да кажеш, че от всичко написано излиза, че съм лъжец.
Проблемът както винаги до сега е при мен. Възприемането ми като лъжец (без да считам себе си за такъв) се дължи на (както ти си се изразил някъде по-горе) някаква моя почти перманентна „квантова суперпозиция” или разминаване между това което съм искал и мислех, че съм казал от една страна и това което фактически съм казал (написал) от друга. Не знам дали става ясно какво искам да кажа, затова директно казвам.
Текстът който фактически съм написалал е:
--- Цитат ---И тогава се запитах: Не може ли водата от язовир 1 да се използва като „заряд” който „изстрелва” към турбината вода от язовир 2 но с налягането на язовир 1? И отговора който си дадох беше: Да може, но не и …
--- Край на цитат ---
Текстът който исках и мислех, че съм казал е същия, но вместо към турбината съм си мислел за някъде в пространството, което се вижда и от предните ми отговори - там никъде не говоря за турбини. Турбината се появява в момента, в който се опитах да опиша веригата от разсъждения довели ме до момента в който тя вече няма никаква роля и започвам да разглеждам само движението по инерция на водата в тръбата след спиране на подаването на налягането.
Влизането ми (за кой ли път) в „обяснителен режим” се дължи на факта, че аз наистина държа да изложа идеята си именно в този форум и тази тема защото считам, че само тук тя може да получи реална оценка. Както е видно до сега все не успявам да направя това успешно, затова за пореден (последен) път моля:
1. да бъда извинен за получилото се по моя вина неумишлено подвеждане на взелите отношение по темата.
2. Радико и другите участвали активно в обсъждането на поставения от мен казус, ако все още проявяват някакъв интерес, да разгледат опитната постановка с четирите такта от коригираната сега гледна точка и ако не установят претендираното от мен наличие на формален парадокс да се обърнат към администраторите/модераторите за предприемане на съответните мерки спрямо мен (профила ми) съобразно с правилата на форума.
Моля същото така да вземете предвид и това, че не става въпрос за използване на някакви ефекти от тази моя парадоксална констатация за производство на енергия. Дори твърдя обратното – този парадоксален, на пръв поглед, извод в никакъв случай не довежда до „перпетуум мобиле” или нещо подобно. Той говори само за това, че ако извода е верен (а той е!) има място за някакъв неизяснен казус в разбиранията ни за отношенията между физичните величини сила, енергия, работа и мощност – нищо повече (и не претендирам, че измислям нещо фундаментално ново, ако беше така щях да пиша до патентното ведомство, а не във форума).
Радико:
значи във съдебната практика имат един особен термин "продължаващо престъпление" Демек престъпник дето го съдят в момента за едно той продължава с друго.
Тука с интерес наблюдавам "продължаващо заблуждение" hivan който е разбрал "поне така твърди" несъстоятелността на едната теза продължава да надгражда с други тези които се основават на тази доказано несъстоятелна теза сякаш още не е разбрал несъстоятелността на основата. Получава се като във анимационните филмчета в които героят е прекрачил зад ръба на скалата и под него е пропаст , но той продължава спокойно да върви защото още не е разбрал къде се намира.
Добре в тон със hivan и аз да разкажа за един страхотен, изумителен, невереоятен, необясним парадокс. Проведох експеримента днес и той е много прост и може да бъде повторен от всеки и стигнах до извода че съм се заблуждавал а hivan е бил напълно прав. За това бих искал той да ми разясни нещата ако е в състояние. Аз просто нямам думи.
Значи взех едно кантарче за контролиране на теглото "където стъпваш върху него" и всех една метална тръбичка с дебелина около 2,5 сантиметра и дължина 6-7 сантиметра. Опрях кантара на стената върху масата да е почти вертикален и го натиснах с въпросната тръбичка и успях да реализирам натиск от 50 кгр. след което извиках един приятел да наблюдава а аз взех същата тръбичка със оригиналната дължина както е купена от магазина тоест 6 метра.
хванах я за единия край и със другия натиснах кантара от 6 ШЕСТ МЕТРА РАЗСТОЯНИЕ. И какво да види приятелят ми направо чудо ПАРАДОКС отново 50 кгр. Никаква разлика точно както го описва по горе hivan но не с вода а със натиск от твърд предмет. Забележете че имахме 100 пъти разлика в дължината и никаква разлика в силата на натиска не е ли феноменално, точно както го описа hivan. Надявам се за някакви коментари и разяснения от негова страна разбира се.
hivan:
В една „много яка” Книга мисля, че пишеше “С очи са ала не виждат, с уши са ала не чуват” Доскоро не вярвах много на тази Книга, но в последно време много обстоятелства ме карат да и повярвам. Както и да е това са си лични неща.
Иначе много се радвам за споделения „много як” експеримент проведен днес (30.11.2016 г.) от колегата Радико. Направо се чудя как може да се получи такъв резултат, но продължавайки да се чудя като предпочитащ движението (екшъна) веднага ми хрумна и едно малко по-динамично развитие на експеримента на колегата.
За целта (развитието на експеримента) обаче трябва да направим някои уточнения. Понеже колегата е пропуснал да посочи линейното тегло на тръбата (не е указал материала и дебелината на стената) ще се наложи да работим с относителни величини. Та значи според мен късата тръбичка е била около 100 пъти по лека от дългата – пардон със около 100 пъти по-малка маса (при допускането, че тръбите все пак имат някаква маса).
И сега в какво се състои продължението (за съжаление за сега само мислено) на експеримента?
Вземаме двете тръби (различаващи се по маса 100 пъти) и ги поставяме в специално пригодените за тях втулки (тръбички с вътрешен диаметър 2,52 см. и дължина да речем 30-40 см.) заварени в единия си край към бронята на един камион (става нещо като стойка за знаме, но е хоризонтално). Камиона тръгва с пълна газ и като набере 50 км/час набива яко спирачки и о чудо – какво забелязваме (мислено) - двете тръби продължават да летят с 50 км/час – не е ли някакво ново чудо по-голямо от чудото което е видял приятеля на Радико. Според мен е! Вие как мислите, дали ако експеримента е реален ще се получи това което си мисля?
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия