Алтернативни енергоизточници > NEG, импулсни, трансформаторни и резонансни генератори, скаларни вълни
Ту-Ту резонансен генератор без управление
Иван Димов:
Още малко пояснения по последната схема. Кондензатори С1 и С2 на практика все едно че са свързани в паралел и така правят общ кондензатор от 110 nF. Кондензаторите С3 и С4 също могат да се разглеждат като свързани в паралел и ако са по 55 nF всеки, то общият им капацитет също ще е 110 nF. Значи имаме една бобина, която е закачена към два последователно свързани кондензатора по 110 nF. Общият капацитет на тези два последователно свързани кондензатора ще е 55 nF. Така във формулата за резонансната честота ще участват 20 mH за бобината и 55 nF за съставния кондензатор. Целта при този подбор на кондензатори е напрежението на бобината да се разпредели по равно - половината от това напрежение ще падне върху С1 и С2, а другата половина ще падне върху С3 и С4. С други думи, ако напрежението на бобината е 2000 волта, то потенциалът в единия ѝ край ако е "минус" 1000 V, в другия ѝ край ще е "плюс" 1000 V. Съответно по средата бобината ще е с около "нула" потенциал или "земя".
Друго интересно за тази схема. Не трябва да се допуска късо съединение на бобината или на кондензаторите С1 или С2. В същото време без проблем може да се окъсява примерно кондензатор С3 и това може да се използва за разряд в първичната бобина (индуктора) на Тесла-трансформатора. При това, високата честота в С3 не влияе съществено върху по-ниската честота в L1. Ето го това на симулатора - http://tinyurl.com/yb9jorf2 Както казах по-горе, кондензаторите С3 и С4 са в паралел и общият им капацитет трябва да е равен или по-голям от общия капацитет на С1 и С2. Ако е по-малък се получават леки колебания в схемата. Това е само когато С3 се дава накъсо през индуктора на Тесла-трансформатора. Иначе ако схемата се използва за други цели, няма особено значение какъв е капацитета на С3 и С4. Стартовият бутон може да е и на друго място. Прилагам файл.
Иван Димов:
Видях в "ю-тубата" едно видео с подобна на моята схема, изпълнена с тиристори. https://www.youtube.com/watch?v=4GV7aBAV0Bc&t=3s
Направи ми впечатление освен добрата работа още и липса на кондензатор по средата на схемата. Има само бобина, която се използва за индукционно нагряване. Реших и аз да преработя моята схема като по средата да остане само бобината. При това положение двата крайни кондензатора играят ролята на резонансния кондензатор. При мен двата крайни кондензатора до захранването са всъщност четири понеже така отделям част от тока за управление на базите на двата мощни транзистора Т1 и Т2. Транзисторите Т3 и Т4 са маломощни и са само за базовия ток на мощните транзистори. При тази схема не трябва да се дават накъсо нито бобината, нито който и да е от кондензаторите. Иначе схемата е много добра не само за индукционен нагрев, но и за други цели като вместо бобината се сложи трансформатор. Съотношението на кондензаторите е 1:5 и така получаваме съотношение на базовия ток към колекторния 1:11. Пробвах схемата и на симулатора - http://tinyurl.com/ycfbg2e5 Работи отлично. Моята схема е по-добра от изпълнението с тиристори, защото при тях има опасност да останат включени едновременно и така да дадат захранването накъсо и да изгорят. При мен тиристорите са съставени от транзистори и то по начин недопускащ едновременно включване и на двата съставни тиристора. Ето я схемата и като файл.
Иван Димов:
Два диода отпаднаха от схемата като свързах накъсо базите на двата мощни транзистора Т1 и Т2. Сега те дори се запушват по-добре тъй-като преходът им емитер-база се поляризира наобратно в запушеното състояние на транзисторите. Така схемата е идеална и едва ли ще мога да я подобря повече. Ето я как работи на симулатора - http://tinyurl.com/y8de2t45 Ето я и като файл.
Иван Димов:
Направих схемата по-мощна като свързах няколко транзистора в паралел. Стана общо с 10 транзистора - 4 бр. PNP в паралел, 4 бр. NPN в паралел и 2 бр. управляващи транзистора. Сложих и 4 бр. еднакви по стойност кондензатори. Пробвах да видя дали схемата може да се използва за заваряване. Явно ще може. За да избегна някакъв неочакван ефект, сложих ограничителен дросел на входа на схемата, който ограничава входния ток до не повече от 8А. Предполагам ще може да работи и без него, но се притеснявам да не би да изгоря транзисторите, че в момента нямам възможности за нови и затова съм крайно предпазлив. По тази причина не съм пробвал да натоваря схемата до най-големите й възможности преди да изгори. При натоварването, което ще видите на линка по-долу, транзисторите се държат чудесно - радиаторите едва се стоплят до 30 - 40 градуса. Транзисторите, които ползвам са NJW21193G (PNP)
NJW21194G (NPN), някъде около 15А 250В. Ето го и опита - https://www.youtube.com/watch?v=H_fGhOyQNbk Прилагам и характеристики на транзисторите.
Иван Димов:
Ако някой се чуди как да свърже транзисторите в паралел, ето как съм го направил аз - прилагам схемата. Към базите на всичките 10 транзистора съм свързал еднакви по стойност резистори със съпротивление около 0.3 Ома. Целта е падът на напрежение върху резистор плюс базов преход на 4 броя транзистора да е долу-горе равен за да се товарят почти по един и същ начин. Трите точки от схемата, заградени с червено, показват общите места за свързване на 4 транзистора. По подобен начин съм свързал и горните 4 транзистора. Това е малко иновативен метод, но смятам, че е добър.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия