Алтернативни енергоизточници > Теории, хипотези, физични опити
Извличане на енергия от гравитация
juliang:
--- Цитат на: RUS в Май 06, 2016, 02:57:14 pm ---Когато тежестите достигнат ДМТ биват изтикани нагоре от поплавъка и така рамото се прибира навътре в колелото.
Когато тежестта стигне ГМТ ( не ми стигна мястото на картинката по дяволите ) -горния поплавък изтиква тежестта нагоре и удължава рамото на тежестта.
През останалото време тежестите не търпят изменения или движения.
Налице е асиметрия ,неравновесие за сметка на работната двоица сили гравитация и архимедова сила.
Движението на самата вода увлечена от колелото се явява един своеобразен маховик.
--- Край на цитат ---
Поплавъците ще имат желание да натикат тежестите навътре в момента в който минат "3 часа" и да ги извадят навън веднага след "9 часа". Така че дисбаланса няма да в по вертикала, а по хоризнотала, което не ти върши никаква работа.
Веднага ще кажете "Ма аз с някакви ключалки ще направя така, че тежестта да се мести точно на 6 и на 12 часа". Да, на пръв поглед и на мен ми хрумна тази идея, но преместването на тежестта е свързано и с преместване на поплавъците. Преместването на тежестта навън води до преместване и на поплавъка навън. И ако говорим за лявата част на изображението, то преместването на тежестите е желано, но преместването на поплавъците навън води до по-голяма сила в нежелана от нас посока, което елиминира всичко което постигаме.
"Ма ние ще сложим лостова система, която с минимално преместване на поплавъците ще мести много повече тежестите". Това е отново първосигнално решение, което за да работи обаче, трябва поплавъка да има подемна сила толкова пъти по-голяма колкото е съотношението между преместванията (лост от 2-ри род). Иначе просто поплавъка няма да може да повдигне тежестта. Това пак прави усилието ни нула - малка тежест извадена на голямо разстояние, но огромен поплавък който макар и преместен малко, "нулира" мераците ни.
Аtos:
RUS, не си доразгледал подробно идеята си!
Начертай си я в по-голям мащаб и не спестявай рисуването на "балоните" в участъците, различни от (това, което ти наричаш ( а то не е) ГМТ.
Та...ще забележиш, че в лявата част, балоните се опитват да вдигнат колелото нагоре, но с по-малко рамо, отколкото тия от дясно!
Освен ако балоните не са ти само два и са статични - един отгоре и един отдолу?
Но тогава няма как да "навреш" балона долу под изскочилото вече от (дясната страна) рамо, за да го вкара навътре в кръга.
Нито ще има как да свалиш горния балон, за да влезе под рамото, което трябва да надигне.
Дотук разбираш ли ме?
П.П. "Движението на самата вода увлечена от колелото се явява ..." не маховик, а причина за невероятно по-голямо съпротивление, отколкото въздуха.
GreenHulk:
--- Цитат на: Dedo pop в Май 06, 2016, 12:13:45 pm --- Ако правилно съм разбрал идеята е да се печели енергия от движението на изкуствено ДЕбалансируем маховик. По пътя на логиката колкото е по голям дебаланса толкова ще е по-голям добива нали?
--- Край на цитат ---
Да.
--- Цитат на: ppipilica в Май 06, 2016, 02:39:50 am ---Малко и мен ме навява скептицизъм, я сметни при едни 100 оборота за какво време ще трябва да вдигаш и сваляш топузите и виж дали ще има подходящ ел. механизъм, то сигурно има ама цената може да е солена.
--- Край на цитат ---
Може би трябваше да сложа усмивка след 40000 хиляди оборота :), това беше лека шега, ясно е че това не е моторче за квадрикоптер, и оборотите най-вероятно ще са ниски, но идеята е въпреки това тягата да е голяма.
Мисля, че срещах за линейни мотори със скорост няколко метра в секунда, така че рязко преместване на 10 см, дори и повече за една секунда би трябвало да не е проблем. Да, имам информация че са малко скъпички тези двигатели, но биха свършили добра работа за целта. Още нещо, което може да се направи е да е с стъпков въртящ мотор и шарнирно рамо за превръщане на въртеливото движение в линейно. Този вариант може да е много по-евтин, но може би не най-ефективния, но за тестова постановка би свършил работа. Хубавото на стъпковите двигатели е, че могат да се управляват прецизно с контролер или дори с компютърче (Ардуино, Розбери Пи) така че движението на тежесттите да е точно такова, каквото ни е нужно, комбинирано с датчици за обратна връзка - на Хол, акселерометър и др. Времето на самоиздигащите се и самопадащи топчета отмина:)
А още по-забавното може да е да използваме прилагането на силата по вектор перпендикулярен на гравитационната сила като вдигаме и сваляме тежестта + лостова система.
Има ли някой който да се сети как това може да стане?(Освен колегата Теньо) :) 8)
--- Цитат на: juliang в Май 06, 2016, 11:50:02 am ---
Аз лично за опростяване бих пренебрегнал колелото в сметките. То така или иначе е балансирано, без тежестите няма да се завърти само, така че само усложнява сметките.
...
A ще се съгласиш, че освен от гравитацията ти няма откъде да "изкараш" енергия - тази конструкция ти е ясно, че във безтегловност няма никакъв, ама никакъв шанс да тръгне (не че ще тръгне и при наличие на гравитация, де ... :) ) А потенциалната енергия Ep = M . g . H - във формулата има само маса, височина и константата 9.81. Никъде не се споменава за траектория, ъгли под които се спуска и качва тялото. Фигурира само "надморската височина" - вертикалното разстояние на което е вдигнато/паднало тялото.
--- Край на цитат ---
Юлиане, точно това имам предвид да се пренебрегне колелото, а че дупката ще е със същия размер, това дори геометрично е ясно, но все пак тази незапълващата тежест действа на по-голям радиус.
Във формулата за потенциалната енергия няма траектория и ъгли, но при работата на момента на импулса на въртящо тяло има, отделно зависимост от втората степен на Радиуса (бях привел сметки по-рано). Малкото тяло е само дебалансиращ фактор, енергийните разходи за който са ясни и предвидени. Целта е чрез дебалансиране на ГОЛЯМО и ТЕЖКО колело при безплатно (все още) действаща гравитация да имаме полезна работа (която да е по-голяма от вложената, понеже системата е отворена и не нарушава закона за запазване на енергията).
В случая идеята е чрез промяна на потенциалната енергия на малкото тяло да се промени кинетичната енергия на голямотo (ДИСКА) чрез безплатно действащата сила на тежеста, канализирана по този начин. Може би начина не е от най-ефективните, и ще ми е интересно да се предложат и други, но това е за сега. Смятам, че с използването на съвременни електронни и компютърни елементи резултатите може да са различни от средновековните гравитационии колела с топчета и вода, на които трудно би им се казало в кой момент къде точно да стоят.
--- Цитат на: atos в Май 06, 2016, 12:07:18 pm ---
Само Хълк някак си ми..."бяга по фланга"...
Хълк, за какви (4000)оборота говориш тук? Знаеш ли, че при над обороти 0.5 сек, дори супер фейковете няма да работят? Просто центробежната сила ще изхвърли всякакви тежести по периферията на колелото и...забрави за прибиране и щръкване на всякакви рамена (топчета, баласти, ролки или шишенца с вода) - ще имаш въртележка, която обаче трябва да въртиш с външна сила, ако ти се занимава.
За подобни проекти, всеки баласт трябва да има време, за да "пада".
А след като всички подобни установки НЕ РАБОТЯТ, понеже обратният въртящ момент е РАВЕН на този, който търсим, кое те кара да си мислиш, че енергията вкарана допълнително ще е по-малка от изходната?
Просто е - това са системи в РАВНОВЕСИЕ. За да ги въртиш, трябва да похарчиш енергия.
--- Край на цитат ---
За бягането по фланга - би трябвало да имам поне малко представа, учил съм физика, макар и преди доста време, и мисля че успях да се ориентирам и в сметките горе-долу.
Нямам работилница, в която да бъде изрязан и отстругован въпросния прототип, но предполагам може да се намери възможност, имам вече предложение за изрязване на диска с лазер 8)
Вече писах - 40000 оборота беше майтап, и на 40 съм съгласен.
Ясно е, че при големи обороти центробежната сила може да е проблем - поне в случая с прибирането на тежестта, но разхвърчаването трябва да се избегне - примерно специално да е предвиден механизъм за спиране на колелото, което може да стане с радиоуправляем прекъсвач на захранването на контролера, който пуска и вдига тежестите или автоматична защита, която при достигане на определени обороти да изключва::)
Но ако идеята е това колело да върши работа, а не просто да се върти, товара може да е изчислен така че да се избегне саморазрушаване.
По въпроса с изместването на центъра на тежестта на въртящата система, те разбирам, но как точно това влияе на сметките, така или иначе колелото трябва да е дебалансирано, въпроса е с колко.
Бих искал обсъждането да продължи конструктивно, мисля че има резултати от него:)
juliang:
Хълк, най-простата конструкция е ей-това:
Ако искаш замени поплавъка с мотор, който да движи щангата с двата топуза напред-назад. Нищо не печелиш, разбери го.
RUS:
juliang разликата в плътностите на въздуха спрямо хелия или водорода създава и подемната сила .В това няма никакви налягания.
Да прехвърлиш един обем хелии от един балон в друг няма нищо общо с мъкненето на едно пиано на ръце до 6 етаж.
Проумей го накрая или нещо не те кефи този факт?
Разликата в плътностите на водата и празния от вода поплавък създават подемната сила нужна за изместване на тежестите.
Самото колело няма нищо общо с поплавъците и се върти самостоятелно заедно с тежестите си.Самите поплавъци стоят закотвени към съдът статично и имат само едно предназначение - да избутат тежестите заедно с рамото в ДМТ и ГМТ като за целта имат само две свободи на движение спрямо своята опора в съда -нагоре и надолу и да се въртят около своя самостоятелна ос.
Отдавна обмислях варианта който начерта juliang ,но поплавъка когато се премести спрямо центъра на въртене на колелото ще създаде опорна реакция против посоката на въртене.
За това и избрах този вид повдигане на тежестите.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия