Алтернативни енергоизточници > Генератори на Tariel Kapanadze и Donald Smith
Електричество в древен Египет
Аtos:
Хипарх, вземи наистина постни някое видео или поне снимки от последните си експерименти, за всички ни ще е интересно ;D
hyparh:
Нека първо разграничим нещата с тестовите елементи, че гледам настава объркване.
Електретът, който изготвих, се състои от алуминиева чинийка за еднократна употреба, парафин в ролята на диелектрик и капачка от буркан за горен електрод. Него го направих с цел да проверя дали ще успее сам да натрупва заряди във времето, след първоначалната обработка.
Другият елемент е от типа на гравитаторите на Т. Браун – асиметричен кондензатор с форма на пресечен конус. Двата електрода са направени от алуминиево фолио, залепено за картон, а диелектрикът е епоксидна смола. С този елемент провеждах опитите със захранване с над 50kV DC от умножител на напрежение, при което се получиха тласъци, видими при провисване на елемента на дълги и тънки нишки.
За получаване на значителна тяга от такива елементи, от изключително значение се оказва “преливането” на зарядите през долепени слоеве с различна диелектрична константа (К). На картинката съм дал пример за гравитатор, състоящ се от няколко клетки с три слоя с увеличаваща се К към положителния полюс, но могат да бъдат много повече (или пък монолит с различни включения за плавно увеличаваща се К). Също така може да е в много по-широки граници – от 1 до над 10000, ако се използва керамика от бариево-стронциев титанат.
По този начин се получава нелинейност в разпределението и силата на електростатичното поле, както и различна напрегнатост на диелектриците в зависимост от тяхната К. Колкото по-изразена е тази нелинейност, толкова по-силна е получената тяга. Може да се експериментира с прилагане на ВЧ към високото напрежение, което допълнително да подсили действието, възпрепятствайки пълното насищането на диелектрика, който иначе изисква релаксация.
Важно е слоят с най-голяма К да се намира до положителния полюс, понеже той е с водещ афинитет, т.е. той създава поле пред себе си, което придърпва елементът напред. Обратното важи за отрицателния електрод.
Аз лично все още не съм изготвял електрокинетични елементи с нелинейни диелектрици, но Jean Louis Naudin го е правил и практически доказва твърдението на Браун за необходимост от поне два редуващи се диелектрика с различна К.
Тук например използва полистиренова пяна (К=2,53) и въздух (К=1) в ролята на диелектрици за потвърждаване работоспособността на тяговия елемент на Хектор Серано: http://lifters.online.fr/html/sfptv1.htm
Според Серано, полето от този елемент, се съсредоточава в центъра му и е хубаво централната пръчка да е съставена от плътен/тежък материал с висока К, за качествено предаване на полето към корпуса на задвижваното превозно средство.
Тук JLN прави същото, но с друг тип конструкция: http://jnaudin.free.fr/lfpt/html/lfpt3xps.htm
Опитът е показателен – когато имаме комбинация от полистирен и въздух, везната отчита намаляване или увеличаване на теглото в зависимост от ориентировката на елемента. Когато запълва цялото пространство м/у електродите с полистирен (т.е. диелектрикът става еднороден), вариации в теглото не се отчитат.
--- Цитат на: epwpixieq-1 в Април 02, 2017, 06:54:05 pm ---Възможно ли се да посочите източник на тази информация или тя е изцяло от ваши лични опити?
--- Край на цитат ---
Пише го Пол ЛаВиолет в книгата си "Засекретените научни технологии и открития - Тайните на антигравитационното задвижване".
ПП. Темата кривна в друга посока, ако Атос реши, може да премести тези постове в подходяща :)
Постът има връзка (макар и косвена) с темата, особено по отношение на използвани материали и свойствата им.
Важното е, че е техническа информация и няма разводняване/А/
ventsy74:
Мито купона
Беше се хванал да правиш колоната на джед, като електрическо устроиство.Какво стана?
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия