Форум > Препратки, сайтове, източници
Невъзможните неща започнаха да се случват ...........
hyparh:
Опитвал съм развъртане (и в двете посоки) на жироскоп върху ел. везна с резолюция от 1гр., но не отчетох отклонение. Жироскопът мисля беше с тегло от 72 грама.
--- Цитат на: atos в Април 24, 2016, 02:04:19 am ---Остава да споделиш собствени мисли - дали антигравитация от подобен тип е "анулиране на земната" или е създаване на собствена гравитационна компонента.
И ако е второто, дали има преодоляване чрез противопоставяне или чрез...използване/пренасочване...и т.н. не мога в момента да го формулирам точно, но съм сигурен, че ще разбереш въпроса.
--- Край на цитат ---
Интерференция и фазово сливане, напомнят доста на експериментите на Хътчисън. При него е имало преплитане на радиовълни с високочестотни и статични високоволтови полета от теслов траф и Ван де Грааф генератор. При тази техника вероятно се променя отклика на елементарните частици (вихри) на материята към двата основни потока около Земята, и се получава един вид голяма плаваемост.
От друга страна наелектризирания диелектрик създава „стрес” в средата – сгъстяване на етера от едната страна и разреждане от другата, което създава стояща гравитационна вълна, върху която се носи апарата. Разбира се, за целта волтажа трябва да е огромен и съответно диелектрика да е с висока диелектрична константа, за да удържи евентуален пробив.
Може да споменем и опита на Евгений Подклетнов и Джовани Моданезе с подаване на високоволтови импулси между електроди във вакуум, като катода е свръхпроводящ. При подаване на импулс от 2 мегаволта от Маркс генератор, получената гравитационната вълна е преминала през фарадеев кафез, стоманен лист и тухлена стена, разклащайки тежест, окачена на връв на разстояние 150м.
Да се върнем към опитите от „Skyvault”… при първоначалните тестове са имали и други любопитни резултати, свързани със „странно поведение на материята”. При определена честота и форма на микровълните (и големи мощности), се е наблюдавал синьо-зелен лъч от магнетрона, който имал свойството да дезинтегрира материята, оставяйки дупки в стените.
Относно антигравитационния ефект, споменават за възникване на солитонна вълна между апарата и земята, упражняваща сила насочена нагоре. Евентуално тази вълна се усилва от резонанса до такава степен, че започва да черпи енергия от околната среда (самоподдържане) подобно на кълбовидната мълния.
А относно тягата… тя винаги присъства, разликата е само с какво състояние на материята се работи за производството й. При работа с атоми и молекули (газове или течности под налягане) имаме познатата на всички ни обикновена тяга. Обаче, при работа с по-фини състояния на материята (някое от следващите четири по-висши агрегатни състояния, от общо седем), то се получава този необикновен вид тяга, който изменя свойствата на „пространство”, появяват се на пръв поглед невъзможни ефекти, както и частична или пълна липса на инерциални ефекти на самия апарат. Това позволява достигане на огромни (свръхсветлинни) скорости на „отделеното пространство” заедно с апарата в него, понеже там физиката действа другояче. Всичко зависи от средата в която се намираме… Ние живеем на повърхността на Земята и сме свикнали да живеем със „законите” които важат за тази среда.
Използвам кавички, понеже термините не са много точни, но с такива разполагаме :D
Малко ще кривна от темата, но наскоро осъзнах някои неща за светлината. След експериментите ми с VTTC (Vacuum Tube Tesla Coil) и разреденият въздух в радиометърът на Крукс, започнах да размишлявам над светлината - какви са нейните форми и как се проявява тя в зависимост от средата.
Размишления спрямо практическите опити... Ако изведем един теслов тр-р във високата атмосфера, където въздухът е силно разреден, и го включим, ще забележим сияние около него в различни оттенъци на цветовете (в зависимост от вида на разредените газове). Това е при положение, че от него не излизат никакви искри, а дори и да излизаха, то щяха да са под формата на дълги и безшумни плазмени езици.
Сякаш тр-рът излъчва светлина, а реално погледнато предава ел. вибрации в етера, които карат газовите атоми да светят. Във вакуум светлина няма. Ел. магнитните трептения (излъчени от различни източници, напр. звезди) само се разпространяват в него, а когато достигнат разредена материя (газ) те го възбуждат, карайки го да свети. Възможно е честотата на трептенията да е огромна, а при сблъсък с вихрите на материалните частици, да се редуцира до видимия спектър. При разреден газ изглежда е необходима по-малко енергия, за да започне той да излъчва светлина, отколкото при нормално атмосферно налягане.
Видът на светлината (дължина на вълната, интензитет) зависи до голяма степен от самата среда, в която тя се заражда, подтикната от енергийното трептене на етера. Например условията за това са едни при земната повърхност, а съвсем други на голяма височина, т.е. зависи от вида и гъстотата на материята. Няма ли материя (в някое от седемте си агрегатни състояния) - няма и проявена светлина, а само разпространяващи се невидими трептения.
С други думи - светлината се разпространява “в суров вид” през етера, а се проявява на видимо ниво чрез материята.
В крайна сметка какво излиза? - материя, материя и пак материя. Както е необходима материя (а не гравитация) за отклоняването на светлината и проявяване ефекта на лещата около свръхмасивни космически обекти.
В. Шаубергер, цитат от книгата “Living Energies”, глава “The Sun” :
“От самото начало на времето Слънцето стои над всичко, вторачено надолу в ледено мълчание към безумните дейности на човечеството, което го счита за огнено кълбо. И как би могло да е другояче, като е такъв и прекият им ментален подход към живота! Колкото повече се приближаваме към този източник на светлина и топлина, толкова по-студено и тъмно ще става неговото лице. С приближаването ни към него, звездите ще стават по-ярки, а когато светлината му угасне, топлината, атмосферата, водата и животът ще изчезнат.”
Друг автор също споделя, че в космоса звездите не се виждат с просто око. За целта ще е необходим телескоп, който да увеличи образа им от свръх-малка невидима точка до малък диск. На Земята виждаме звездите именно заради атмосферата, която играе роля на разпръскваща светлината леща. По този начин получаваме силно увеличено и изкривено изображение на звездите (виждат се като че ли имат малки лъчи радиално около тях).
ПП. Кадуцеус, аз отдавна се отказах да пускам такива линкове тук, понеже няма голям смисъл :) Който се интересува и търси - той ще намери. Поздрави и от мен!
Радико:
Точно защото очаквам подобни на juliang отзиви все още не съм отворил темата.
изпробвал съм нещата лично и не говоря приказки основаващи се на нещо прочетено в интернет. Освен това моето биополе или аура не участват в постановката и тя си действа при всички обстоятелства. Тоест резултата е повторяем на 100% обаче не мога с една заплата и семейство да гледам и няколко експеримента да финансирам. Ще чака ред да му дойде.
Ако искате по бързо да стават нещата, то прочетете отново предложенията ми в раздел координация.
Аtos:
Юлиане, ще се престоря, че не си писал, а аз не съм те чел...физика за седми клас, векторно представяне (събиране и изваждане) на сили...
И кой луд ще си сложи един тон маховик на хеликоптер (тежащ още толкова, примерно), за да му олекне маховикът с 200-300 килограма?
--- Цитат на: hyparh в Април 24, 2016, 09:48:57 pm ---Опитвал съм развъртане (и в двете посоки) на жироскоп върху ел. везна с резолюция от 1гр., но не отчетох отклонение. Жироскопът мисля беше с тегло от 72 грама.
--- Край на цитат ---
При жироскоп е нормално да няма отклонение. Оста на въртене трябва да е (САМО) перпендикулярна на Земната повърхност, за да се отчете ефекта.
Хм...светлината си е просто "електромагнитна вълна", която се визуализира чрез преминаването си през материя...и на мен ми е хрумвало, но не мога да го проверя:)
Просто, определен честотен диапазон взаимодейства с материята и става видим за нас. В зависимост от материята се променя и спектърът.
А хрумвало ли ти е, че светлината може да е просто част от първичната енергия, плуваща навсякъде в тъканта на пространството?
Но се "изпраща" от материя и се улавя пак чрез взаимодействие с материя (поне за нас).
В този ред на мисли, ние сме отвсякъде обградени със светлина:) Да бъде светлина...
Аз бих се осмелил да стигна малко по-далеч:
Светлината може да е вид остатъчна първична енергия, която един вид "хартисва" (или се трансформира) при засмукването на чиста етерна енергия от материята, която тя ползва за поддържането си. Един вид - "паразитно" излъчване.
Батерии - фенерче - енергия...повишаваме енергетиката на жичката в лампата, тя я освобождава, понеже е излишна за съществуването и. Ако не успее да я освободи под формата на светлина - стопява се (променя се материята).
Колкото до Хътчисъновите ефекти, ясни са ми процесите, които протичат, макар и да не съм наясно с начините, по които ги предизвикват (това е по твоята част).
Ефектите по "сливане на материя" се дължат на принудително изменяне на вибрацията (честотата), в която съществува дадена материя. По този начин тя става като "невидима" за другата материя и е възможно вече взаимното им проникване в междумолекулните и даже в междуатомните пространства (може би и на "по-нано" ниво). След прекъсване на условията, създаващи промените, материите пак "зазвъняват" в едно честотно съществуване/проектиране и са вече "слети".
Радико:
--- Цитат ---Оки, пичове ... имате ли идея колко милиони маховика има по целия свят? Как па никой досега не е обърнал внимание, че въртящия се диск олеква?
--- Край на цитат ---
Не juliang не олеква. Това е страшно наивно предположение.Не мога да разбера как толкова хора вярват в него. Така направен жироскоп се съпротивлява на завъртане и се използва в жироскопичните компаси на кораби, балистични ракети, спътници.
За да се превърне "съпротивата" на жироскопа в "желание" е нужна малко по-различна постановка.
--- Цитат ---Ако вместо пумпал на везните се сложи високооборотен ел. мотор с маховик и батерия която да го захранва - отново ли ще се наблюдава същия ефект? Защото ще взема да си поръчам няколко от тия:
--- Край на цитат ---
Ако искаш да разбереш как точно стават нещата, има смисъл да си поръчаш. Ако обаче идеята е просто да докажеш че не става, няма смисъл, недей да се хабиш.
hyparh:
Да, доста е интересно… Звездите излъчват мощна електромагнитна енергия, част от която се проявява във вид на видима светлина. Те поглъщат много повече етерна енергия за поддържане на материята си отколкото една планета например. И съответно отдават повече.
Всъщност всяко едно тяло излъчва, като това явление дори си има научно наименование – „вълни на материята” (Луи дьо Бройл). Можем да си припомним и многобройните експерименти на Райхенбах с пациенти, виждащи фееричната труднодоловима светлина, извираща от различни предмети. Тази светлина е твърде вероятно да се проявява чрез някое от по-висшите агрегатни състояния на материята (все по-малки и по-малки вихърчета с различни свойства).
Според Тюрен вълните на материята са вълни на нейната дезинтеграция. Те се разпространяват вертикално, носени от вълните на планетата (хипер-плаваемост). Именно на тях се базира и физикалната радиестезия - радио-дезинтеграция.
От всичко струи енергия (освен, че се влива), което осъществява и връзката ни с фините етерални поднива.
Един цитат (преведен) от едно място :) :
"Нека вземем обикновен камък за пример. Когато го наблюдаваме с тренирано астрално зрение, виждаме нещо повече от инертната му маса.
1. Вижда се всичката физическа материя на камъка, а не само малка част от нея.
2. Виждат се вибрациите на физическите му "частици".
3. Забелязва се астралното му съответствие, съставено от различни нива астрална материя, чийто "частици" също са в постоянно движение.
4. Вижда се как Jiva - вселенската живитела сила - циркулира в и се излъчва от камъка.
5. Вижда се обгръщаща го аура, която, разбира се, е по-малка от аурите на по-висшите царства (растения, животни).
6. Вижда се подходящата за него същност, която го обитава. Тя е активна, но силно флуктуираща/пулсираща.
При разглеждане на растение, животно или човек, усложнението и разнообразието от гореспоменатите аспекти, стават много по-изразени."
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия