Алтернативни енергоизточници > Теории, хипотези, физични опити

Съществува ли частица ...

<< < (20/27) > >>

dymelsoft:
Ех ful, типично мислене на инж. физик  ;) . Съжалявам за забележката, може да си инженер ама много ти куца граматиката.
--- Цитат ---за да излези наяве е пълна ерос
--- Край на цитат ---
На фона на тези грешки, как да коментирам ограничените доводи с които опонираш на идеята за информационната същност на вселената. Живееш в балон от фундаментални знания придобити от теб, които по скоро пречат в един момент отколкото да ти помагат приятелю. Самият НТ, който много често споменаваш нееднократно е споделял, че много от неговите разработки и теории са плод на невербалана комуникация с обекти от неясен за него произход. Същия е притежавал свръх сетивност и е виждал предварително проектите си до последния детайл в абсолютни подробности. Ето защо те съветвам най-приятелски да се опиташ да вникнеш в това което ти казва Ksurnev.
Сега по същество. Ksurnev, според мен не съществува понятието 'абсолютен вакуум' . Чисто математически в едно пространство "абсолютната празнина" може да бъде представена като математическа прогресия клоняща към нула съответно никога няма да я стигнеш тази "0" .:).
Идеята за нивата на информация не е спомената от Атос, а от мен :) . Той само я потвърди. Ще се опитам да обясня какво имам предвид.
Под информационни нива разбирай тези, да ги наречем дейтаграми, които се отличават една от друга по вида информация, която ги определя като съществени. Пример на дейтаграми или информационни дискрети са градивните елементи в атомния модел или така наречените елементарни частици. Всяка от тях според мен съществува в различни информационни нива и забележи притежават да го наречем "съзнателен" потенциал.
Именно наличието на "съзнателен" потенциал в голяма степен би обяснил квантовия парадокс. Мога да обясня как точно, но ще стане много дълго.
edin , не мога да се съглася за вълновия характер на "нещата". Вълновото поведение е по скоро следствие на информационния модел отколкото градивна основа, ако следваме нишката на разсъждения.
Друго което също искам да споделя е така наречения спор за първичното. И тъй като Ksurnev го каза кратко и ясно аз само ще конкретизирам. Първичното е "съзнателния импулс" ако мога така да го нарека. Т.е. причинно-следствените връзки са свойство на съзнанието. (не го тълкувайте-разбирайте буквално-ограничено). Не говоря за човешко съзнание, което е следствие на по горното съзнание за което става дума или по скоро продукт. От там и моята да наречем вяра и убеденост, че материално форматните нива на съществуване на съзнанието са по-скоро преходни отколкото единствено възможни. Според мен информационния модел доказва,че във всички информационни нива, съзнанието се запазва като информационна структура. Спирам до тук. Както казах идеята може да се развие и структурира и в математически модел.
Всичко което казвам, естествено е базирано на моите усещания-виждания за "нещата" :).
Провокиран от предложената теория от Атос на глобално ниво "информационния модел" може и дава отговор на много от сегашните въпроси, както на квантово ниво така и на "окултно" ако щете.
Този модел просто и ясно доказва и "прераждането", но не в буквалния смисъл, който всички или повечето влагат в това понятие.
Това е за сега от мен. Поздрави.

П.П. докато си писах словоизлиянията цели два коментара :) преди мене.

RUS:
При по внимателно и задълбочено вглеждане в свойствата на вакуума се открива известната и призната от науката флуктуация на вакуума.
Повече информация за това тук:
http://scorcher.ru/art/theory/vacuum/vacuum.php
На български не можах да открия по-добро обяснение.
В светлината на горните мисли и този факт за вакуума съвсем логично изниква въпроса за същността на времето като величина.
За мен понятието време е човешка фикция за количествено измерване на безкрайния танц на цялата Вселена.Човека си е избрал една отправна точка за целта - 1 секунда време.
Цитат:
"В официалната международна дефиниция на секунда според (Международна система единици) SI за еталон е избран цезиевият атом 133Cs и по-точно преходът между свръхфините компоненти на неговото основно състояние 62S F=3 – F=4. Честотата на този преход е 9192631770 Hz и затова секундата се дефинира като: „продължителността на 9192631770 осцилации на електромагнитното поле, възбуждащо преход между свръхфините компоненти на основното състояние на 133Cs“.
Така нареченото ''кипене'' на вакуума е характерно за цялата Вселена.Според ОТО времето забавя своя ход за една отправна система която се движи с голяма скорост.Експериментално това е доказано с атомни часовници - единия е бил в лаборатория на земята,а другия в самолет движещ се с около 850 км/ч (нищожна подсветлинна скорост).Какво точно се случва всъщност за да се прояви този ефект?
 За мен лично (това си е мое мнение и хипотеза след размисли по въпроса,а не научен факт) всяко тяло или енергия които се движат с някаква скорост започват  да се оказват под усилено въздействие на квантово ниво именно от ''кипенето'' на вакуума.В резултат на това квантово съпротивление се изкривява и времето за движещия се обект (тяло,квантов обект или енергия).Точно от това съпротивление  се появява и ограничението за светлинната скорост като таван за материални и квантови обекти.Според мен от там се появява и идеята за съпротивлението на етера.
 В последните години физиката доказа експериментално недвусмислено и надсветлинни скорости.Но тук вече става въпрос за така наречената квантова нелокалност като парадокс за който се мълчи осезателно като неудобен факт за съвременната физика.Всъщност вече говорим за скорости на разпространение на информационен сигнал в самата тъкан на вакуума.Един вид пряко ако мога да излъча цялата информация за мен самия като  тяло,съзнание и полева форма на паметта ми в произволна точка на време-пространството там на място ще мога да се материализирам същия за сметка на околната среда като атоми и енергия.Както е известно за тези информационни нелокални взаимодействия понятието време и пространство не съществуват като ограничения.Телепортация на фотони на малки разстояния вече са факт днес и са повторяеми научни експерименти.
 В този ред на мисли признаците за СЕ по значимост са:
-охлаждане на работното тяло-по нисък енергиен потенциал от околната среда в която живеем - ефекта е приложим само на земята
-антигравитация - по-ефективен процес от предния който се опира на свойствата на вакуума от по-достижим днес за нас порядък -ефект приложим в рамките на слънчевата система и галактиката ни където е налице гравитация.Двойката гравитация-антигравитация създава СЕ.
-изкривяване на времето в локален мащаб  (без да се движи обекта според ОТО) - пряко взаимодействие с ''кипенето'' на вакуума -ефект приложим за цялата видима Вселена.
 Например каква е разликата между магнита и желязото?
Всеки знае че на желязото магнитните домени в него са хаотично подредени и затова  няма магнитно поле,но реагира с магнитно поле.
Магнита за разлика от желязото е със строго подредени магнитни домени и вече обладава собствено магнитно поле именно заради това.
С две думи хаоса(ентропията) в желязото е по-голям от този в магнита и затова магнита като обект с по-голяма хармония и подреденост обладава и нови свойства.
Вселената както знаете е добър Учител...стига да можем да я виждаме ясно и да се учим от уроците и...

Аtos:
RUS, в контекста на изложеното от теб се налага простият, логичен извод, че ВРЕМЕТО е компонента на вакуума!
При по-бързо движение на "материална" частица през вакуума, времето за нея се забавя - доказано!
Дали това значи, че самият вакуум има "по-малко" време да ИЗЛЪЧИ В НЕЯ "ВРЕМЕ"?

Виждате как ползваме самото понятие ВРЕМЕ...самият ми израз е абсурден и звучи малоумно, но няма друг начин за изказ, щом говорим за "скорост на времето"...
Така е, когато се опитваме да формулираме нещо чрез крайния продукт на формулировката, ползвайки го за изходна база...
Скорост на времето е..."ВРЕМЕТО ЗА КОЕТО ТЕЧЕ ВРЕМЕТО"...луда работа!
Обсъждали сме го вече тук:
http://mazeto.net/index.php/topic,9254.45.html  прегледай цялата тема, интересна е :D

Бедни сме на понятия...

RUS:
В моите очи времето е функция (страничен ефект) от взаимодействието между ''кипенето'' на вакуума и движението на обект през  него с определена скорост.Един вид ако нямаше взаимодействие с ''кипенето'' нямаше да го има движението на квантовите обекти,техните свойства,комбинации,рекомбинации...и от там движението на материята и енергията във видимия за нас свят според нашите сетива които условно наричаме събирателно -време.Цезиевия изотоп нямаше да трепти и нямаше да има еталон за време.
Както е известно абсолютен покой във Вселената не съществува.Няма  материален обект който да е абсолютно неподвижен и да има нулева скорост спрямо вакуума и ''кипенето'' в него.Интересен извод се оформя за двете крайности в този смисъл - ако съществува обект който е в абсолютен покой спрямо вакуума ( невъзможно според мен) то от негова гледна точка Вселената ще препуска бясно с невъбразима скорост ,за него брояча на времето ще се върти бясно и ще клони към безкрайност,следователно масата ще клони към нула,а размерите му към безкрайност.Ако съществува обект който се движи със скоростта на светлината както е ясно от уравненията на Айнщайн времето ще клони към нула,масата ще клони към безкрайност и размерите му също към нула.
Ние като живи същества се вместваме между двете крайности,но информацията от която сме създадени и също така генерираме надхвърля тези ограничения.
 Въпросната тема засяга по скоро съзнанието и взаимодействието му с време-пространството.Съзнанието както споменах генерира информация която надхвърля ограниченията на материално-енергийния ни свят и Вселена.Но съществува и информационна Вселена като едно допълнение към материално-енергийната такава.Според нивото и състоянието на съзнанието се променя и субективнто усещане за времето...Пример - с интересен събеседник в увлекателен разговор часовете отлитат като минути.При досадно чакане на опашка пред някоя инстанция минутите се точат като часове.
Информацията която генерираме към информационната Вселена или приемаме от нея надскачат ''кипенето'' на вакуума,но материалните ни тела - са под въздействието на това ''кипене''.От там идват и много разминавания и разлики в субективното усещане за време.Всичко зависи от това къде ще поставим фокуса на съзнанието си което е и целта на медитацията всъщност.

Затова във физиката съществуват и понятията експлицитен (проявен,достижим за разума ред) и имплицитен (непроявен,недостижим за разума в настоящия момент) ред.
 Отделен е въпроса че енергията в 1 куб.см вакуум като говорим за това ''кипене'' има потенциала да изпари целия световен океан.
За съжаление за да достигнем до тази енергия от нивото на направи си сам у дома мисля че е крайно непостижима цел.
Ще ме извините за скептецизма който изразявам.
Ние чисто и просто можем да се фокусираме над по достъпните нива в този смисъл- гравитация,електромагнетизъм,резонансни явления и др. които вече пряко си взаимодействат с ''кипенето'' на вакуума според изконните закони на Вселената.

RUS:
Напоследък се занимавам с гравитационния двигател на Уилям Скинър(William Skinner).Повърхностните изчисления показват значителен потенциал за ползване на гравитацията.За маса 100 кг. обороти - 60 в минута ,рамо на тежеста - 1 м. и ъгъл на отклонение от вертикалата 40 градуса мощността ще е малко над 4 кW.Вложената в процеса енергия за подържане на процеса зависи пряко от баланса на системата и нейното качество на изработка и буквално има за цел само да компенсира триенето плюс съвсем незначително отклонение за подържане на дебаланса.Несъмнено въпросния Скинър за мен си е гениален човек.Двамата наши съграждани от Велико Търново определено репликират точно това.
Но не в това е въпроса в случая.В хода на изчисленията вложени в един файл на Ексел ми направи впечатление (поне за мен субективно погледнато) строгата метрика и ''скритата'' строга зависимост за ограничението на този потенциал.
При заложени параметри 1 метър рамо на тежеста която ще се върти се оказва че при 60 об/мин. центробежната сила ще е равна на теглото на тежеста в нютони.При по-високи обороти центробежната сила ще нараства и според мен това ще пречи за ефективната работа на системата базирана на гравитацията изцяло.
С две думи - при 1 метър рамо,9,8 м/сек^2  земно ускорение от гравитацията,60 об/мин се оказват таван за този процес.Сега обаче се пита в задачата защо точно при тези стойности се появява този таван.Кой ей тъй случайно някой е избрал 60 секунди да има в една минута,един метър да е точно това което е,а не по-малко или повече,как се случва точно това съвпадение в метриката на заложения процес?
Случайност?Случайно съвпадение за еталона на мерните ни еденици?

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

[*] Предходна страница

Премини на пълна версия