Автомобилът на Chobi

[lz1jer]

   Еха... слагам ти едно БРАВО. Загряват ли транзистора и диодите при тези параметри?

[mito_kupona]

mito_kupona, извинявам се за корекцията явно си допуснал правописна грешка. Честотата която показваш на осцилоскопа е 500 kHz а не 500 МHz, както си написал. За сега не знам за друг да репликира идеята на Чоби освен теб, но може и да не съм прав.

   Да, печатна грешка, поправена е. Благодаря.

[mito_kupona]

   Еха... слагам ти едно БРАВО. Загряват ли транзистора и диодите при тези параметри?

    Транзисторите и диодите, са на един радиатор и загряват доста, е мога да си държа ръката на радиатора, но аз съм предвидил място за вентилатор на платката. Това е още експериментален вариант, като му дойде времето ще трябва да се подберат транзистор и диоди с оптимални параметри, за да се избегне използването на вентилатор. Да ти кажа честно, ненавиждам техника с вентилатори за охлаждане, много е шумна и това не ми харесва. В моята лаборатория половината от техниката ми е с вентилатори и, като я влкюча не мога да чуя телевизора, мразя вентилаторите.

[lz1jer]

   За филтриращите кондензатори на захранването мисля да пробвам с полипропиленови, а за С6, С7 и С8 - няколко стотин нано - керамични, високоволтови, колкото може повече. Стойността на С6 равна ли е на сумата от С7 и С8 или е два пъти по-малка? Управлението ми е мъгла.

[mito_kupona]

   За филтриращите кондензатори на захранването мисля да пробвам с полипропиленови, а за С6, С7 и С8 - няколко стотин нано - керамични, високоволтови, колкото може повече. Стойността на С6 равна ли е на сумата от С7 и С8 или е два пъти по-малка? Управлението ми е мъгла.

    Не съм слагал никакви филтриращи кондензатори, засега, само дросел на входа. Кондензатора С6 е 0,22 UF на 2000 V безиндуктивен, вместо С7 и С8 съм сложил пак същия 0,22 UF на 2000 V, но мисля, че трябва да се сложи още един. Бях сложил паралелно на двата кондензатора по един електролит 220 UF на 450 V, но с тях работи по-лошо и ги махнах. Целта ми беше да проверя, дали това, което казва Чоби е така или не, оказа се, че е така. Сега вече е въпрос на експерименти, за да се изцеди максимума от тази постановка и вече след това да се премине към комутацията с управлението. И друго, когато се комутира силовата част мисля, че няма да загряват толкова транзистора и диодите.

[lz1jer]

    Благодаря за информацията!
  Идеята ми е всеки ключ да си има собствен драйвер в лицето на ТС4468 примерно и да се пали независимо. А какво ще ги пали още не знам. Ето нещо примерно.

[lz1jer]

    Нищо не изгоря! ТС4468 успешно "разклати" IRF830 (ключът Кл. по схемата). На този транзистор, гейт-сорс не трябва да надхвърля 10В, за това схемите са с отделно захранване 9В. За товар използвах крушка 40W/230V (между точките 2 и 3). Импулсите са от сигнал генератор - еднополярни 5V. Кондензаторите C6=440nF/400V, C7+C8=440nF/400V безиндуктивни, но не керамични. Керамичните се оказаха скъпи и трудни за намиране, особено стотици нанофаради на високо напрежение. Около 300 килохерца крушката свети най-силно и потребляемият ток в цялата схема е 1.7А. Между другото свети по-слабо в много широк диапазон - от 5kHz, чак до 3.5MHz. При мен добавката от С6 е само 10-11Волта, но е факт. Радиаторът загрява доста, но явно, че транзистора и диодите са тъпеливи.

[dymelsoft]

lz1jer, поздравления за това, че правиш и показваш във форума нещо практично и не пишеш като много членове, празни приказки и какво ли не още, за което браво. Така се прави.
Относно реализацията, моето мнение е че ТС4468 е слабичка като цяло. Загряването на транзисторите IRF830 според мен се дължи на това че точно тези транзистори са много неподходящи. Голямото съпротивление на прехода на същия R_DS e 1.5 ома, което е страшно много, особено при високи честоти и големи импулсни токове. От тук и причината да греят много. Като цяло IRF830 е възможно най-неподходящия транзистор. IRF840 е по-добрия евтин транзистор, далеч по подходящ с R_DS e 0,85 ома и по голяма скорост на нарастване на фронта. Ако искаш, обаче наистина да имаш добри резултати, IRFP460 е най-доброто ти решение. При добро управление същия би работил и без радиатор, а и КПД-то на схемата ще бъде високо. Предполагам знаеш, че всяко загряване особено на големи радиатори е свързано с големи загуби в схемата като цяло и излишни разсейвани мощности от транзисторите под формата на топлина. Колкото по малко ти загряват елементите толкова по голямо КПД ще имаш на схемата.
Друго което ми е интересно, казваш че схемата ти консумира 1,7А, но не си посочил с колко волта захранваш схемата. Другия момент е колко реално получаваш на товара като консумирана мощност. Това което аз виждам от снимките, които показваш не е много обнадеждаващо. Ако захранваш схемата с 12 волта и консумацията ти е 1,7А това са повече от 20W консумирана мощност от източника, а като гледам на снимката силата на светене на лампата е не повече от 20-30 % от мощността на лампата което едва ли ще надхвърля 10-15 вата консумирана мощност от товара, при което за момента, като резултат имаш DC-DC инвертор с не особено голямо КПД. Поправи ме ако греша. Въпреки това, ще бъде интересно ако намериш време да реализираш цялата идея с превключването на товара и т.н. . Виждам, че изпълнението на платката ти е добро, като за любителски цели и си направил добра подредба на елементите, като цяло.
Поздрави и успех в начинанието. Ще бъде интересно да се проследи този експеримент.

[mito_kupona]

lz1jer Радвам се когато има хора, които работят и се борят. По отношение на транзистора, на снимките от предишните ми постове използвах транзистор IRFP260N с rds 0,04 и напрежението на изхода беше 126 волта, смених го с IRFP064N, който е с още по-малко съпротивление на прехода и работеше по-лошо. На тази снимка използвам транзистор FDA59N25, който е с rds 0,049 ома и напрежението е вече 152 волта и консумацията пак е 1 ампер, но се наложи да сваля честотата до 415 килохерца. Сега е и без драйвер, директно от изхода на UC3843A.

[lz1jer]

   Здравейте, захранването е точно 15V, товар 40W (нямах по-слаба крушка). Поради ниските параметри на ТС4468 (1.2А), избрах транзистор, който има относително малък входен капацитет, защото в момента на включване ще е нужен по-малък пиков ток за неизбежното му зареждане. От друга страна исках транзистора да е бърз, нискоомен, да е корпус ТО-220 и не на последно място - евтин (защото са 7бр.). Да, наистина това не е най-удачния транзистор, ще пробвам и с други. В точка 3 видях как се зареждат и разреждат кондензаторите върху товара и ми направи впечатление, че от към 200 килохерца нататък този товар - 40W не успява да ги разреди, т.е толкова бързо се зареждат, че лампата може да "гребе с пълни шепи". Според мен, когато лампата се замени с кондензатори и товара се "развърже" от източника на захранване, транзисторите няма да греят толкова. Друг е въпроса как ще се реагират транзисторите на огромния капацитет, който ще трябва да комутират.
   Чудех се дали за С1, С1', С2, С2', може да се ползват електролитни кондензатори, шунтирани с някой керамичен например.
   Някакви идеи за компараторите на входа на логиката? Например, LM339 са тъкмо 4 в един корпус.

[mito_kupona]

Компаратори можеш да използваш LM339 или LM393, а най-добре MAX942, е има и други, въпрос на избор и параметри.

[lz1jer]

   Здравейте, натъкнах се на следния проблем, според мен фундаментален. При опит да прехвърля енергия в С1, С2, С1' или С2' се установи, че транзисторите се "самоизключват" когато напрежението върху кой и да е от товарните кондензатори (С1, С1') стане равно на Vg - в случая, 5-6 Волта, т.е Vg=Vs (Vgs=0V). Това от гледна точка на транзистора е нормално, но не е това, което ние искаме. Дори и товарните кондензатори са били разредени, още с първото включване се зареждат до Vg и транзистора дава OFF. Кондензаторите C6, C7, C8 се зареждат до много високо напрежение, но уви тяхната енергия си остава там.

[madsatbg]

...само ако сте изобретили еднопосочна трансформаторна връзка. Или казано на кратко магнитната енергия се движи само в посока първична към вторична намотка, но не и обратно...

Здравейте,

да може да се каже, че бай Чоби е изобретил подобен трансформатор.
И като доказателство прилагам едно мое видео.
Амперметъра е на входа на схемата.
Захранва се от акумулатор 12 в.
превключването се прави с електромеханично реле.
Честотата е 25 - 30 херца.
Аз давам на късо изхода след трансформатора.
Вижда се че входната консумация не се променя.

https://www.youtube.com/watch?v=RzSnmWT4OTY&list=UUL3FG2w2de82NLM0bn-Mhwghttps://www.youtube.com/watch?v=RzSnmWT4OTY&list=UUL3FG2w2de82NLM0bn-Mhwg


п.с. Напразно обидихме човека.

[madsatbg]

Здравейте,

тук вече КПД > 1
Как проведох замерването?
Включих 12 волтова крушка, 21 вата  на акумулатор 12 волта.
Със светломер замерих силата на светене.
След това поставих същата крушка на Ефектора и отново замерих
силата на светене.Беше с две деления по висока.
На входа измерих 12 в/ 0.9 а
на изхода...импулси
не може да се измери с конвенциални уреди.

https://www.youtube.com/watch?v=nMq5HDcVY6o&feature=youtu.be

п.с. Ще пусна видео със замерването, но в момента съм малко болен.

Ако имате идеи за замерване и ги споделите с удоволствие ще ги изпробвам.
Или имате подходящи уреди за замерване.

[juliang]

Термос. Термос пълен с точно определено количество вода. Пускаш вътре нагревател, подходящ за енергията която излиза от устройството.
Мериш температурата на водата преди експеримента, мериш и след ... 1/2 час или 1/2 ден... зависи от мощността и от количеството вода.
Формулата е:
А=c*m*(t2-t1) , където
с - специфичен топлинен капацитет
m - масата на веществото в килограми
t2 - крайна температура в целзиеви градуси
t1 - начална температура в целзиеви градуси
За водата с = 4186 J/(kg.°C) = 1.163 Wh/(kg.°C). Или 1 кило вода ще се загрее с 1 градус ако го грееш с 1.163 вата в продължение на 1 час.
Нагревателя е практически с КПД 100% - цялата енергия която вкарваш в него се превръща в топлина. А в термоса цялата топлина ще остане във водата.
Този метод ще измери енергията, която си подал, независимо дали тока е прав, променлив, импулсен, синусоидален, триъгълен или какъвто се сетиш там. Ще мери точно енергия, нищо друго.
Хубавото на тоя метод е това, че точността зависи ot термометър и мензура. и двете устройства са изключително прости, и измерват елементарни и леснопровеорими физични величини. При измерването на светлината на крушката нямаш никаква идея колко от енергията се излъчва в инфрачервения спектър, а при крушката с нажежаема жичка това е огромно количество - повече, отколкото във видимия и измерен с луксметъра. А и съотношението видима/инфрчервена светлина зависи изключително много от напрежението. Намаляване на напрежението с 10% води до над 25% намаляване на излъчването във видимия спектър. При 50% намаляване на напрежението крушката се превръща в ... котлон, излъчваш почти изцяло в невидимия за човешкото око спектър.