Автомобили, топлинни машини, алтернативни горива > Електромобили
Автомобилът на Chobi
Dedo pop:
Здравейте,нов съм във форума и това е едно от първите /надявам се не и последното/ писание във него. Следя темата отдавна и даже затова се регистрирах. Нека да споделя и своето мнение за твърденията на г-н Чоби. Изключително интелигентно решение, което обаче има само един недостатък-работоспособно е само при идеални условия. Истината е във подробностите. Като се огледаш започваш да се чудиш какво цели г-н Чоби с публикацията.
Ще започна с първия такт-зареждане на кондензатора. Включваме захранването и кондензатора се зарежда през бобината и през диода. ОК. Тои ще се зареди до ЕДН на токоизточника от което трябва да се извадят загубите във бобината и пада на напрежение върху диода. Значи ако источника е 12 волта ще заредим кондензатора до да кажем 11 волта.
Втория такт-затваряме ключа. Какво се получава
1.Даваме на късо бобината към токоизточника. Протича ток,създава се магнитно поле във трансформатора.
2.Даваме на късо и кондензатора. И започваме да го разреждаме през диодите/по-точно със големина равна на обратния ток на диода/. Напрежението на кондензатора пада. По точно той се разрежда през товара и през диодите.
3. Отваряме ключа - ясно импулс зарежда кондензатора. Колко? Какви са загубите? Какво става когато няма импулс? Заредения кондензатор разрежда ли се през диодите? А само през товара?
Мога да задам още няколко въпроса на г-н Чоби но съм сигурен че ще има само усуквания по килифарски.
За мен лично тази тема е просто проба за интелигентноста на форума и /или просто разлайване на кучетата. Тука хляб няма. Съжалявам г-н Чоби.
h2motor:
Dedo pop - твърде вероятно е да има сламка ва тази идея. На мен ми се е случвало следното нещо - зарежда се в схемата един кондензатор след което се откача от източника и се разрежда, но междувременно към него се закача един който не е зареден и то се закача в момента когато първия е почти разреден и времето за разряд на първия кондензатор очевидно поради закачения празен скача няколко пъти..НЯКОЛКО и съответно ми изгоряха едни тиристори през които пъвото кондензаторче би трябвало да се разреди и си издържат да мине тока през тях. Втория кондензатор го направих да се връзва с цел да облекча схемата и по добър режим за останалите части и наистина като се върже при още зареден първи кондензатор се получаваше този ефект, но дефекта беше поради случайно попадение във времената, след подмяната на няколко изгорели елемента ефекта изчезна и повече не се повтори. Ето идея но как ще се реализара на практика , с какви уреди ще се замерят елементите не знам, защото трябва да бъдат много точно подбрани.
Според мен схемата на Чобнов е работеща, но как ще се изпълни - това е въпроса за да сработи.
И да кажа какава е енергията която се краде - чисото и просто статично електричество.
dymelsoft:
Dedo pop , здравейте. Време беше форума да се сдобие и с поп :) ...Това в рамките на шегата :) сега малко по сериозно.
Във вашите обяснения, съжалявам но виждам доста неточности и неверни неща.
Когато подадем захранване към схемата ключа е отворен. Започва нарастване на тока през W1 и зареждане през диода на кондензатора който е разреден, (тук сте прав че имаме пад на напрежение върху диода) като токът става нула когато кондензаторът се зареди напълно (представете си го като кратък трионообразен импулс), напомням че ключа е все още отворен и товар към изходната верига няма. Просто още не е включен такъв. Също така обаче зарядният ток преминал през W1 за да зареди кондензатора е индуцирал напрежение и във вторичната намотка зареждайки втория кондензатор, като по този начин не се губи енергията от зарядния ток на първия кондензатор. Следва втория такт при който затваряме ключа (отпушваме полевака :) ) при което не даваме на късо кондензатора защото той е вързан през диода който се явява включен в обратна посока или същия няма как да се разреди все още тъй като няма нито включен товар към него, нито може да се разреди в обратна посока (освен ако не броим обратния ток през диода, който е пренебрежимо малък). Продължаваме нататък процеса от втория такт т.е. транзистора е отпушен и дава на късо първичната (както се изразихте Вие). Всъщност нямаме ток на късо а продължаваме да насищаме магнитопровода т.е. натрупваме още магнитна енергия която през трансформаторната (магнитната) връзка се трансформира в ЕДН във вторичната и дозарежда втория кондензатор до ниво зависещо от времето на насищане и индуктивността. Така в края на втория такт имаме два заредени кондензатора с почти захранващото напрежение. До тук имаме прост удвоител на напрежение с максимална ефективност. Интересното се случва при третия такт на схемата. Тогава заредените два кондензатора едновременно с запушването на транзистора (К1) се откачат от схемата и се присъединяват към товара, а други два кондензатора-незаредени се присъединяват към схемата за зареждане (втория комплект). Тук именно обаче се получава и ефектът който е много интересен. Разликата между първия и третия такт е ,че тук вече имаме и наситен магнитопровод който поради прекъсване на веригата (запушване на транзистора) ще индуцира напрежение с обратен поляритет, същия през вътрешното съпротивление на източника и заедно с потенциала ще зареди кондензатора вече включвайки и енергията от наситения магнитопровод, (това става за много кратко време но с голям отскок на напрежението) след което се повтаря изцяло процеса описан при първия такт. Нататък нещата са ясни. Идеята на г-н Чобанов не е глупава и се основава на хитро използване на магнитната индукция и превключване на товара оставяйки схемата практически винаги отворена когато се черпи енергия (ток) от източника. В заключение, тъй-като липсва обратен диод на входа на схемата индуцирания импулс минава през батерията като в някаква степен връща енергия и в нея. Отдавна се каних да опиша логиката на схемата, така както я виждам аз, без значение дали ще стана за смях за някои експерти.
mi68:
Здравейте,
СЕ ако идва става в трансформатора. Трансформаторът е тороидален и един тайфун може да засмуква както центробежна помпа. Засмуканото от тайфуна се изплюва вертикално, имаме трансформация на 90 градуса, както при центробежна помпа.
Тороидалната форма е от значение, но може да е конусна.
Според мен е по-важен параметричния ефект с индуктивността на първичната намотка на трансформатора. Това го обясних вече, индуктивността се изменя от протеклия ток, от начало е силен и намалява до 0, зареждаме подходящ кондензатор. Индуктивността е малка от начало и става максимална, ЕДН на самоиндукция е повишено.
Магнитното поле се сгъстява (имплозия)-ниска индуктивност, при разширение (експлозия) висока индуктивност.
Много ми харесва принципа!
GMG:
--- Цитат на: Dedo pop в Януари 14, 2015, 08:30:59 pm --- Изключително интелигентно решение, което обаче има само един недостатък-работоспособно е само при идеални условия. ... Значи ако източника е 12 волта ще заредим кондензатора до да кажем 11 волта.
Втория такт-затваряме ключа. Какво се получава ..... Тука хляб няма.
--- Край на цитат ---
Грешен си Дедо поп! По точно си в грешка - и аз бях тъй, заради което
дълбоко се извинявам!
Глождеше ме и затова реших да проверя. За целта включих бединито вместо
упр. ключ... и нататък схемата е ясна!
За да не си играя с лепене на мос-ключове, закачих реле на 12V управлявано от
отделен генератор изпълняващо функцията на К1, 2 и 3.
При това мижаво изпълнение, 60W лампа едва ѝ се нажежава спиралата, но се вижда че свети
Затова я смених с огънчето ;D Всичко дърпа 0,2А и не се променя!
http://vbox7.com/play:397b5900b3
Заявявам, че принципа работи!
Успех на всички и наздраве!
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия