Алтернативни енергоизточници > Теории, хипотези, физични опити
Свободна енергия - теории за приложението и!
Аtos:
Всички търсят СЕ-свободната енергия.
Замислял ли се е някой какво ще прави с нея, ако я открие?
За първите 5-10 години хипотетично ясно - отхвърляне на игото и зависимостта, а после?
Идеята ми е - може ли да се направи саморециклираща се животоподдържаща система в абсолютно неблагоприятни условия, ползвайки за база наличието на безгранична СЕ?
Както във филма "Превъзходство", например?
Но за разлика от филма да е например на Луната или друга планета?
Как бихте организирали нещата вътре? От защитния екран (купол или друго), снабдяване с вода, през цех за различни храни, парници и т.н. до производство на най-нужните вещи, чак до репродукцията и забавленията, нужни за съществуването на човешка колония?
juliang:
Ако източника на енергията е сравнително компактен и е възможно да се докара до друга планета, то трябва да се замислим за тераформация. Марс горкия няма достатъчно маса да задържи някаква атмосфера, но Венера е почти двойник на Земята. Трябва да се организира някакъв роботизиран завод, който да произвежда още и още източници на енергия от материали, извлечени от недрата на Венера, както и някакви устройства, които с тая енергия да започнат преобразуване на атмосферата.
За хора... не си е работа живот под купол, поне докато няма сериозен запас от механизирана работна ръка, която да осигури всичко необходимо за поддръжката на едно такова съоръжение. Дори и 10 000 кв.м купол (нещо което все още е непостижимо за докарване от Земята до някоя близка планета) са крайно недостатъчно за самоподдръжане на една екосистема.
Аtos:
Е, не е нужно чак тераформации да има - прекалено мащабно и грандиозно е.
Мисълта ми беше дали би било възможно в малък мащаб, като един вид минисистема.
Знаем, че има разни водорасли, които се самовъзпроизвеждат със страшна скорост и осигуряват почти 100% от незаменимите аминокиселини, имаме технологиите за производство и трансформиране на енергии, изкуствена светлина, доближаваща се максимално до слънчевата, разни растения, виреещи без почва, синтез на сложни белтъчни структури, бактерии, хранещи се с отпадъци преработвайки ги в биохумус, други, които отлагат диоксидите и отделят кислород, обратна осмоза за питейна вода, хим. лаборатории, медицински уреди и техники, нанотехнологии и т.н.
И не е задължително да е купол, може и да е под повърхността.
Пофантазирайте малко, няма лошо:)
Искам да видя слабите места, възможните решения и т.н...
juliang:
Проблема е в транспорта на тези неща. Дори 1 кубик вода да изкараш в околоземна орбита в момента е предизвикателство - и финансово, и технологично. Да не говорим за полет до друга планета, или за транспорта нещо с размера и теглото на ... 1 жп. вагон да речем, или един ТИР (30-50 тона, 10-тина метра дълго). Затова ти казвам, че идеята ми е да се закара нещо, което да произвежда малки, тясно специализирани механични "буболечки". Едните ще копаят скалите, другите ще ги возят до няк'ва ... де да знам, вероятно първоначално ще е до нещо с размерите на контейнер за отпадъци тип "бобър" (това май е максимума, който засега можем да закараме до друга планета). Същия тоя контейнер трябва да е способен да извлича и материалите, необходими за създаването и производството на нови източници на СЕ, на нови "бубулечки", които да заместват излезлите от употреба амортизирани работници. Трябва и да може да се ремонтира. Ще е идеално ако бубулечките успеят с добитите материали да изградят няколко 500-1000 кубикови резервоара, в които да складират добити от околната среда кислород, вода и водород (който да се ползва за гориво за полети). Също така и метали - стомана, алуминий, мед, сребро. Тях може и на камари да ги трупат :)
След като този първоначален етап завърши, от Земята могат да дойдат "строители" и "техници", които да почнат да строят нещо по-голямо с вече приготвените материали. Отново говорим за автоматизирани машини, не за хора. Дали ще почнат с по-големи преработвателни предприятия, или с пещери за живеене - това вече трябва да се помисли.
Но дори и с настоящите технологии не е невъзможно да се строят автономни механизми, които да изпълняват самостоятелно прости операции и да "взимат решения" по прости, заложени предварително в паметта им случаи. Ще има и помощ от Земята чрез радиовръзка, но тя е бавна, с голямо закъснение и не може да се ползва за директно управление на машините.
Цялата тая фантазия ми идва в акъла от един фантастичен разказ - "Непобедимия" на Ст. Лем. :) Също така и от нещо, което не знам дали е анекдот или реален случай, а именно: военните създали мощен компютър, който да помага в симулациите на битки. Натикали в паметта му всякакви стратегии - от Наполеон до "Пустинна буря". После му поставили за задача да реши някаква морска битка, като му оставили свобода да вземе решение за вида и броя на корабите. Компютъра вместо да ползва самолетоносачи и ядрени подводници, избрал .... 1 млн. плавателни съда с размера на спасителна лодка :) Срещу такива евтини, бързи и малки цели, разпръснати в морето е безмислено да се ползва ядрено оръжие, самонасочващи се ракети и др. подобни високотехологични оръжия. А една лодка, пълна с 200 кила тротил или с една малка ядрена бойна глава може да направи огромни поражения. Представете си, че трябва да пазите самолетоносач или керван от кораби, върху който налитат ... 1000-2000 малки, високоскоростни и безумно маневрени съда. Отгоре на това са евтини, бързи за производство и лесни за прехвърляне от една в друга точка.
Maistora52:
--- Цитат на: atos в Декември 03, 2014, 02:09:48 am ---Всички търсят СЕ-свободната енергия.
Замислял ли се е някой какво ще прави с нея, ако я открие?
За първите 5-10 години хипотетично ясно - отхвърляне на игото и зависимостта, а после?
Идеята ми е - може ли да се направи саморециклираща се животоподдържаща система в абсолютно неблагоприятни условия, ползвайки за база наличието на безгранична СЕ?
Както във филма "Превъзходство", например?
Но за разлика от филма да е например на Луната или друга планета?
Как бихте организирали нещата вътре? От защитния екран (купол или друго), снабдяване с вода, през цех за различни храни, парници и т.н. до производство на най-нужните вещи, чак до репродукцията и забавленията, нужни за съществуването на човешка колония?
--- Край на цитат ---
Подобни въпроси са били залегнали при реализациите на проектите "Биосфера 1" и "2".
По спомен - резултатите били почти трагични. Въпреки прозрачността на куполите и достъпът на слънчева светлина навътре.
Най-големият проблем се оказала психиката на хората участвали в почти двегодишните пребивавания.
Извод - проблемът е човешкият фактор. Другото е постижимо, още повече ако НЕ участват в неговата реализация Биологични системи и организми.
...
Въпросите ти ме навеждат на едни други - в момента спохождащи ме мисли.
Да приемем, че Системата Земя-Слънце е сама по себе си Система СЕ.
И искаме да колонизираме нови космически пространства, да... ама как да насочим тази Система в избрана посока, накъдето поне в близкия Космос да се забелязват подходящи Обекти????? Безумна работа! - просто няма такива.
Следва въпросът: Защо ни е всичко това, след като си го имаме в наличност, просто трябва да се върнем към хармонията съществуваща в тази Система, която ние нарушаваме.
Хукнали сме да колонизираме - това е безумие.
Хукнали сме да изследваме нови Светове... хубаво, ама са много далече и не ни вършат работа...
Хукнали сме да "овладяваме енергията на собствената си Звезда" - хубаво, но трябва да е в унисон със споменатата хармония.
...
При сегашното състояние на политическо, икономическо и енергийно Статукво - самото съществуване на човешката цивилизация е под въпрос...
Не се ли ВРАЗУМИМ - всичко останало е просто безсмислено.
Иначе - забравете за Венера... тя ще е втората след Меркурий жертва на уголемяващото се и изгарящо всичко Слънце.
Временно решение е колонизацията на Марс. Има проекти в тази посока, включително тераформация, които обаче не биха били изпълнени докрай в следващите 1000 години. Колко човешки поколения са това?
...
Голямата ми фантасмагория е, да успеем да изместваме орбитата на Земята по-далече от Слънцето - в следващите векове и хилядолетия, и въвеждането й в почти кръгово движение - без сегашните апогей и перигей - съответно зима, лято, което пък води и до необходимостта да променим посоката на земната ос на въртене да бъде почти перпендикулярно на равнината й на движение.
Така можем да добавим някой и друг милиард години оцеляване на живота на Земята, но при крайният колапс на Звездата ни - Слънцето - който е неминуем след 10-15 млрд години - Tutta la Finitta!
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия