Справочници, схемотехника, теория > Химия за начинаещи
Химията с прости думи - въпроси и отговори
sabaka808:
Следното размишление на Sabaka808, наложи отварянето на тази тема:
М52
==================================
Принципа на Бернули е основата тук , но не за флуиди , а за част от тях а именно свободни електрони . Изобилието е във вещества с над 7-8 електрона в последния електонен слой лесно ги отдават.
piton2012:
--- Цитат на: sabaka808 в Ноември 06, 2014, 07:56:22 pm ---Принципа на Бернули е основата тук , но не за флуиди , а за част от тях а именно свободни електрони . Изобилието е във вещества с над 7-8 електрона в последния електонен слой лесно ги отдават.
--- Край на цитат ---
Би ли споменал такива вещества?
PyroVeso:
--- Цитат на: sabaka808 в Ноември 06, 2014, 07:56:22 pm ---Изобилието е във вещества с над 7-8 електрона в последния електонен слой лесно ги отдават.
--- Край на цитат ---
Мале колко си зле, брат... С 8 електрона в последния електронен слой са само инертните газове (хелий, неон, аргон, криптон, ксенон и радон), а те никак и при никакви обстоятелства не искат да си ги дават - нито ток провеждат, нито в химически реакции встъпват...
Със 7 електрона в последния слой са най-върлите неметали - халогените (флуор, хлор, бром, йод, астат). Те пък дупе дават за да си гепят отнякъде едно електронче и да си запълнят слоя до 8 - до супер-устойчивата конфигурация на инертен газ. Затова са супер-силни окислители (гълтачи на електрони), но и супер-големи скъперници - електрони вземат, но не дават!
При 6 електрона - кислород, сяра... те ли ще ни дадат електрони? Дръжки - и те са доста силни окислители.
Отиваме надолу (5, 4) - индий, силиции, антимон - тези са попупроводници - и там ядец...
Май най-добри кандидати да ни дадат свободни електрони си остават металите - с 1, 2, максимум 3 електрона в най-външния (валентния) електронен слой. Защо? Защото по-вътрешният слой е изцяло запълнен до устойчивата, както видяхме, конфигурация 8, а тези множество електрони сега оказват и силно екраниращо действие на ядреното привличане спрямо най-външните 1,2,3 електрона, като по този начин ги прави много лесни за отнемане...
Май някой сериозно е спал в час по химия...
ndm:
Ще се радвам да разбера, как така кислорода, който е двувалентен (валентност май е чуждица в българският език), а пък някой може би без да иска ;) или нарочно :o, го е поставил в шеста валентна група. А и още поне едно, как така странно са подредени елементите в... Менделеевата таблица - с увеличаване на поредния номер расте атомната маса (маса- не е ясно какво стои зад това буквосъчетание), да започваме от най-леките в природата метали и стигаме до най-тежките газове. Нали все пак говорим за периодична система и говорим за периодите в нея. А пък и не на последно място казват, че всичко що е научно трябва и да е и математизирано. Но и математиците си имат изключения - периодичната система на природните елементи в този изкривен вид.
PyroVeso:
Майко мила, Ndm...! :o
Аз си мислех, че Кучето808 е попроспал химията, ама ти явно направо си я отсвирил в този си живот...
Кислородът не е от шеста валентност (съвременното понятие е "степен на окисление" и бива положителна и отрицателна...) а от шеста група на Периодичната система, а е там, защото в най-външния си електронен слой има 6 електрона (две двойки електрони и двама ергени). Може би вече си усетил, че числото 8 е вълшебно в химията, когато става въпрос за запълване на електронен слой. А тази вълшебна цифра идва не от друго, а от симетрията в природата (ляво-дясно, горе-долу, отпред-отзад...) - представи си атомното ядро в центъра, а електроните са подредени по върховете на виртуален куб, описан около него. Та значи максимата там е "8 или нищо!". И след като кислородът си има 6 електрона в най-външния електронен слой, много по-лесно му е да си прикотка отнякъде още 2 електрона и да постигне заветната цел 8, отколкото да си ги отдаде неговите 6 (не че не става, ама с голяма клизма става...).
С две думи - двете семейни двойки електрони си живеят мирно и кротко при Н.В. Кислорода, обаче двамата ергени постоянно ги сърби и си търсят гаджета. И от къде да ги вземат? Ами примерно от два водородни атома (две съседни села), всеки от които си има само по едно електронче (мома за женене). Та чифтосват се с тях, отиват всичките при Кислорода, правят вълшебната конфигурация 8 (4 семейства) и заживяват всички в пълна хармония и благоденствие! ОБАЧЕ, за нещастие двете електронки са си донесли отрицателните заряди със себе си и... Кислородът се оказва вече не неутрален атом а отрицателно натоварен йон и то с два заряда! А горките осиротели села (водородните атоми) и по-точно тъщите в тях се оказват положително заредени, понеже са им откраднали електронките. И... двете тъщи положителни, Кислородът - двойно отрицателен... противоположностите се привличат - бам! Събират се и става... гола вода!!!
Какъв е изводът? Многоженството в България може да се разреши, но само при условие, че заедно с жената взимаш и тъщата...
Става ли за приказка за "Лека нощ!"?
Зад понятието "атомна маса" седи не някаква мистерия, а просто масата на протоните и неутроните в ядрото на съответния химичен елемент, разделена на масата на един протон. Защо тогава атомната маса не е цяло число? Ами защото протоните и неутроните не са с еднакво тегло, но пък са с почти-еднакво. Така при най-леките елементи: водород, хелий, ... въглерод, кислород, атомната маса е приблизително равна на бройката на протоните и неутроните в ядрото. Чак при хлора някъде вече имаме половин единица отклонение...
А периодиката идва точно от там, че при увеличаване на поредния номер на елемента (т.е. броя протони в ядрото) се увеличава и броя електрони в най-външния електронен слой, докато той се запълни (8!). Така осемте последователни елемента от Втори период - литий, берилий, бор, въглерод, азот, кислород, флуор, неон (с електрончета от 1 до 8 в най-външния електронен слой) много приличат по химични и физични свойства на осемте последователни елемента от Трети период - натрий, магнезий, алуминий, силиций, фосфор, сяра, хлор, аргон, които също имат от 1 (натрий) до 8 (аргон) електрона в най-външния електронен слой. И забележете как се променят свойствата им: литият и натрият са много активни метали, берилият и калцият са по-слабоактивни, бор и алуминий вече могат да съществуват в свободно състояние без да се самозапалят, нататък отслабват металните и се засилват неметалните свойства, докато се стига до флуора и хлора, които са най-активните неметали въобще (във флуорна атмосфера водата гори като спирт!). Непосредствено след това следват неона и аргона, които са инертни (химически неактивни) газове - там най-външният електронен слой е изцяло запълнен - 8! Газове са, понеже атомите им дори не образуват двуатомни молекули (като при "нормалните" газове - кислород, водород, азот, хлор, ...), а си щъкат сами из пространството.
Това далеч не е всичко, но ето тук: http://www.ptable.com/?lang=bg по-любопитните от вас могат да си гледат, да сравняват физични свойства, атомни тегла, поредни номера, електронни структури...
Направо смятам, че трябва да се отвори раздел "Основи на химията", в който да попълваме пропуснатите знания от 6, 7, 8-клас...
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия