Молекулите на кислорода са двуатомни. Озоновите са триатомни.
"Съединенията" са в кавички, защото става въпрос за слаби връзки, тип водородни, където дори нямаме обособяване на обща молекулна орбитала, а само вандерваалсово и отчасти електростатично привличане. Раполагане на електронна двойка от единия атом (напр. кислорода) върху свободна орбитала на другия (респ. платината).
Химия, физика, в конкретния случай всичко е установено и измерено, дадени са енергиите на образуване, на различните междинни "съединения", "комплекси", "конфигурации" - както искаш ги наречи. Измерена е кинетиката на протичащите процеси (демек - развитието на реакцията с времето, промяната на концентрациите и т.н.). Изследвани са ефектите от промяната на повърхността на катализатора, влиянието на температурата, присъствието на примеси... За всичко това си има изведени съвсем прости и елегантни закони и уравнения, обект на дисциплините Неорганичен/органичен катализ, Катализ в газова фаза, Катализ и конетика на реакции в разтвори и др., които са на границата между физиката, химията, работят с понятия от физикохимията и т.н.
Ако всичко не беше изучено в детайли и обяснено, то нямаше и да е възможно да се разработват супер-ефективни катализатори, където с минимални средства, обем, тегло и т.н. се постига максимален ефект, и където "отравянето" на катализатора е сведено до минимум.
При живите организми протичането на болшинството биохимични реакции би било немислимо без участието на биологичните катализатори - ензимите, понеже директното протичане на реакциите би изисквало загряване до такава температура, която би деструктирала (сварила, опекла, денатурирала...) самите реагенти
Много се отклонихме от темата, но от друга страна въпиющото непознаване на теорията и простите зависимости е осъдило много хора на години безплодни търсения и предположения, досущ като в тази тема...