Алтернативни енергоизточници > Теории, хипотези, физични опити
Космология
dmitarp:
Още веднъж благодаря за информацията. Нямам никакви средства за наблюдение, мисля че тези три планети в момента са най ярките небесни тела. Сатурн не бях е фиксирал, тази вечер ще се опитам. За Венера има много малко време за наблюдение но ми се вижда най ярка от трите и най интересна. В планински район съм и мога да наблюдавам само за около 1 и 30 и то в не най тъмната част от денонощието
hyparh:
Dmitarp, сега се сетих да напиша имената на две приложения, които са в голяма помощ за начинаещи (и не само) астрономи. Това са Stellarium за PC и Sky Map за Андроид. И двете са безплатни.
В Стелариум си въвеждаш координатите и ти показва текущите обекти по небето (включително от каталога на Месие, IC, NGC, комети, сателити и др.) и може да местиш времето напред/назад. Докато Sky Map превръща телефона в скенер за космически обекти - насочваш го някъде по небето и на екрана ти дава обектите в тази част, много готина програмка. Предполагам за ориентиране използва GPS, както и компаса на телефона.
Аtos:
Вижте как се представя "тъмната материя", според сегашните учени:
https://www.youtube.com/watch?v=6gDyeihM3yA
За мен е интересен момент от 14:00 нататък!
Наблюдавали само "изкривяване на светлината"?
На никой ли наистина не му е хрумвало, че една галактика в космически мащаб, може би има граничната твърдост по "периферията" си, която приписваме на обикновените твърди тела (което бях допуснал в една тема за вероятно)? Както Весо беше споменал в една друга тема за повърхностния слой електрони, обикалящ около молекулата с такава скорост, че се отъждествява със самата си траектория - понятието "орбитали"!
Дали тук не се наблюдава същия процес - орбитали от вид космическа енергия или материя, движеща се с такава невъобразима скорост, че е в преходно състояние между материя и енергия (частици, които са навсякъде и никъде по орбитите си, както електроните) и по този начин да оформят чрез поле граничен "твърд" слой на съответната галактика (галактическа молекула)?
Природата има един модел от микро до макро ниво, защо би следвало да изневерява на себе си?
Как мислите?
hyparh:
Това е много вероятно. Нещо подобно на планетарните пояси на Ван Алън от заредени частици, но тук имаме тънка или прото-материя в голямо количество, която влияе силно на траекторията на светлината. Може и да не се движат с огромна скорост частиците, а просто да са поляризирани по такъв начин, че да формират сфера. Твърде е вероятно този "мехур" да е индуциран от централната основна звезда, даже доста добре са направили анимацията (започваща в 13:56) сякаш излиза от полюсите.
Като стана въпрос за енергиен мехур, по-късно ще пусна още някои любопитни преводи от онзи ръкопис, за който стана въпрос тук ;) : http://mazeto.net/index.php/topic,10017.msg93719.html#msg93719
Аtos:
Разбира се, неволно се натрапва визуалната аналогия със сапунен мехур! Той нима не изкривява светлината?
И правим сега връзка с твърденията на недотам признати учени - "Материята е като мехур-дефект в "решетката" на пространството!"
Май нещата са прости...
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия