Алтернативни енергоизточници > Генератори на Tariel Kapanadze и Donald Smith

генераторът на Руслан Кулабухов

<< < (15/170) > >>

PyroVeso:
Това дали ще е от полза за някого? (Coke2k, Anton?)
http://www.youtube.com/watch?v=6zd2G8JfVts

Иван Димов:
   Струва ми се, че нещата се усложняват доста, което е признак за неразбиране на процесите. Прилагам файл с принципна схема на моя установка в електрически вариант. Умишлено съм търсил нещо подобно на принципа на Вентури само че за токовете. Не давам конкретна електрическа схема, защото съм в процес на доуточняване, но ще кажа, че ако така наречения "обход" е затворен (прекъснат), имам мощност 100 % на генератора и толкова на товара. При включване обаче на "обхода", мощността в товара става да речем 101 %, а в същото време генераторът започва да консумира по-малка мощност - примерно 70%. Излиза че 70% правят 100%, което е свръхединично, т. е. имаме СЕ. В момента се опитвам да подобря параметрите за да получа по-осезаем резултат и да покрия загубите в бобините и електрониката, но явно съм на прав път. Интересното е, че всичко това се случва само на 350 Hz честота.

PyroVeso:
Колега Димов, надявам се вече всички сме съгласни, че СЕ не може просто да се "образува" от нищото, като си играем с разни параметри и резонанси, тя трябва ДА СЕ ВЗЕМЕ отнякъде! И докато в електрическия вариант това "от някъде" би могло да е етера, то откъде тези +30% енергия биха могли да се вземат в чисто механичния вариант, който си начертал? Дали при засмукването на флуида от вентурито той се разрежда и охлажда, в следствие на което "засмуква" топлина от околното пространство, която преминавайки през консуматора се превръща в полезна работа? Как мислиш?

Иван Димов:
   Според мен, в непосредствена близост до високоскоростен флуид се създава зона с ниско налягане и така околното пространство натиска и ускорява частици към този лек вакуум. Бързият флуид може и да губи част от енергията си докато прави този лек вакуум, но явно при определени условия околното пространство ускорява частици към този вакуум като общата енергия може да превиши тази на помпата (генератора). С други думи, ако 100 % е иницииращата енергия, то тя намалява да речем до 70% за да направи този вакуум, но ако в "дупката" на вакуума се засмучат още 70% от околното пространство (обхода), ще имаме общо 140% в общата част на тръбата. Предполагам същото става и при токовете, когато иницииращият и обходният ток се наслагват в общата зона като така расте магнитното поле и оттам мощността.

EDM electronics:
Споделям моите виждания за принципа на работа на тази установка, която много прилича на тази на Капанадзе.
Снощи гледах всички клипове на Руслан, обяснения, демонстрации... Нещата стоят така, както mito_kupona по-рано беше обяснил. Има един мощен двутактен генератор, който създава ниско напрежение, но голям ток в товара, т.е. обуславя голям дебит на електрони в проводника, но с ниска скорост. Другият генератор, който е някакъв вид Тесла-траф създава т.н. радиантна енергия, електростатична, с нищожен ток, но висока скорост на зарядите. Ето тук трябва да се спомене и окултното в случая, че вероятно някаква частица наречена етер, от неутрална за миг при импулсен сплеск от индуктора, бута вече отлепените от атомите електрони от първия генератор, така, че ги ускорява с висока скорост. Всичко това обаче синхронизирано и за сметка на нищожна консумация на радиантния генератор.

Къде е в случая резонанса? Той резонанса тук не е в класическия му вид, а е по-скоро синхронизиране на двата генератор така, че ускоряването - побутването на отцепилите се електрони да става от максимума на амплитудата на първия генератор /двутактния или по патента на Капанадзе - усилвателя на ток/. Все едно да шутираш гюле от баира надолу, а не отдолу към върха на баира. Така гюлето ще се ускори в резонанс и без много енергия, така, че през следващия баир /в обратната част на синусоидата/ скоростта му ще е по-висока и той по-лесно ще го изкачи, т.е. с по-високо напрежение или скорост на електроните. И така до следващия "шут" на радиантния генератор, едно умножаващо се ускорение. В случая крака който шутира гюлето е тази хипотетично съществуваща неутрална частица - етер. Никой не я е видял и скоро няма да я види. Доказателствата за нея ще са само косвени. Т.е. тази частица съществува само за един кратък миг, от взрива на магнитния импулс на индуктора и прекратяването му, до някакво свръх кратко време след това. Краткото съществуване на етера в поляризиран вид обуславя и метода му за възбуждане на етера - чрез много кратки импулси. Ако импулсите са по-широки, хем се губи ненужна енергия, хем още преди прекратяването на импулса етера се е установил в равновесие, станал е отново неутрален. Ето този промеждутък на съществуване вероятно се използва в момента, в който амплитудата на генератора е на върха на баира, "за да шутира електроните по надолнището". В крайна сметка се получава така, че радиантния генератор повишава с нищожна енергия напрежението на първия генератор, който осигурява големия ток, следствие което изходната мощност става по-голяма от входната.

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

[*] Предходна страница

Премини на пълна версия