Алтернативни енергоизточници > Генератори на Tariel Kapanadze и Donald Smith

генераторът на Руслан Кулабухов

<< < (85/170) > >>

mito_kupona:
Моето разбиране за принципа на Капанадзе съм го казвал много пъти, но пак ще го повторя. Имаме две бобини през едната тече голям ток от източника с малко напрежение, а през другата нищо, докато не се атакуват и двете бобини с високочестотни импулси с високо напрежение на точното място в точния момент. Тогава във втората бобина се създава зона на ниско налягане или липса на заряди, спомнете си опита на Тесла с бъчвата, на която е пробита малка дупчица и е потопена във вода, защо се пълни тази бъчва без да се влага енергия, ами за да се изравни налягането в нея с това от вън. Същото е и при Капанадзе, само че това налягане го оказва ефира, етера, вакума, средата. Двете бобини се явяват, като двете плочи на един кондензатор и, когато едната е заредена, естественно, че и другата ще се стреми да се зареди вследствие налягането на етера, ефира или поради тока на разместване по Максуел и през нея ще протече същия ток, като през първата, но не от източника, а тези заряди идват от средата, ефира, етера, но този ток вече ще е с високо напрежение, толкова, колкото е напрежението на високоволтовите високочестотни импулси с много стръмен преден фронт. Ако през първата бобина тече ток 10А, то през втората ще протече същия ток 10А, но с напрежение да речем 3 кв и на изхода се получава много повече енергия от вложената.
    Коя сила кара едната плоча на кондензатора да се зареди, когато другата е заредена. Ще кажете тока на разместване, добре де ама аз питам коя сила кара тези токове да се разместват и уравновесяват, ами етера, ефира, вакума това е отговора и, ако има още хора да не проумяват, че ефира съществува и е реалност, просто е много жалко. Така разбирам аз нещата и скоро ще го докажа.
  Вече техническото изпълнение е все още тайна за мен, но когато се гони определена цел, обикновенно тя се постига. Едно е ясно, че тази система е отворена и всички взаимодействия стават по този начин.
   По установката на Руслан успях да направя всички необходими блокове за синхронизация и ми предстоят експерименти с тях, а именно качер със синхронизация и инвертор с ФДЧ или ФАПЧ, както казват руснаците. Прилагам малко снимки и осцилограми. На осцилограмите канал едно това е тока в резонансния кръг, канал две напрежението и канал три гранатата.

Bat_Vanko:
Всъщност никога не съм твърдял, че ефира не съществува. Дори самото разпространение на радиовълните е в резултат на отговора на средата. Когато едната вълна (била тя електрическата или магнитната) започне да колапсира, средата създава в отговор друга вълна разположена пространствено на 90 градуса. Точно този процес смятам, че трябва да се сглоби от две отделни вълни, като резултата в приемната антена ще бъде еквивалентен на предавател работещ при напрежение равно на теслатрафа и ток колкото циркулиращият при резонанса в индуктора. Наличието на индуктивна връзка между предавателните и приемната антени означава реакция на Ленц.

milintron:
Ток на разместване.
Мито Купона се е ориентирал правилно!
Когато сложиш на индуктора магнит, трябва да се върти ! Ако стои, честотата не е .

mi68:
Здравейте,
Дяволът (разрушителят) е в детайлите и мащаба.
Това пиша по становището на mito_kupona  изразено отг. №429,  пуска голям ток в бобина. Постоянен или променлив, не е уточнено? При променлив е голям проблем с индуктивно съпротивление, донякъде резонанса е решение.
Полученият ток на разместване повече ли е от вложения ток на проводимост? Пример имаш ли с някой опит, или просто интуиция и аналогия?

milintron:
Пример:
При излъчване на ВЧ. във газова среда, се образуват зони.
Зони на ниско и високо налягане.
Във тези зони, молекулите или възбудените молекули, са наситени с енергия. Пример е тръбата на Рубенс.
Пример е лазерната тръба. Точно една такава зона, високо нялягане се изразява с потенциал. Тази зона във която солитона е във фаза с носещата вълна, Носещата е във пъти с по малка честота. С други думи. Хармонична вч.
Работата на този солитон който, е носител на енергия, да я отдаде , във фаза, или когато гейта на транзистора затваря.Така че , периода на една такава зона, трябва да отговаря , на времето което ще насищаш средата със стръмен фронт. Облъчваш, тръгва насищане на средата, и точно тогава когато солитона се смеси със зоната, го взимаш.
Солитона е явление , което придружава абсолютно всеки лазер.Вихър, който запазва и пренася енергията дълго време. И именно това негово свойство го прави полезен.
Не съм добър във обясненията, но идеята е че солитона носи във себе си енергия превъзхождаща вложената. Пример. Във всяка една установка има бифиляр, а солитона е нещото което във суров вид е неизползваем. Диелектрика за него е прозрачен. Това означава че, имаш два солитона, между тях диелектрик. Тоест първия солитон е отразен и дефазиран. Срещайки втория, двата зареждат диелектрика за части от мили секундата, със енергия пъти, пъти над тази която си вложил. Тогава и тока във качера пада а във антената расте.
Относно за фапч, единият му вход е на токов траф с приемника.

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

[*] Предходна страница

Премини на пълна версия