Животът- начин на употреба! > Политика, религии, себеосъзнаване
Политиката и политиците ни!
edin:
--- Цитат на: tobo1 в Април 28, 2018, 10:05:09 pm ---Колко скоро?
--- Край на цитат ---
Стотина години, максимум.
Ksurnev:
dimelsoft
ЕЙЙЙЙ....Маямибийч....!!
Както казваше един наш хуморист.
Радико:
--- Цитат на: edin в Април 29, 2018, 08:03:41 pm ---Стотина години, максимум.
--- Край на цитат ---
Ееей.
Един есемес да ти прати господ и ти и него да не можеш да прочетеш като хората
Мг не е години, мегагодини е
Така че стотина Мг. остават. Нищо работа в галактически мащаб.
PyroVeso:
Хм.. гледам тука се водят спорове относно свободата и т.н.
И понеже напоследък обичам да разглеждам нещата на всички нива (до които ограниченото ми човешко съзнание има достъп), хайде да направим една аналогия - представете си, че човешкото общество е всъщност едно човешко тяло, а отделните индивиди са клетките на това тяло. Държавните и частните организации можем да ги оприличим като органите на тялото.
Какво ще стане, ако някоя клетка или група от клетки в един момент решат, че им се полага "истинската свобода", т.е. да се делят неконтролируемо, да ползват колкото им е кеф хранителни и енергийни ресурси, да отхвърлят всички свои обществени ангажименти, функции и задължения, да мигрират където си искат, и там да създават огнища със свои привърженици, т.е. просто ей-така - да го ударят през просото? Какви ще са последствията за организма в дългосрочен план, а и за тях самите като следствие?
Или пък клетките-бачкери да запротестират, че мозъчните клетки "не правят нищо", а само хабят ресурси и произвеждат токсини? Един вид, че живеят на техен гръб?
Оказва се, че въпросът за свободата е твърде относителен... Ако свещената цел на живота беше абсолютната свобода, еволюцията щеше да приключи на етапа на едноклетъчните организми, или дори още по-рано, понеже клетъчните им органели можеха да се почувстват "несвободни" затворени в рамките на клетката...
Можем да продължим аналогията почти до безкрайност - тялото си има имунна система (т.е. полиция, следствие, прокуратура, съд, армия), има си производствени мощности (храносмилателна система, кръвотворна и т.н.)...
Излиза, че не винаги краткосрочното "най-добро" за индивида и дългосрочното най-добро за организма съвпадат.
От друга страна - съществуването на клетката в рамките на организма осигурява развитието ѝ и тясната ѝ специализация в област, която на нея ѝ е най-интересна и/или заради която тя е била създадена - нещо, което би било невъзможно в едноклетъчния вариант на съществуване, понеже тя там през цялото време би се борила само и единствено за изхранването и оцеляването си...
Промените в организма стават чрез възбуждането на ОБЩЕСТВЕНИ РЕАКЦИИ, а не на индивидуални инициативи. Една единствена нервна клетка, след като усети примерно пробождане на тялото от игла, може да предизвика масова остра болезнена реакция, която ще накара цялото тяло да се помести.
От друга страна - ако всяка клетка от тялото по някакъв чудодеен начин внезапно се сдобие с неограничен източник на хранителни вещества, кислород и енергия, мислите ли, че заради това тялото би се разпаднало на отделни клетки? Според мен - съвсем не. То би се преструктурирало по някакъв начин във времето, би реорганизирало системите си в съответствие с новите условия, и би продължило (като цяло!) още по-успешно и бързо напред.
dymelsoft:
PyroVeso, принципно си абсолютно прав, но мисля, че първо всеки има различно виждане за понятието свобода. Това за което говориш ти, е по-скоро "свободия", която естествено може да бъде пагубна за всеки организъм, а човешкото общество си е един вид организъм.
Смятам, че е по-правилно да се възприема свободата като усещане на индивида, а това усещане се постига, когато индивида получава от обществото задължителните ресурси за неговото оцеляване, естествено изпълнявайки своята роля в същото общество. Все пак, ако клетката в един организъм е често недохранена, същата или умира, или спира да функционира правилно, т.е. не изпълнява функциите за които е предназначена или пък се изражда в ракова клетка да речем.
Усещането за свобода пък е свързано с ценностната система на всеки човек. Тук пък съществена роля играе самото общество. Самия факт, че в голяма част от хората се появява все по-силно усещане за липса на свобода, означава, че обществото(организма) е болно или боледува. Проблемът е, че и имунната система на обществото не работи, защото клетките които трябва да вършат тази работа са се изродили в ракови за обществото. Превърнали са се в голяма степен на безгранични, алчни консуматори и всичко което правят е да модифицират системите на целия организъм да работят само в техен интерес. Та това е метафорично казано проблема към днешна дата. Решението, най-вероятно е свързано с някакъв катарзис, през който в крайна сметка ще премине човешкото общество, освен ако не изчезне напълно.
Не знам, може да има и по-добро решение, което не виждам за момента.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия