Начало > Новини от света на технологиите
Скариди разлагат водата, като оръжие .
врановски:
Не, не съм съгласен. Вижте внимателно формата на мехура. Острата част е навън, а заоблената е към щипката. Ако беше налягане щеше да е обратно. За мен това е вихър, а центробежните сили вакуумират вътрешността.
Имаме доста практически доказателства за загряване на водата при силно завихряне и кавитацията е следствие от това. Не съм сигурен за причината. Може да е триене между две среди с различна скорост, но по скоро не е това. Отново искам да ви насоча да мислите върху вълновите процеси и ударните вълни. Само те са способни да разрушават без високи температури.
врановски:
P.S. Знам, че много хора от форума не харесват Айнщайн, но засега нямаме нищо по-добро. Е=м.с2 си е валидно, като е уточнено за релативистични скорости, демек близки до тази на светлината. Ако тази скорост не е достигната, то всяко разпадане на елементарна маса води до освобождаване на кинетична енергия и ускоряване до достигане на С. Тоест ако масата се разглежда като потенциал на частицата, то той нараства при изстиване,/забавяне/ на материята и обратно,се превръща в кинетична енергия при изчезването на маса. Енергията във формулата не е проста аритметика. При намалението на масата линейно, изменението на скоростта води до експоненциално нарастване на енергията.Затова, без да ангажирам никого с моето мнение, си представям този процес протичащ в Слънцето,като вихър в който се премила материя чрез тотален разпад и след това при излизане към периферията образуване на по-лека материя. Тоест преход не от водород към хелий, а обратно синтез на водород от разпадналия се хелий.
PyroVeso:
Колеги, колеги... пак започнахме с грубата научна неграмотност...
Първо изразът E=m.C2 няма нищо общо с Айнщайн, а е изведен далеч преди него от руския физик В. И. Вавилов, който разглежда въпроса за светлинното налягане, което оказва светлината върху материален обект, като стига до емпиричния извод, че то е равно на E/C и е съответно равно на импулса на светлината m.C. Оттам E/C=m.C или E=m.C2.
Едва по-късно Айнщайн, базирайки се на своята Теория за относителността, обявява, че този израз е валиден не само за светлината, но и за всеки друг вид енергия. Оттогава се смята, че в дадената формула Е съответства на произволен вид енергия, m - масата на произволен материален обект, в това число и светлина, а C2 е просто константа на пропорционалност между двете. Но забележете - в оригиналния израз става въпрос за НАЛЯГАНЕТО (или импулсът), което светлината оказва върху материален обект с маса m, а не че масата на същия този обект може да се обърне в светлина с енергия Е!
Второ, колега Врановски, къде видя в E=m.C2 уточнение за релативистични скорости?! Къде изобщо виждаш в този израз някаква скорост, различна от C? Подобна зависимост се дава от съвсем друг израз, а именно:
m = m0 / Sqrt (1 - V2/C2) , където m0 е масата на тялото в покой, m - масата му в движение, V - скоростта на тялото, (Sqrt е "корен квадратен"). От него се вижда, че когато V клони към C, изразът в знаменателя клони към нула, а масата - съответно към безкрайност, но това се получава заради изкривяването на времето... Всъщност понятието "маса" е по-правилно да го разглеждаме като "концентрация на масата във времето" или "за единица време", т.е. когато относителното време нараства (за външния наблюдател), то относителната маса на движещото се тяло се увеличава (а не че то е станало по-тежко само по себе си...). Това е точно обратното на твоето съждение, че при забавяне или изстиване масата би трябвало да нараства.
Трето Енергия E=m.C2 може да се отдели от един материален обект САМО при анихилация! Т.е. 500 грама вещество и 500 грама антивещество при контакт биха отделили енергия равна на тази от изгарянето на три милиона тона въглища! При термоядрен синтез се отделя едва около 1% от тази енергия (т.е. 1% от масата на веществото се превръща в енергия), при атомен разпад (уран, плутоний) - 0,1%, а при обикновеното химическо горене (в това число и най-мощната химическа детонация!) - едва супер-мижавите 0,0000001%! При механично движение със скорости достижими при условията на Земята (във въздух или вода, поради тяхното съпротивление), когато не става въпрос дори за горене, тази енергия е ОЩЕ НЯКОЛКО ПОРЯДЪКА надолу, примерно 0,0000000001%. Мислиш ли, че изобщо съществува измервателна техника, която би могла дори да детектне такова изменение на масата? Смехория!
А "синтезът на водород от разпаднал се хелий" изобщо няма да го коментирам, понеже той противоречи и на най-елементарната възможна логика, според която този израз може да се замени просто с "разпадане на хелий до водород", при който процес би се ПОГЪЛНАЛА същата тази енергия, която се отделя при термоядрения синтез на хелий от водород... и така Слънцето ни би изстинало много бързо.
врановски:
Здравейте отново,
Благодаря ти PiroVeso за подробната информация. Напълно съм съгласен с теб, но говорим за различни неща. За да промениш масата трябва да я раздробиш. Това става с ъглова скорост, а не с линейно ускорение. Скаридата това прави.
Относно ядрения синтез как сметна този 1% от анихилацията, като никой не е правил синтез. Ако имаш предвид водородната бомба, още е спорно дали има синтез при нейното взривяване. За Слънцето написах "тотален разпад", а не разпад на хелия до водород. Имам предвид разпад на всякакви космически газове увлечени от слънчевата гравитация "етерен вихър" и получаване на частици като квази частиците на електрона- орбитон и спинон както ги нарекоха учените, фотони и неутрино, а може би се стига до етер. Тези частици са с много висока кинетична енергия за да се задържат в атомно ядро. Затова мисля, че частицо-образуването става след охлаждане. Това не означава, че синтеза ще доведе автоматично до отделяне на излишната енергия. Обикновено енергията се отделя като гама лъчи и след това се синтезира по студена и по тежка частица.
ndm:
Като че ли имаше и тема -кой ще каже най-голямата ла..... ;). Закон ни е дал човечеца, от неговата теория, а не практика и ние естествено трябва да му се покланяме. И за да не се чудим как да го използваме на практика(закона му де), ни е показал и с кой орган да го практикуваме......Добре че не ни е показал и други части на неговото тяло. Практиката тогава щеше да бъде мааалко по-сложна от сегашната.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия