Алтернативни енергоизточници > Теории, хипотези, физични опити
Квантово заплитане
paparosko:
Вече съществуват непреодолими доказателства, че единственото време, в което електрони и други „кванти" се проявяват като частици е, когато ние ги наблюдаваме. По всяко друго време те се държат като вълни.
Що се отнася до странното състояние на взаимосвързаност между привидно несвързани субатомни събития това е един интересен аспект на квантовата реалност.
Ето какво пише Майкъл Толбот за принципа на нелокалността:
"...АКО ИСКАТЕ ДА ЗНАЕТЕ КЪДЕ СТЕ,
ПОПИТАЙТЕ НЕЛОКАЛНИТЕ
По време на същия този период от живота му Бом продължава да усъвършенства своя алтернативен подход към квантовата физика. Когато се вглежда по-внимателно в смисъла на квантовия потенциал, открива, че той има редица черти, които предполагат едно още по-радикално отклонение от ортодоксалното мислене. Сред тях е значението на целостта. Класическата наука винаги разглежда състоянието на една система като цялост, която е просто резултатът от взаимодействието на нейните части. Обаче квантовият потенциал разпердушинва този възглед и посочва, че поведението на частите в действителност е организирано от цялото. Това не само придвижва една стъпка напред твърдението на Бор, че елементарните частици не са независими „неща", а част от една неделима система, но дори подсказва, че целостта е в някои отношения по-първичната реалност.
Това обяснява също как електроните в плазмите (и други специализирани състояния като например свръхпроводимостта) могат да се държат като взаимосвързани цялости. Както казва Бом, такива „електрони не се разсейват, защото, чрез действието на квантовия потенциал, цялата система преминава през едно съгласувано движение, което прилича повече на балетен танц, отколкото на движението на множество неорганизирани хора". Той отбелязва също, че „подобна квантова цялостност на дейността е по-близо до организираното единство при функционирането на частите на живо същество, отколкото до вида единство, който се постига чрез сглобяване на частите на машина".
Още по-удивителна черта на квантовия потенциал са неговите последици за природата на местонахождението. На равнището на нашия всекидневен живот нещата си имат много определени местонахождения, но дадената от Бом интерпретация на квантовата физика показва, че на субквантовото равнище, нивото, на което действа квантовият потенциал, местонахождението престава да съществува. Всички точки в пространството стават равни на всички други точки в пространството и е безсмислено да се говори, че нещо било отделено от друго нещо. физиците наричат това качество „нелокалност".
Нелокалният аспект на квантовия потенциал позволява на Бом да обясни връзката между двойките частици, без да нарушава забраната на специалната теория на относителността срещу възможността да се пътува по-бързо от скоростта на светлината. За да го илюстрира, той предлага следната аналогия. Представете си риба, плуваща в аквариум. Представете си също, че никога преди не сте виждали риба или аквариум и единственото ви знание за тях идва от две телевизионни камери, едната насочена към предната част на аквариума, а другата към страничната му част. Когато гледате в двата телевизионни монитора, погрешно можете да допуснете, че рибата върху екраните са две отделни неща. В крайна сметка, тъй като камерите са разположени от различни ъгли, всеки от образите ще бъде леко различен. Но когато продължите да наблюдавате, в края на краищата ще разберете, че има връзка между двете риби. Когато едната се завърти, другата прави леко различно, но съответстващо завъртане. Когато едната застане към лицевата част, другата застава към страничната и т. н. Ако не сте запознат напълно със ситуацията, можете погрешно да заключите, че рибите мигновено си обменят информация, но случаят не е такъв. Никакъв обмен на информация не се осъществява, защото на едно по-дълбоко равнище на реалността - реалността на аквариума - двете риби в действителност са една и съща риба. Точно това, казва Бом, се извършва между частици, като например два фотона, излъчени при разрушаване на един атом на позитрония.
Тъй като квантовият потенциал пронизва цялото пространство, всички частици са нелокално взаимосвързани. Все повече изображението на реалността, което разгръща Бом, не е картина, в която елементарните частици са отделени една от друга и се движат през празното пространство, но картина, в която всички неща са част от една неразпокъсана тъкан и са поставени в пространство, което е толкова реално и богато с процеси, колкото материята, която се движи през него..."
Ненапразно е казано: "Ако откъснеш една тревичка, цялата Вселена потреперва!"
:)
Maistora52:
Рaparosko, толкова готини цитати ни предоставяш, че всичко става ясно на мига.
Лично за мен е приятен и факта, че постановките в тези цитати съвпадат напълно с моята лична гледна точка за Структурата на Мирозданието на всичките му Енергетично-Структурни Нива (ЕСН) на взаимосвързаност, която още преди 30 години съм се опитал да концептуирам в моята ЕТВ (линка към сайта ми: http://art-omnology-yoga.blogspot.com/p/blog-page_5.html отпраща точно на страницата с тези постановки, принципи, постулати и теоретични конгломерати).
...
В дадения от теб текст-цитат обаче не ми е ясен този израз: "един атом на позитрония" - дай малко светлина, че се обърквам, за какво става въпрос. Позитронът знам, че е отделна субквантова частица обикаляща около ядрото на атома, а не отделен друг атом!!!!!!?????
Ако пък е някаква правописна грешка - дай моля те поправка.
PyroVeso:
Майсторе, позитронът е анти-електрон - има същата маса и свойства, само че е с обратен заряд (положителен). Съвсем обикновена елементарна частица си е (само че анти-). Нещо като брат-близнак на електрона, само че гей :)
Позитроният е псевдо-атом - двойка електрон-позитрон, която се върти около центъра на масите си:
http://mazeto.net/index.php/topic,1546.msg59045.html#msg59045
За съжаление - не е вечен, нито стабилен... не може да го играе "вещество" (газ).
paparosko:
PyroVeso, обяснението ти е точно.
Ето и според Толбот:
"...субатомните процеси водят в резултат до създаването на двойка частици с еднакви или много сходни свойства. Да разгледаме един крайно нестабилен атом, когото физиците наричат позитроний. Атомът на позитрония се състои от един електрон и един позитрон (позитронът е електрон с положителен заряд). Тъй като позитронът е античастицата на електрона, в крайна сметка двете се взаимоунищожават (анихилират) и разпадат на два кванта светлина или „фотони", които се разлитат в противоположни посоки (способността да променя формата си от една частица в друга е още една способност на кванта)..."
Интересен обаче е друг факт, че съгласно квантовата физика няма значение колко далеч отлитат фотоните - когато бъдат измерени, винаги ще се открива, че те имат еднакви ъгли на поляризация. (Поляризация е пространствената ориентация на вълновия аспект на фотона при разлитането от източника).
От друга страна, пак съгласно квантовата физика, свойства като поляризацията не възникват, докато не са наблюдавани или измервани, което показва, че по някакъв начин двата фотона трябва мигновено да обменят помежду си информация така, че да знаят кой е ъгълът на поляризация, за който да се "уговорят".
Това пък води автоматично до проблем със специалната теория на относителността на Айнщайн, според която нищо не може да пътува по-бързо от скоростта на светлината, да не говорим да пътува мигновено, защото това е все едно да се разруши бариерата на времето.
В крайна сметка за да се разбере кой е крив и кой е прав (Айнщайн с теорията на отсносителността или Бор с квантовата физика) е необходимо да бъде извършен следния експеримент: Две частици, да речем излъчваните фотони при разрушаването на позитрония, могат да бъдат създадени и да им се позволи да отлетят на "значително разстояние". Тогава те могат да бъдат пресрещнати и техните ъгли на поляризация измерени. Ако поляризациите се измерят точно в един и същ момент и се открие, че те са идентични, това наистина ще означава, че двата фотона мигновено обменят помежду си информация.
А сега де, къде е истината? Граничната скорост на светлината или взаимосвързаността на всичко във Вселената.
:)
Maistora52:
За "позитрония" не знаех, сигурно и още много други като него има...
--- Цитат на: paparosko в Април 07, 2014, 10:21:18 am ---А сега де, къде е истината? Граничната скорост на светлината или взаимосвързаността на всичко във Вселената.
--- Край на цитат ---
И двете са актуални и реални без да са в противоречие. Просто "уредите" ни са още твърде примитивни - дори и ускорителят ЦЕРН.
Що се отнася до фотоните и скоростта на светлината предполагам, че е възможно да има и други сходни на фотоните "обекти" които обаче да се движат с по-голяма скорост.
А Взаимосвързаността е едно от най-уникалните явления и има толкова много разновидности, че за да бъдат всичките те наблюдавани, ще са необходими еони време на милиарди цивилизации.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия