Начало > Новини от света на технологиите
“Industrial Heat” е придобила правата върху технологията E-Cat на Андреа Роси
Bat_Vanko:
За да протече ядрен синтез е достатъчно две ядра да се приближат на разстояние при което преобладават силите на ядрено привличане - това е единственото условие!
Подобен процес може да протича и при стайна температура, но вероятността е много малка. С повишаване на температурата първо се премахва електронният слой, който разделя ядрата, а и се повишава енергията на ядрата. Температурата е единият фактор, който ускорява протичането на ядрен синтез. Другият фактор са електрическите и магнитните сили. Те способстват движение на ядрата по определени траектории, като по този начин концентрират потоците ядра и ги насочват един към друг. Протичането на електрически ток създава едновременно и двата фактора - от една страна температурата и от друга движението по посока на магнитните линии и от трета напрежението което ускорява тези ядра.
Използваната до момента технология на загряване на външната страна на тръбата с реагиращото вещество не е най-добрата. За предпочитане е ако електрически ток преминава директно през самото вещество. Тогава и нагряването ще е по-силно и енергията за тази цел - по-малка. От друга страна това че самото вещество става нагревателя, намалява необходимата топлоизолация и подобрява топлоотдаването. При по-висока температура в контейнера съответно протичай по-интензивни реакции и се отделя повече енергия. Това би могло да се реализира чрез повишаване на налягането на водорода.
Температурата на повърхността е 1500 гр, което означава че във вътрешността вероятно е над 2000 гр. Според излъчването на абсолютно черното тяло цвета би трябвало да бъде топло бял, но светлинно излъчване задължително ще има. Съдейки по процентното разпределение с топлината ще има и топлинно излъчване (подобно на крушките с нажежаема жичка).
При фотоволтаичните клетки нормално се получава КПД около 20 % от светлинният поток. Може би външният слой представлява точно такава фотоволтаична клетка.
Радико:
Bat_Vanko
Както във химичните реакции има валентни, ковалентни и така нататък връзки които определят кои елементи могат да встъпят в химична връзка и какви съединения ще се получат, така и при ядреният синтез има бройки протони, бройки неутрони в химичнит елементи и съответно от съотношението им е видно дали в края на реакцията ще се получи стабилен или нестабилен изотоп на химичния елемент. общият брой на протоните и неутроните в даден атом на хим. елемент се нарича Масово число и то е определящо за това дали даден изотоп ще живее или ще се разпадне спонтанно.
От тази гледна точка всички обяснения на Роси за процесите в реактора му са пълни глупости.
Bat_Vanko:
Радико,
това, което казваш е вярно, но то само повишава извънредно много броят възможни комбинации и рекомбинации. Възможно е да се отделя както мека така и твърда радиация, но също така може да няма повишение на радиационният фон. Както казах възможните комбинации са много. Но това не принципна невъзможност или забрана за протичане на реакции на синтез.
В процеса на изследване засега работят само ентусиасти с изключително скромни технически и материални възможности в сравнение с официалната наука. Но както всички виждаме много хора потвърждават получените резултати. Въпрос на много експерименти е да се намери подходящата комбинация от материали и условията за постигането на добър резултат.
dmitarp:
Условията за за протичане на реакция на сливане на две леки ядра са изключително трудни за постигане. За да потвърдя това което пиша искам само да спомена факта, че при първите термоядрени устройства, едно-контурни използващи само ядрена реакция за да започне реакция на сливане, едва 20% от отделената енергия се пада на сливането на ядрата. Дори да насочиш две ядра едно срещу друго с достатъчно голяма скорост за да преодолееш кулоновата бариера, вероятността за сливане на тези две ядра е малка, когато едното ядро навлиза в електричното поле на друго ядро то може спонтанно да излъчи един фотон енергия, обикновено това е характеристичното ренгеново излъчване, и скоростта му да намалее и вместо сливане да се отблъснат двете ядра. Има едни устройства, неутронни източници, големината им е колкото една длан, в тях протича реакция на сливане на деутерий с деутерий в резултат на среща на два потока ядра ( или поток ядра в мишена) движещи се с голяма скорост под въздействието на електрично поле. Захранването им е от порядъка на 200кV, 10 пъти над реално достатъчното за да се преодолее кулоновата бариера. В тези устройства, въпреки че потоците се срещата челно само едно сливане се извършва на 100 милиона ускорени ядра. Стартовото напрежение за сливане на деутерий с деутерий или деутерий с тритий е 15 кV, под това напрежение не може да се преодолее кулоноват бариера. В реактора на Rossi не е възможно да протича реакция на сливане в значима степен, допускам някой единичен случай ( примерно едно сливане на 1023 ядра), в което се съмнявам ма хайде от мен да мине, то и без това не е от значение.
RUS:
Това което си писал е вярно но се отнася за ядра на деутерий. Реакцията която ползва Роси е между никел и водородно ядро и има съществена разлика в условията необходими за начало на ядрен синтез.
Цитат :
28Ni58 + 0n1 > 28Ni59 + Q
28Ni59 + 0n1 > 28Ni60 + Q
28Ni60 + 0n1 > 28Ni61 + Q
28Ni61 + 0n1 > 28Ni62 + Q
28Ni62 + 0n1 > 28Ni63 + Q
28Ni63 + 0n1 > 28Ni64 + Q
28Ni63 + 0n1(p+e-) > 29Cu63 – Q
Източник:
https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80_%D1%8D%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B3%D0%B8%D0%B8_%D0%A0%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8
Подробен доклад по репликация от Александър Георгиевич Пархомов:
https://yadi.sk/i/8f_JV8ygeMQSc
Групата на преходните химични елементи са оцветените в синьо групи:
http://www.referati.org/ufiles/2010-08-04/18389/periodichna-sistema-na-himichnite-elementi_html_4b0754ce.jpg
Японците правят подобна реакция във воден разтвор на сода бикарбонат ( натриев хидрогенкарбонат ) чрез електролиза от 15 до 260 волта само че с волфрамови електроди без нагряване. Плътността на тока набива ядрата на водорода във волфрама.
Волфрама е част от групата на преходните химични елементи които се отличават с променлива степен на окисление и склонност да образуват комплекси.
За повече информация :
http://jlnlabs.online.fr/cfr/index.htm
http://jlnlabs.online.fr/cfr/files/MizunoTanomalouse.pdf
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия