Алтернативни енергоизточници > Теории, хипотези, физични опити
Въпрос за заряда в бобина
@praktik:
Да, гледах я на видеото, беше с една намотка. Ще направя експеримент, но през почивните дни.
@praktik:
Ето тук , http://www.youtube.com/watch?v=Oa4oBUBSEzs
Проводника изглежда доста дебел, колко ли е , към 3 или 4 милиметра.
Maistora52:
Според стандартната големина на батерийката от 9 V, сравнена с дебелината на проводника - изглежда ми на около 2мм диаметър - не сечение в кв.мм.
Много добра работа ще ти свърши гладко арматурно желязо - то се извива лесно, ковко е, и според мен попада в групата на "магнитно меките". Има го в най-различни диаметри - от почти тел с фи 2мм до дебели пръти с фи 20-30 мм. Това другото арматурно желязо, дето е набраздено е много твърдо, има повече въглерод в него, закалено е, но не много, и ще има повече остатъчна намагнитеност - то е магнитно по-твърдо от гладкото.
"Чисто желязо" няма да намериш никъде. Такова не се произвежда за пазара. Винаги е в сплав с други метали, въглерод и др. неметали.
valex:
@praktik
Няма значение дебелината на проводника. Тази батерия е 20-30мА/h с може би 30-40mA максимален ток на късо. Така, че проводника ще издържи този ток :)
Постановка на опита:
Използва се кондензатор който се зарежда с примерно 12V при всеки път. Тоест всеки опит е с еднаква енергия, която се подава на първичната намотка. Измерването с волтметър заряда на изходния кондензатор показва относително енергията която се прехвърля. Добре е диодите да са бързи.
Опит:
1. Разреждаме изходния кондензатор. Зарежда се входния кондензатор с напрежение и се разрежда през ключа и после се изключва. Измерва се максималното напрежение на изходния кондезатор.
2. Същия като предния опит. Но се разделя и магнитопровода и тогава да се измери напрежението на изхода.
3. Опита като (1), но няма включен кондензатор на вторичната при 'зареждането' на магнитопровода. След това се включва кондензатора и се разделя магнитопровода. Така в кондензатора остава само енергията която е била в магнитопровода.
Ако може опитите да се повторят и върху същия по форма и големина магнитопровод, но от ферит ще може съвсем точно да се прецени колко (относително по-вече или по-малко в %) е запасената енергия в железния магнитопровод.
Изводи:
При кой от опитите има по-голям прехвърлен заряд и с колко?
GTV:
Валекс, импулса можеш да си го произведеш лесно от ветрогенератор. От там нататък не ти е нужна индуктивна връзка за да разклатиш трептящия кръг във вторичната. Разбира се като премахнеш греца. Запасяването с енергия ще става в ТК.
П.П. Бобината я разбирам като преобразувател на активна в реактивна енергия. Нещо като машина на времето при която проявлението на активната енергия е в друго измерение на времето и пространството.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия