Изхождайки от експериментите на Браун можем да разглеждаме материята като съставена от множество миниатюрни кондензаторчета (елементарните частици) с определен заряд, от което се поражда и масата.
Да се върнем към експеримента. Тази вечер пуснах в действие новия ми гравитатор (вече по-смело мога да го наричам така, понеже видях, че не се влияе от посоките на света). Сега асиметричния кондензатор е изцяло капсулован в епоксидна смола. Първоначалните тестове бяха неуспешни, впоследствие открих, че има утечка - обемисто мехурче въздух е тръгнало да се пука при втвърдяването на смолата и по този начин е оголило малка част от голямата плоча. Капнах малко топъл силикон и нещата моментално се подобриха, явно и малка утечка оказва огромно влияние. Поради по-голямата си маса сега има по-голяма инерция --> по-голям обем на движение. Интересното в случая беше, че този път не щеш ли се задвижи с електроотрицателната си страна напред, което е доста странно. Из ютюб бях срещал един такъв случай на гравитатори, формиращи ротор, които при първия опит се задвижиха нормално (с "+" напред), а след това тръгнаха на обратно. Трябва да се проведат още тестове защо се получава така. В моя случай отрицателната плоча се пада по-малката и трябваше да подавам импулсите в синхрон с нея, а когато ги подавах в синхрон с другата, устройството спираше. Този път подавах максималния волтаж от умножителя - около 90kV.
Следващата стъпка може би ще е ротор или нов гравитатор с няколко плочи, които ще са "висящи" (несвързани), разположени между основните. А може да тествам и една нова за мен идея - ролята на диелектрик да играят кухинни структури (да речем множество долепени една до друга пластмасови сламки), а плочите да са от страните на отворите им. Ще стане комбинация от откритията на Т. Браун и Виктор Гребенников. Отворен съм и за разни други идеи
http://www.youtube.com/watch?v=DP1q95f6TgA
