Справочници, схемотехника, теория > Трансформатори, силова, захранваща и стабилизаторна схемотехника
Модификация на компютърно захранване(PC PSU) като лабораторно
getca:
Продължение...
>>> Външно управление с четворен ОУ LM324:
Идеята е заимствана от цитирания вече руски сайт http://radiokot.ru/circuit/power/supply/24/. Управлението на ШИМа е по 4кр. на TL494, като така се регулира мъртвото време между импулсите(съгласно каталожните данни), а не времето на самите импулси. Към 4кр. са свързани три вериги - за минималното мъртво време, за мек старт(плавно разтягане на ШИМа) и външното управление. Управляващото ниво е 0в(максимум Кзап) - 3в(минимум Кзап).
Оригинална руска идея:
Управлението на ШИМ контролера е по два независими канала, за напрежение и ток. Сигналът по напрежение се подава на диференциален усилвател, който отчита и пада на напрежение върху токовите резистори. Следва компаратор за сравнение на заданието от регулиращия потенциометър и изхода на диференциалния усилвател. Подобна е схемата и на токовия канал. Изходите на двата компаратора управдляват индикаторните диоди и формирет управляващия ШИМа сигнал. Идеята е добра, но формирането на управляващия сигнал, не. Ако по някаква причина и двата изхода на компараторите станат нула(маса) то мъртвото време също намалява драстично, напрежението на изхода отива на макс. и е възможно мощните транзистори да дефектират(почти сигурно е). Обхватът на регулиращото напражение за 4кр на 494 е ограничен поради наличието на светодиодите(пад около 1.5-2в).
Изглед на руската платка с SMD елементи...
Моят вариант:
Корекциите спрямо оригинала се виждат ясно, мисля - добавени са вериги за минимално мълтво време и мек старт, развързващи диоди, принципно е променена схемата за получаване на управляващ сигнал, защитени са входовете на компараторите. Мекият старт е необходим, за да се предотврати дефектирането на мощните ключове в момента на пуск поради възможно насищане на сърцевината на силовия траф. Регулиращите потенциометри е желателно да са многообортни, но става и с два обикновени(груба и фина регулация) като по-евтин вариант. На снимката е показан 10-оборотен прецизен потенциометър с компактни размери, подходящ за целта. Намират се и такива с двойна височина на два пъти по-ниска-цена.
Връзките на допълнителната платка се виждат добре на схемата - 2бр за ООВ по напрежение, 2бр. за ООВ по ток, 2бр. захранване, опорно напрежение и изход за управление. Индикацията със светодиоди показват режима на работа на схемата - стабилно напрежение, стабилен ток и включена тригерна защита. Захранването се взема от дежурния блок и е около 15в(преди линейния стабилизатор на +5в STB). Резисторите за ООВ по ток са по 0.1Ом/5Вт, сумарно 0.05Ом и ще разсейват общо 5Вт при ток 10а.
Резистора 10к* във веригата за ОВ на ОУ за усилване на сигнала от токовите резистори задава максималния ток на изхода, така че подбираме подходяща стойност за 10а макс. С тримера 1к във веригата на потенциометъра за регулиране на напрежението се задава максималното изходно напрежение. Интегриращите кондензатори между инвертиращ вход и изход на компараторите определят времето им на реакция и стабилността на схемата.
Малко снимки от втория етап на мода...
Платка за управление...
Общ изглед...
Следва продължение...
g1905:
Може ли, да се направи само регулиране на напрежението, примерно от 0 до 30 волта, без регулиране на тока?
getca:
Никакъв проблем, просто разкарваш елементите на токовия канал(виждат се ясно, мисля) и готово. Но...не смея да прогнозирам последствията при претоварване от консуматор, който дърпа пиково ток например. Личният ми опит показва пушеци, гърмежи и фойерверки, съпроводени с купчина изгорели елементи и пътеки по платката. Та принципно може, ако се запази оригиналната защита от к.с., но не трябва да й се вярва много. Въобще подобен импулсен преобразувател с пряко(право) прехвърляне на енергията е задължително да има някаква токова защита. Как ще се реализира вече е друг въпрос и колко ще е надеждна. В темата иде реч за лабораторно захранване, като в този случай е необходима висока надеждност, постигната с токоограничение на вторичната страна и защита по мощност в първичната.
В крайна сметка зависи за какво ще служи блока, схемни решения много. Тези в началото, http://mazeto.net/index.php?action=dlattach;topic=8629.0;attach=35001 и http://mazeto.net/index.php?action=dlattach;topic=8629.0;attach=35003, на италианеца са най-прости, но с най-груба регулировка и ниска надеждност.
g1905:
Мислех, че ще е по-лесно така подкарването, понеже имам проблеми. Нещо, като самовъзбуждане се получава, някакво свистене, като почна да покачвам напрежението с потенциометъра. Добре, че го пускам през лампа 60 вата на входа. Примерно, при 3 волта на изхода , няма проблеми, покачвам на 5 волта и почва леко да свисти, като един път ми думна шотки диода, добре, че беше лампата, щяха да се пръснат високоволтовите транзистори, това го знам от опит.
Свързах крачета 13,14 и 15 заедно да е без токово регулиране. Ситуацията е без промяна. Мисля, че ще е по-лесно да се подкарва поетапно. Преди време се опитах да направя такъв блок, но се отказах зарази свистенето, сега реших пак да опитам........
getca:
Здрасти, g1905, дай подробности какъв е блока при тебе и по каква схема за модване работиш. Ако ШИМ контролера е 494 проблемът се решава с интегриращ кондензатор между инвертиращия вход и изхода на вътрешните операционни усилватели. Погледни моите схеми внимателно. ООВ на усилвателя в стабилизиращата по напрежние схема е с паралелно вързани резистор 1М и капацитет 0.1мкФ(2-3кр.). Така се намалява в извистна степен Кус и се стабилизира работата на ОУ - препоръчва се и по каталог за 494. Другият ОУ за токова защита работи стабилно само с кондензатор 1мкФ в ООВ веригата(15-3кр.). В противен случай има възбуждане. При мене чипът е аналог - КА7500, но това не е от значение в случая. Ако работиш само с вътрешните ОУ на 494 слагай смело тези корекции и трябва да заспи при регулиране в целия обхват. Затова руснаците са го направили с външни ОУ, което дава стабилна работа, висок Кстаб и допълнителни възможности за регулация и индекация на режимите.
Относно поетапното пускане се прав. Мисля, че съм го описал в общи линии кое-как-защо. След като се разкарат излишните елементи блокът остава без никаква защита и затова лампата ограничава входящата мощност и защитава силовите транзистори. Така има възможност да настроиш веригата за стабилно напрежение. За да не влияе втория ОУ на чипа трябва да вържеш 16кр. на маса и 15кр към Uоп.(14кр). Ако всичко друго е наред би трябвало да заработи с описаната корекция без проблем. Не зле да провериш електролитите около чипа, драйверите и базовите кондензатори на силовите транзистори. Ако имаш осцилоскоп погледни и сигналите как са, че без това е мъка да се гадае какво става.
Ами това е засега. Успех !
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия