Автор Тема: Магнитен хистерезис и посоки при взаимна индукция  (Прочетена 25664 пъти)

Неактивен Иван Димов

  • Експериментатор
  • Сериозен
  • ***
  • Публикации: 1 048
  • Пол: Мъж
  • Невъзможно нещо е да докажеш, че нещо е невъзможно
   Тъй-като преди време ми беше изтрита важна тема за магнитния хистерезис, предлагам я отново. Стефан Маринов също умуваше защо едно и също магнитно поле трябва да се означава по два начина с две букви В и Н. Вярно е, че интензитетът Н [A/m] е само магнитното поле на бобина с ток и без сърцевина. Като сложим в такава бобина желязо, то се намагнитва и прибавя своя магнетизъм към магнетизма на бобината с ток. Така получения общ магнетизъм го означаваме с В [T]. Нищо не ни пречи обаче да изразим общото намагнитване не чрез индукцията В, а чрез интензитет Н с индекс D. Това го правя за по-голяма прегледност и яснота, защото ако към 1 ябълка прибавим 100 ябълки, ще получим 101 ябълки, а не една чанта. По същия начин ако към бобина с интензитет 1 прибавим интензитет 100 на желязото, ще получим пак интензитет 101. Стефан Маринов предлагаше същото, но изразено чрез индукциите В - към бобината с  индукция В само от ток прибавяме индукцията В на намагнитеното желязо и така се получава общата индукция В от желязото и бобината едновременно. По неговия начин имаме три букви В, а по моя начин имаме три букви Н. Моят начин обаче е по-информативен, защото дава информация колко ток прави магнитното поле. Прилагам файл ХИСТЕРЕЗИС PERMANENT MAGNET .doc с повече обяснения за хистерезиса.
   Друго важно, на което искам да обърна внимание. Ако искаме да направим резонанс с висок качествен фактор Q, трябва да използваме ферит. Въпросът е той с какви качества да е? Първо да видим какъв е механизмът при резонанса. Ако в даден момент токът в бобината е максимален, феритът е в почти наситено състояние Вs. Следва намаляване на тока и кондензаторът се зарежда, но кога напрежението върху него ще е по-голямо? Отговор - когато магнитното поле се свива (намалява) по-бързо и в по-голяма степен. Значи токът намалява до нула, кондензаторът се зарежда до максимум. Точно в този момент феритът е в състояние Вr (остатъчна индукция). Следователно, колкото Вr е по-ниско, толкова с повече ще се е изменила индукцията В и така напрежението ще е по-високо. Общата промяна е от положение Вs до Вr. Затова като справочна информация се дава така наречения рейтинг Br/Bs, който за различните ферити варира около 0.5, но идеалният случай би трябвало да клони към нула. Прилагам файл магнитномеки материали.jpg за да видите колко е ниско Br на карбонилното желязо.
   И накрая прилагам три файла, с които нагледно се уточняват посоките при взаимната индуктивност на две бобини. Правя го с цел по-лесно умуване по електронните схеми.

Неактивен Bat_Vanko

  • Сериозен Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ****
  • Публикации: 1 348
Адаш, адаш!
стоиш, стоиш, че кажеш на магарето "чуш"
В случая бъркаш ябълките с крушите:
1. Връзката между В и Н не винаги е линейна и се определя от фактора магнитна проницаемост на средата - т.е. няма как да събереш 100 A/m с 1.25 Т и да получиш 101 ябълки.
2. Не ми стана ясно как чрез интензитета на магнитното поле Н ще определиш остатъчната магнитна индукция Bs.
3. Ако буквичката В не ти харесва - избери си някоя друга от гръцката, латинската или китайската азбука.
4. При резонанс тока в бобината променя не само своята сила но и своята посока - т.е. магнитната индукция се изменя от -Bmin до +Bmax. За да имаш изменение от Br до Bs трябва да подаваш еднополярни импулси.
5. Относно ниските стойности на Br при карбонилното желязо, аз мога да приложа снимка на хистерезисната крива на нанокристален материал с почти нулево Br (дори за мое учудване).
Успех!

Неактивен Иван Димов

  • Експериментатор
  • Сериозен
  • ***
  • Публикации: 1 048
  • Пол: Мъж
  • Невъзможно нещо е да докажеш, че нещо е невъзможно
Bat_Vanko, вземаш една бобина без сърцевина. Пускаш в нея постоянен ток. Можеш ли да изчислиш интензитета на бобината H [A/m]? След като знаеш интензитета Н, умножаваш го по "мю нулево" и така получаваш В [T] на бобината. С други думи, магнитното поле на дадената бобина може да се изрази по два начина - или чрез Н или чрез В. Като кажем, че имаме интензитет 800 000 [A/m] все едно, че казваме индукция 1 Тесла. Просто едното число се получава от другото, умножено по константата "мю нулево". Природното явление магнетизъм е все едно и също, но защо е нужно да се изразява по два начина? Избери си или само Н или само В. Тук няма никаква нелинейност - имаме числото на Н умножено по КОНСТАНТА "мю нулево". По същия начин можем да кажем, че един магнит е намагнитен до интензитет Н = 800 000 [A/m], което е все едно близо 1[T]. Като работим само с интензитетите нещата са по-нагледни. Дори така по-лесно се вижда как става нелинейността при хистерезиса, когато в бобината има ферит. Намагнитеността само на ферита също може да се изрази чрез интензитет както аз го правя с моето означение Нм. Виж приложения в горния пост файл моето прословуто уравнение Hд = Hi + Hм. Тук не трябва да се смесва интензитета само на бобината с интензитета на желязото. Интензитетът на бобината Hi е от тока, докато интензитетът на желязото Hм е от неговия магнетизъм, който като се прибави с този на бобината дава общия интензитет Hd. Последният е аналог на индукцията В. Важното е да се знае, че 800 000 [A/m] са близо 1 [T]. Другото е проста работа. Пък ако искаш сам да ядеш "кашата", забъркана ни с времето, ето ти още два файла. Единият е от "Divine electromagnetism" на Стефан Маринов, а другият е от учебник. Мъдрувай и ще видиш, че съм прав отвсякъде. Но по-бързият начин е да прочетеш внимателно файла от предния пост и чрез числови примери да провериш всичко, което казвам.
   Що се отнася до остатъчната индукция Br, просто вместо в Тесла я изразяваш в Ампер на метър като знаеш, че 800 000 [A/m] =1 [T].
   И бас държа, че ферит с ниско Br ще даде по-голямо напрежение при резонанс. Много ясно, че имаме пренамагнитване, но именно разликата Bs-Br е важна за напрежението. Пробвал ли си да правиш резонанс със затворен магнитопровод от листова стомана? Тромава работа. Трябва да има въздушна междина, осигуряваща по-лесно размагнитване при преминаване на тока през нулата.
   И накрая, дай го този ферит с ниско Br да го видим, че мисля да повтарям Капанадзето при по-ниски честоти.
« Последна редакция: Март 25, 2013, 12:42:20 pm от Иван Димов »

Неактивен Bat_Vanko

  • Сериозен Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ****
  • Публикации: 1 348
Не, не мога да изчисля интензитета на бобината!!! Интензитета е равен на тока в бобината умножен по броя намотки и разделен на средната дължина на магнитната силова линия. А сега като по-разбиращ, кажи ми колко е дълга средната магнитна линия на въздушна бобина?
А относно остатъчната намагнитеност - това е онази намагнитеност, която остава когато се премахне електрическото подмагнитване. Кажи ми тогава при Н = 0 A/m каква трябва да бъде тази константа Мю, че умножена по "нула" да даде някаква реална стойност на остатъчната намагнитеност.
Нищо лично Холмс, но първо научи математиката и тогава създавай нови теории!
Успех! (не ти е необходим)

Неактивен mi68

  • Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 779
Здравей колега Димов,
  Темата за мен безсмислена. Реални са величините интензитет на електрично поле Е, и магнитна индукция В. Електрическа индукция D и интензитет (напрегнатост на магнитно поле) са изчислителни величини. Има историческа досадна грешка, че е допуснато предположението за магнитен заряд, но магнитното поле е соленоидално (вихрово) и реално това понятие липсва.
  Земята има интензитет 12А/м , а с един проводник от един метър имаш ли ток 12А? - нямаш! Магнитна индукция около 50мкТ. Ако имаш параметричен генератор той трябва да работи в мегахерци и  да имаш ток един ампер.

« Последна редакция: Март 26, 2013, 03:21:56 pm от Maistora52 »

Неактивен Иван Димов

  • Експериментатор
  • Сериозен
  • ***
  • Публикации: 1 048
  • Пол: Мъж
  • Невъзможно нещо е да докажеш, че нещо е невъзможно
   Мислете образно! Формулите са само за уточняване на представите. Като ви попитат как си представяте магнитното поле 1Тесла какво ще отговорите? Аз веднага казвам - вземам една бобина и като пусна ток правя 800 кА/м. Това как ще го нарека няма значение. Това е определена плътност на тока. По същия начин остатъчната индукция Br на ферит може да се изрази чрез плътност на ток. По същество магнетизмът е ток. Въпрос с понижена трудност: Ако 1 Тесла е 800 кА/м, колко Ампера на метър ще е 0.1 Т? Отговор: Ами много ясно 80 кА/м. Въобще не ми е нужно да умножавам нещо по нула. Тя тази каша е забъркана, защото старата система CGS е заменена с новата SI. Давам два файла със сравнение на формулите в двете системи. Аз се опитвам да въведа ред като използвам предимствата на старата система и ги приложа в новата. Не случайно много фирми за магнитни материали използват още Гауси и Оерщеди. Моите означения са изключително прости, но докато стигна до тях изчетох камара книги. Просто искам да спестя малко време на бъдещите поколения. А средната магнитна линия аз я меря с рулетката и даже на око.
   Bat_Vanko, дай ако обичаш графиката с ниската Br. Тези ферити ще са много добри.
   А сега още малко информация.
   Всеки намагнитващ се материал с остатъчна индукция Br > 0 може да се разглежда като постоянен магнит. За да го размагнитим трябва да обърнем посоката на тока в намагнитващата го бобина. Големината на обратния ток, който срива Br до нула, се свързва с тъй-наречения действителен коерцитивен интензитет Нс. Колкото този ток е по-голям, толкова магнитът е по-силен. Прието е за ниските стойности на Нс материалите да се наричат магнитно меки, а за високите Нс - магнитно твърди.
   Сега да видим резонанса. Нека в даден момент токът в бобината да е максимален. Феритът при това положение е наситен до индукция Bs. Следва намаляване на тока до нула и сега феритът ще е с остатъчна индукция Br. При свиването на полето от Bs до Br феритът отдава енергия. Знаем, че напрежението е U = dB/dt. Следователно, колкото разликата Bs - Br e по-голяма, толкова по-голямо ще е dB (промяната на индукцията) и следователно кондензаторът ще вдигне по-голямо напрежение.  Следва обръщане посоката на тока и Br пада до нула, но тук феритът поглъща енергия - магнитните диполи за да ги завъртиш трябва да вложиш енергия. А преди малко кондензаторът вдигаше напрежението си докато бобината и феритът отдават енергията си. Обратно, кондензаторът отдава  енергия за намаляване на Br (феритът получава енергия от кондензатора за да се размагнити). Затова казвам, че за високо напрежение е нужна голяма разлика Bs - Br (Виж таблицата от първия пост). По-нататък следва намагнитване в обратна посока и т. н.

Неактивен Иван Димов

  • Експериментатор
  • Сериозен
  • ***
  • Публикации: 1 048
  • Пол: Мъж
  • Невъзможно нещо е да докажеш, че нещо е невъзможно
   Може би първо трябваше да кажа защо се захванах с този хистерезис. Като изучавах преди години магнетизма, видях в старата система CGS, че за вакуум В = Н. Значи едно и също число определя магнетизма само че за В е в Гауси [G], а за Н е в Оерщеди [Oe]. Реших същото да го направя и в SI системата. И така стигнах до моето равенство за вакуум Нd = Hi. Прилагам файл да видите как стигнах до него. Просто видях, че размерността на В върху мю нулево е Ампер на метър и така вляво имаме [A/m] и вдясно имаме два пъти [A/m]. И като попрочетох и поумувах стигнах до тук. Просто е като гъбена чорба.

Неактивен Bat_Vanko

  • Сериозен Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ****
  • Публикации: 1 348
Да прав си, не разбрах от първия път, че става въпрос за хистерезис на вакуума!
Извинявай грешката моя! :D

Неактивен Иван Димов

  • Експериментатор
  • Сериозен
  • ***
  • Публикации: 1 048
  • Пол: Мъж
  • Невъзможно нещо е да докажеш, че нещо е невъзможно
   В моя архив намерих хистерезис на NANOPERM. За мен синият хистерезис е по-добър за високо напрежение. Прилагам и файлове на английски, може mzk да ги хареса.
« Последна редакция: Март 28, 2013, 02:43:15 pm от Иван Димов »

Неактивен Иван Димов

  • Експериментатор
  • Сериозен
  • ***
  • Публикации: 1 048
  • Пол: Мъж
  • Невъзможно нещо е да докажеш, че нещо е невъзможно
   Така. Да се опитаме да оправим бъркотията с данните за магнитните материали.
   Реших да си направя сам собствен ферит или някакъв друг магнитен материал за магнитопровод на трансформатор. За целта прерових голям куп с информация и установих някои грешки при трансформацията на величини от системата CGS в същите величини, но от измервателната система SI. Става въпрос за така наречената магнитна възприемчивост х. В системата CGS съществува формула за
намагнитеността     I = x.H = M/V,   където
 I  [A/cm]  намагнитеността в Ампери на сантиметър
М [A.cm^2] - магнитен момент на материала с обем V[cm^3]
H [Oe] - магнитен интензитет в Оерщеди
х - магнитна възприемчивост за единица обем (казват, че е безразмерна, но аз мисля, че е по-добре да има размер  [A/cm.Oe])
   Сега да разгледаме същата формула, но в системата SI
намагнитеността     P = µo.x.H =  µo.M/V,  където
P[T] – намагнитеност в Тесла
М [A.m^2] - магнитен момент на материала с обем V[m^3]
H [A/m] - магнитен интензитет в Ампери на метър
 µo = 4.π.10^(-7) [T.m/A] - константа
х - магнитна възприемчивост за единица обем – тук вече е безразмерна
   В SI намагнитеността Р била аналогична на поляризацията от електростатиката и затова буквата е същата (в някои учебници се използва буквата М). Видях и формула подобна на моята формула (Hd= Hi + Hм), а именно B = Bо + P, където Р е намагнитеността само на материала и очевидно се мери в Тесла [T], а Bо [T] е магнитното поле само от тока в бобината, която създава полето за да намагнити материала. Така сумата от полетата на бобината Bо и материала Р дават цялото поле В[T]. Разликата е, че при моята формула аз меря с [A/m], а в тяхната мерят магнитното поле в [T]. Аз и друг път съм казвал, че магнитният интензитет Н и магнитната индукция В са едно и също нещо, мерено по два различни начина. Просто като умножим мерните единици на Н по константата  µо ще получим мерните единици на В. Така 1[Т] е около 800 [кА/м].
   Сега да видим как да преобразуваме възприемчивостта х от CGS в х от SI. Записвам двете формули една под друга.
     CGS  намагнитеността     I = x.H = M/V
     SI  намагнитеността     P = µо.x.H =  µо.M/V
   Слагам конкретни числа в двете формули и пак ги записвам една под друга.
     CGS  намагнитеността     100 [A/cm] = 100 [A/cm.Oe] * 1 [Oe]
     SI намагнитеността         10^4[A/m] * µо =  µо * x * 79.577 [A/m]
   Приех че х в CGS е 100 единици и намагнитващото поле е 1 Оерщед. Така за намагнитеността се получават 100 [A/cm]. Тези 100 [A/cm] са всъщност 10^4[A/m]. Такова поле за да го мерим в [Т] трябва да го умножим по константата  µо и затова тя се появи вляво в равенството за SI намагнитеността. Отдясно на това равенство интензитетът е  79.577 [A/m], защото това е същият интензитет, но в CGS се мери като 1 Оерщед.  Така намирам за възприемчивостта в SI ......      х = 125.6645
Значи  възприемчивостта в SI ......      х = 125.6645
           възприемчивостта в CGS  ...      х = 100   , от което следва
                                      10 . х(SI) = 4 . π .х(CGS),    където п=3.14
Така тази моя трансформация на единиците се различава с цял порядък от такава в учебниците.
   Друго интересно – ако в CGS намагнитеността I я мерим в Оерщеди, ще имаме безразмерна  възприемчивост х, но тогава числата за х ще са едни и същи и за двете системи CGS и SI.
   Не знам дали някой е правил опит да приравни данните за магнитната възприемчивост от CGS към SI, но май доста ще се затрудни.

Неактивен Иван Димов

  • Експериментатор
  • Сериозен
  • ***
  • Публикации: 1 048
  • Пол: Мъж
  • Невъзможно нещо е да докажеш, че нещо е невъзможно
   Грешките са исторически! Тръгнах по пътя на логиката за да ги поправя. Едно време са нямали калкулатори и това е затруднявало работата на учените, но това не ги извинява понеже за тях логическото мислене и концентрацията на вниманието са задължителни.
   Тръгва се от основните базови понятия и дефиниции на физическите величини. Разглеждам в системата CGS формулата  за намагнитеността
I = x . H = M/V, където М [A.cm^2] е магнитния момент на определено количество вещество с обем V [cm^3]. Очевидно е, че величината M/V има размер [A/cm]. Нека приемем, че обемът V на изследваното вещество е единица, т. е. 1[cm^3] и да напишем формулата така x . H = M. Тук М [A/cm] е магнитен момент на 1 куб. см. и сега ще използваме буквата М за физическата величина намагнитеност M =  x . H. Записвам формулата и под нея съответните измерителни единици.     
                                                  M    =    x  .  H
                                         [A/cm] = [A/cm.Oe] * [Oe]
   Тук е задължително магнитната възприемчивост х да има показания размер, т. е. не е безразмерна величина. Ако х = 100 [A/cm.Oe] и магнитният интензитет Н е 1 [Oe], ще получим М = 100 [A/cm]. Да ги запишем така:
                                         M    =    x  .  H
                         100 [A/cm] = 100 [A/cm.Oe] * 1 [Oe] 
   Сега без да изменям големините на физическите величини, ще трансформирам мерните единици.
Същото намагнитване М, но измерено в [A/m] ще е М = 10000 [A/m]. Това е все едно да вземем една тояга с дължина 1 метър и после да кажем, че същата тояга е 100 см. Записвам равенството по новия начин:
                                          M    =    x  .  H
                         10000 [A/m] = 10000 [A/m.Oe] * 1 [Oe] 
   Вижда се, че се промени стойността и размерността на възприемчивостта х.
Продължавам трансформацията от [A/m] към [Oe]. Един Оерщед е 79.577 Ампера на метър. Значи същото намагнитване М, измерено в Оерщеди ще изглежда така М = 10000/79.577 = 125.664 [Oe] . Да запишем формулата с новите мерки:
                                              M    =    x  .  H
                             125.664 [Oe] = 125.664  *  1 [Oe] 
   Виждаме, че тук магнитната възприемчивост х = 125.664 вече е безразмерна величина с друга стойност - числото е друго, не е първоначалното число 100, с което започнахме разсъжденията. След като величините М и Н са с еднакви размерности (дименсии), значи няма значение какви са те, така винаги х = М/Н ще е безразмерна величина с едно и също число и в двете системи CGS и SI.
                                                    Х(CGS)  =  Х(SI)
   Да видим сега и всеизвестното в CGS уравнение  B = H + M. Тук В е магнитната индукция в Гауси, макар че е по-точно да се каже в Оерщеди. То и без друго те са равни по големина  1 Гаус = 1 Оерщед. Магнитният интензитет Н също е в Оерщеди, в Оерщеди е и намагнитеността M =  x  .  H.  Значи имаме     
                            B[Oe] = H[Oe] + M[Oe]
 Това са три магнитни интензитета както и в моята формула
                          Hd [A/m] = Hi [A/m] + Hm [A/m],   в която  Hm = x . Hi. 
   Трите индекса d,i,m до интензитетите са първите три букви от фамилията ми Димов – аз така ги помня по-лесно. Индексът „d” е за общия интензитет Hd, който е сума от интензитета Hi на бобината с ток (индекс „i”) и интензитета Hm на намагнитения материал (индекс „m”). Моята формула дава най-много информация, сравнено с другите формули. Виждат се три еднакви букви Н, което говори за три идентични физични величини. Единственото неудобство са индексите, но те подсказват – например i е символ за величината електрически ток, значи Hi е интензитет само от тока в бобината (интензитет, който тя създава в отсъствие на материал в нея). А индексът „м” е ясен - м като материал или м като магнит. Интензитетът Нm е само от  материала в бобината. Моята формула е в системата SI, но да се върнем пак в старата формула от CGS.
                                            B[Oe] = H[Oe] + M[Oe]
   При този запис възприемчивостта х е безразмерна и е едно и също число както в CGS, така и в SI. Нека да трансформираме M[Oe] в първоначалния му вид с мерни единици [A/cm]. По-горе показах, че
                                              M    =    x  .  H
                             125.664 [Oe] = 125.664  *  1 [Oe] 
При едно и също намагнитващо поле от 1 Оерщед, видяхме как с промяната на мерните единици на М, се променят и тези на х. Нека запишем числата за M[Oe].
                                 B[Oe] = H[Oe] + 125.664  *  1 [Oe] 
                                           B   =   H   +   X  .  H         
   Тук числото 125.664  е стойността на безразмерната магнитна възприемчивост X (с голяма буква), която е равна на произведението на числото 1.25664 по числото 100. Последното е стойността на възприемчивостта х [A/cm.Oe], която има такава размерност при размерност за М[A/cm]. По-горе го обясних като дадох произволна стойност 100 за х (с малка буква). Значи Х = 1.25664 * x , замествам го в горното равенство:
                                B   =   H   +   1.25664  *  х   *   H     
                          B[Oe] = H[Oe] + 1.25664  *  х [A/cm.Oe]  *  1 [Oe] 
                          B[Oe] = H[Oe] + 1.25664[Oe.cm/A]    *    M [A/cm]
  В последното равенство заместих   х . Н = М. Нека го запиша в общоизвестния му вид:
                           B   =   H   +   (4п/10) . х H     или
                              B   =   H   +  (4п/10) . М
                          [Oe] = [Oe] + [Oe.cm/A]  . [A/cm]
   От последното изравняване на единиците виждаме, че всеизвестното уравнение 
                         B   =   H   +  4.п.М     е невярно
.
   Само числото п = 3.14 е точно. Второто събираемо в това равенство трябва да се раздели на числото 10 за да стане всичко точно. И трябва да държим сметка, че в това равенство намагнитването М се мери в [A/cm]. А и корекционната константа (4п/10) също има размерност, а именно [Oe.cm/A].
« Последна редакция: Март 29, 2024, 08:45:24 pm от Иван Димов »

Неактивен Ksurnev

  • Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 541
  • Пол: Мъж
  • Ужасно саркастичен
В крайна сметка до къде го докара с сърцевината, направили я или не?

Неактивен Bat_Vanko

  • Сериозен Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ****
  • Публикации: 1 348
Ksurnev, първо е теорията! Сетне може да се наложи смяна на конструкцията на трансформаторите, дори да се измислят нови материали за ферита. Пък кой знае може дори да се окаже че всички произвеждани в момента трансформатори са сгрешени.
Така започва пътят към Нобеловата награда!
П.п. за лудо работи, за лудо не стой - така са го казали хората.

Неактивен Иван Димов

  • Експериментатор
  • Сериозен
  • ***
  • Публикации: 1 048
  • Пол: Мъж
  • Невъзможно нещо е да докажеш, че нещо е невъзможно
    Ksurnev, аз съм правил най-различни магнитопроводи - от листова електротехническа ламарина за 50 Хц, използвал съм и стандартни ферити, купени от магазина, но те са с твърде малки размери. Енергийните монополисти няма да тръгнат да продават материали, с които обикновените граждани да си правят трансформатори и сами да си решават проблемите. Правил съм и магнитодиелектрици, но засега не съм постигнал нужната магнитна проводимост. Магнитодиелектриците са като магнитопровод с въздушна междина и трудно стигат до насищане, което е добре за резонансните вериги. Но и те все пак трябва да могат да се намагнитват сравнително лесно и да достигат сравнително голяма индукция на насищане поне до 0.8Т. Феритите са добри, но за високи честоти, тъй-като при тях индукцията на насищане е около 0.2Т или най-много до 0.4Т. Моята цел е да постигна ниски загуби в магнитопровода и кондензаторите и те да не прегряват дори и без принудително охлаждане. Прах от алсифер примерно ще свърши работа.   ..... Последно правих прах от FeO, но видях несъответствие между данните в справочниците и моите наблюдения. Мога да го ползвам и за термит с алуминий и после да пробвам да натроша получената стопилка на прах. По един или друг начин магнитопровод с нужните качества ще го имам.
    Bat_Vanko, не се боря за награди. Те на такива като мен не ги раздават. На нас по-скоро ще ни пречат отколкото да ни стимулират да ги конкурираме.  ..... А иначе за формулите - ами грешни са. Дано не са грешни нарочно за да ни въвеждат в заблуждение. Аз мисля, че грешката е от недоглеждане и не са я забелязали понеже не е чак толкова фатално. Но е хубаво всичко да е точно за да могат да се сравняват различни материали и така да се избират най-добрите. А и крайно време е всички да преминат към системата SI и системата CGS да остане в историята. Не може всички да сме в заблуждение понеже учителят по физика Оерщед е навил бобина с 80 навивки.  :)

Неактивен Ksurnev

  • Експериментатор
  • Много Напреднал
  • ***
  • Публикации: 1 541
  • Пол: Мъж
  • Ужасно саркастичен
Ползвал съм карбонилно желязо за 2.8 до 7 Mhz, 1200W мощност и съм постигал 0,98 КСВ. Нямаше никакво нагряване.
Бяха филтри за Телетип производство на бившата ГДР. Това не беше в телетипа, а в пощата.