Алтернативни енергоизточници > Трансформатор на Tesla
Класически SG тр-р на Тесла
x_name41:
колега hyparh, кълбовидната мълния вече не е загадка, природата и същноста и е разгадана от българския изобретател Кирил Чуканов, има и тема тук където можете да прочетете Кирил Чуканов - свободна енергия от плазмата.
p.s. Ето и стария ми тесла трансформатор :)
Seeker:
--- Цитат на: x_name41 в Март 07, 2013, 09:54:24 pm ---колега hyparh, кълбовидната мълния вече не е загадка, природата и същността и е разгадана от българския изобретател Кирил Чуканов, има и тема тук където можете да прочетете Кирил Чуканов - свободна енергия от плазмата.
--- Край на цитат ---
Опа-а, по-леко! Кълбовидната мълния ще престане да е загадка, когато започнем да я генерираме по желание. Все още положението е на ниво хипотези и случайни появявания. Чуканов изказва едно предположение, експериментите му са с плазма, а не с кълбовидни мълнии.
mzk:
Здравейте.
За кълбовидните мълнии - по въпроса са работили едни типове с фамилията Corum, които са похарчили малко пари на военните в игра с различни т-ри на Тесла. Предлагам следните два линка:
https://sites.google.com/site/searlmachine/antigravitacia/sarovye-molnii
http://www.ussdiscovery.com/corum/corum/corum.htm
В общи линии идеята е да има две вторични намотки с различна дължина. Двете вторични имат различни собствени резонансни честоти. Явно интерференцията на разряди с различна честота създават подобни ефекти.
Въпрос към hyparh: имаш ли някакъв модел за изчисление на капацитета и индуктивноста на вторичната намотка? Ясно е, че вторичната намотка не е със съсредоточени параметри и изчислението става малко трудно. Намерих някои материали по въпроса и бих желал да ги сверя с опитни резултати. Моите бобини навих доста хаотично и пропорциите им не позволяват да сверя точно измерената честота с изчислената.
ПС: в патент на Тесла 1119732, стр. 2, ред 19 четем:
I have shown that it is practicable to produce in a resonating circuit as E A B B' D immense electrical activities, measured by tens and even hundred of thousands of horsepower, and in such a case, if the points of maximum pressure should be shifted below the terminal D, along coil B, a ball of fire might break out and destroy the support F or anything else in the way.
И т.н., от което става ясно, че ако възбуждането на вторичната е с по-висока честота от 1/4, отразените вълни интерферират на различно от върха на вторичната (сфера, тороид) място.
hyparh:
Mzk, хубави линкове, бях попадал на английския вариант преди време. Когато съумея да направя всичките ми необходими кондензатори ще опитам и подобие на този вариант, а защо не и с три различни вторични в първичната и с "малко" помощ от магнетрон ще стане пълна какафония от честоти... :D Но точно това е и интересното, че има голям мегдан за експерименти... макар, че от тях никога не може да си сигурен какво ще се получи и може да стане опасно, но любопитството определено е по-силно. Джон Хътчисън така случайно е открил кръстените на него ефекти.
Вторичната не съм изчислявал, просто изрязах част от ПВЦ тръба и я навих с тънък проводник от стар траф (проводника ще е 0,2 или 0,3 мм., не съм сигурен) и всичко останало е нагодено според нея, тя ми е водещия елемент. На мен също би ми било интересно да се науча да ги изчислявам.
Размишлявайки върху кълбовидните мълнии, се сетих за един случай, който може да е интересен на читателите. Един бивш колега (на около 38-39 години е сега) от старата работа ми го разправя преди няколко години. Аз го виждах, че като загърми навън и той застава като на "тръни", доста неспокоен, стои далеч от прозорците и гледа да отиде във възможно най-затънтеното помещение. При поредната буря аз както винаги се кефех, защото обожавам гр. бурите, а той пак стана неспокоен и най-накрая го попитах защо толкова се страхува, та ние сме на закрито. Тогава ми разказа историята си. Било е преди доста години, като ученик. През един нормален учебен ден всички били в час, а навън приближавала буря. Било е доста топло, един от прозорците е бил отворен. Докато навън си прогърмявало от време на време, в стаята през прозореца внезапно влетяла жълта топка с големина на портокал и се зареяла из въздуха. Учителката е реагирала много добре, като е казала на учениците да не мърдат. Всички били като замръзнали, колегата разправя, че и да искал да помръдне няма да успее, бил е абсолютно скован от страх и направо е помислил, че може да си загинат там, въобще не знаели какво е това нещо. Мълнията се повъртяла известно време с ясен звук на съскане и жужене, след което излязла през прозореца и се стрелнала някъде надолу (доколкото си спомням били на втория етаж). Чул се оглушителен гръм като от експлозия (явно така си е заминала мълнията). Та това преживяване явно стабилно е травмирало тогава детската му психика и все още очаква срещи с кълбовидни мълнии. Надявам се съм му помогнал като му казах, че това са страшно редки явления и се случват веднъж в живота.
ndm:
Подарявам книгата "Кълбовидната мълния", С.Сингър(на български).
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия