Здравейте отново,
Откакто mi68 написа в поста си, че съм луд ми е много по-лесно, защото каквото и да напиша няма никакво значение, нали го е казал луд. (Шегувам се, разбира се)
Ефективната електролиза обикновено свързваме с ефективната електролиза на Stanley Meyer. Ако Stanley Meyer знаеше теория колкото mi68, никога нямаше да постигне това. Аз също знам много по-малко от него, но следвам елементарната логика. Живял съм 11 г. в Щатите и им знам образованието и едва ли завършването на един електротехникум (даже незавършен) е достатъчно за придобиването на толкова много знания, че да направиш чудеса, както това, което той е направил е наистина чудо.
Според мен това е подсказано от експеримент, от информация отнякъде или свише – той просто е следвал интуицията си. Но за мен това би трябвало да е доста просто, за да бъде направено от Stanley Meyer.
Той едва ли е мислил като онова книжно тигърче mi68 мислено да влезе в тръбата и да си обясни какво става там, за да получи ефективно разлагане на водата.
Това, което вие искате да направите е чрез формално логичен път да стигнете до истината за ефективната електролиза. Ако не бъркам, много малка част от всички изобретения и значими открития са постигнати по този начин и това обикновено е приоритет на гениите.
Stanley Meyer е имал смелостта да мисли и да действа, т.е. да направи това, което мисли или това към което го води интуицията.
Какво аз виждам на тази схема? „Resonant charging choke” и „Variable inductor” всъщност представляват една бифилярна намотка, при която обаче се налага включването на допълнителна индуктивност, за да се получи по-лесно резонанса на цялата система. И както MZK казва, че някой и в чуждестранните форуми се „издънвал” като казвал, че разковничето е в бифилярната намотка. Това е коментирано във форума в темата „Електролизер на Stanley Meyer”. Аз там не прочетох нито едно логично обяснение или хипотеза, която да съвпада с моето виждане за ефективната електролиза и затова си позволявам да изложа моето мнение.
Всичко, което виждаме на тази схема е една бифилярна намотка, свързана последователно на водородния генератор, която „клати” водата при определени условия. Цялата останала част на схемата служи, за да осигури условията за резонанс на тази бифилярна намотка. Другото, което се изразява в пакет от импулси е, че първите няколко импулса служат за да предадат ориентация на водните молекули по посока на полето и да се постигне по-голяма напрегнатост на полето, след което следващите импулси предизвикват резонанс в бифилярната намотка и в цялата система.
Пак повтарям, това обяснение не е мое, а възпроизвеждам по памет нещо, което съм прочел преди около 2 г., но което съм приел за достатъчно логично обосновано.
Тази схема на Stanley Meyer може да се направи по съвсем различен и по-прост начин, за да се постигне желания резонанс. И колкото това става при по-висока честота и по-висока напрегнатост на полето вътре в тръбите (разбирай плътност), в толкова по-голяма степен ще се разлага водата.
Нека да направим следните уточнения. Ако накараме бифилярната намотка да изпадне в резонанс (чисто електрически), това не означава, че вече имаме ефективната електролиза.
Виждал съм клипче, на което човека показва резонанс на бифилярната намотка с консумация милиампери, но газопроизводство няма. В този случай бифилярната намотка не „кореспондира” с водата така, че да се получи не само електрически резонанс, но и резонанс на цялата система.
За какво ви казвам всичко това. Че за да се получи ефективната електролиза трябва всички параметри на системата да са изчислени правилно. Аз лично не мога, затова правя експерименти. Това, което знам е да вкарам бифилярната намотка в резонанс, какви параметри трябва да има тази намотка (пак експериментално установени), разстоянието между тръбите (пластините) и мисля, че другото е късмет. Защото много пъти се повтарям: схемата на Stanley Meyer не прави нищо друго. Той просто е вкарал в резонанс цялата система, т.е. електрически резонанс на бифилярната намотка, при което водата вибрира в резонанс с нея така, че консумацията на електрическа мощност е малка, а имаме ефективна електролиза.
Искрено се надявам да съм бил полезен с нещо. Нито Юл Браун, нито Stanley Meyer са знаели колкото отбора на книжните тигри, но те са постигнали нещо. Това, което аз мисля е, че се губи някъде логичното мислене. Иначе би трябвало с тези знания да преоткриете света.
Сега, позволете ми едно малко лирично отклонение, което можете да използвате. В едно езеро живеели много жаби. В средата на езерото имало едно хълмче. Те никога не се били качвали на него. Но веднъж решили да се качат на върха. Падали, пак опитвали, другите отдолу викали: „Не може, откажете се.” В един момент едно жабче се качило на върха. И знаете ли защо? Било глухо!!!
