Справочници, схемотехника, теория > Батерии, зарядни и десулфатизиращи устройства
Теория на заряд на акумулаторните батерии
getca:
Да допълня за заряд на оловните акумулатори с намалено газоотделяне и десулфатизация:
- заряд с ток 1/10 от капацитета на батерията;
- разряд с ток 1/10 от зарядния;
- време заряд/разряд 1/3;
- дозаряд с малък ток при максималното напрежение.
На практика зарядното представлява генератор на ток за Uак<Uмакс и генератор на напрежение за Uак=Uмакс. За киселинните акумулатори меродавна е гъстотата на електролита, като оптималната стойност при различни температури е различна. Затова на качествените батерии има око отгоре, което е зелено при достигане на оптималната гъстота. Преди студовете зареждах моя акумулатор на каручката и се оказа, че трябва да го държа 2 дни на зарядното за да светне окото зелено. Така че напрежението е само ориентир за достигане на заредено състояние, но не и показател.
EDM electronics:
Да, теорията е абсолютно вярна. Но колко от Вас са си правили такова зареждане. Прекалено сложно е и не е универсално. Дори купешките зареждачки са от най-простите с генератор на ток, като производителя дава схема с времето на заряд /да се следи/ от капацитета на акумулатора.
Имам много устройства работещи на батерии с най-различен волтаж, но всички тях зареждам с универсалния захранващ блок, като първо нагласям максималното напрежение, после от защитата си избирам зарядния ток. Така никога не може да се презареди батерията, защото след достигане на напрежението, консумацията спира и може да стои с дни, на принципа на зареждане на оловните акумулатори в колите. Иначе за всяко устройство щеше да ми трябва отделно зарядно устройство.
Вярно, с пулсиращо напрежение батерията ще може да се зареди до максималния и капацитет, докато по простия метод вероятно до 85-90%, но пък не се отделя толкова специално внимание на акумулаторите.
Импулсното зареждане е препоръчително там, където се цели пълното използване на капацитете на батерията и достигането на повече на брой цикли, като при GSM-ите.
Има и нещо друго - обявените капацитети на акумулаторите са измерени при много ниски консумации, примерно да се разрежда със светодиод. Реално съм правил експерименти с нови, от всички видове акумулатори, като ги разреждам с 1/10 от капацитета и резултата е, че реалния капацитет е от порядъка на 70%. Ако пък се разрежда с по-големи токове от 1/10, капацитета започва да пада, вече има големи топлинни загуби.
За импулсно зареждане на акумулатори предлагам следния вариант:
Универсален импулсен стабилизатор, на който му се изключва филтриращия електролит с едно ключе, след свързване на акумулатора за зареждане - http://mazeto.net/index.php?topic=2848.msg16796#msg16796
Seeker:
А какво се прави при клетка накъсо на оловен акумулатор с течна киселина?
EDM electronics:
Зевиси как е укъсила, а и няма как да се знае. Аз бих постъпил така: Слагам на заряд на максимален ток, да речем 10-15 А. Така бурно се разбълникват утайките, сулфатите и късото може и да изчезне. Преди доста години съм спасявал така акумулатор.
Seeker:
Пуснах не 15, а 80А. Другите клетки бълбукат страшно, а повредената не пуска и едно мехурче. Интересно ми е какво точно е късото между плочите. Ако е проводима утайка, би трябвало да се прекъсне при енергично разклащане. Или при протичане на силен ток. А то се държи като дебел проводник, здраво закрепен между електродите.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия