Алтернативни енергоизточници > MEG, INKOMP, комутатори на магнитни потоци, магнитни усилватели
Експерименти с комутатор на магнитни потоци (КМП)
half:
"...Здравейте...Вчера пробвах шунт навит по схемата на Громов - http://www.skif.biz/index.php?name=Pages&op=page&pid=176, но ..."
:) ;)
Лека му пръст на Громов, но това е схема на комутатор ИНКОМП.
Громов го знаеше това, тъй като в руския форум на "skif.biz", тази схема бе подадена за обсъждане от В. Иванов още през октомври 2006. През февруари 2007 покойния Громов излезе със статия по темата, но "пропусна" да отбележи кой е авторът. Беше му припомнено и той повече не се върна на това. Инак на руснаците много им допадаше да говорят и обсъждат "Схемата на Громов", която беше патентована още преди повече от година като ИНКОМП (справка ПЗ №109554/22.05.2006г. Бюлетин на ПВРБ №6/2007). Не, че радиото например, не е "тяхно" изобретение и още куп други работи! :o Обичат си ги те тези работи ;D за разлика от нас, дето се стесняваме да бием барабана и да се гордеем с нашето си!
half:
Разликата между МЕГ-а на Т.Бардън и генератора на В.Иванов на база ИНКОМП е, че при българският "Генератор ИНКОМП" всъщност имаме два паралелно включени генератора на напрежение, работещи във фаза - източника на упр. импулси и генератора, към които е подвключен товара, като нормалното синусоидално напрежение се формира от "Генератор ИНКОМП", който използва за тази цел не повече от 15% от общия ефективен входен ток. И така, първият генератор, управляващият, подава 1/2 или 1/4 от синусоидалният сигнал, а "Генератор ИНКОМП", с помоща на комутираният магнитен поток на постоянният магнит "добавя" липсващите 1/2 или 3/4 от пълният период! ;)
Просто, нали?
::) :-\ :)
Резонансният кръг на изхода се използва за да "заглади" синусоидата и за нищо друго. Ако е необходимо изх. напрежение да е постоянно, то от него (резонансния кръг) няма особена нужда.
ПП. А, да! Горната снимка (* inkomp_.jpg (65.9 KB, 310x285 - видяно 168 пъти.)) е пример на неуспешна конструкция. :) ;)
getca:
Здрасти, Half...
--- Цитат на: half в Октомври 18, 2008, 09:43:28 am ---Разликата между МЕГ-а на Т.Бардън и генератора на В.Иванов на база ИНКОМП е, че при българският "Генератор ИНКОМП" всъщност имаме два паралелно включени генератора на напрежение, работещи във фаза - източника на упр. импулси и генератора, към които е подвключен товара, като нормалното синусоидално напрежение се формира от "Генератор ИНКОМП", който използва за тази цел не повече от 15% от общия ефективен входен ток. И така, първият генератор, управляващият, подава 1/2 или 1/4 от синусоидалният сигнал, а "Генератор ИНКОМП", с помоща на комутираният магнитен поток на постоянният магнит "добавя" липсващите 1/2 или 3/4 от пълният период! ;)
Просто, нали?
--- Край на цитат ---
Мисля, че сме говорили обстойно за разликите между двете конструкции, но нещо ми е мътен твоя анализ на ИНКОМП. Къде видя тез генератори на напрежение бе човек... ??? :o Би ли разяснил, че става интересно. Накрая обобщаваш, че е просто...Може би за теб, щото за мен не е. За резонансната верига пък хич не ми се говори, защото съм го казал в предишни свои коментари. Относно магнитния ключ на Громов не споря, но мисля, че Иванов работи с кръгови магнитни потоци, а руснака с противопосочни.
Така...значи дотук си губихме времето с празни приказки, а сега конкретно. Altium, когато шунтираш потока работиш около минимума на Rм, a когато го пренасочваш в най-дясната част на кривата или около максимума на Rм.
getca:
Дясната част на кривата съответствува на насищане на феромагнетика и максимално Rm. Лявата част е при липса на всякакво подмагнитване. При МЕГ-а имаме подмагнитване от ПМ, който задава работната точка около минимума на Rm. Така че единствения шанс е да се работи надясно от минимума на кривата. Altium, прочети книжката за магнитни усилватели - http://forum.mazeto.net/index.php?topic=474.0. Там е обяснено много добре за изискванията към магнитопровода и характеристиките му.
При анализ на кривата се вижда, че за дълбоко насищане на феромагнетика е нужна 2 пъти по-голяма енергия отколкото за подмагнитване до минимума на Rm. Това е отразено в по-малката стръмност на кривата и зависи от материала на сърцевината. Номера е по-голямата част от тази енергия да се използува ефективно отново и от това зависи пряко КОП на устройството. Може да се използува схемотехника от импулсните преобразуватели. ;)
half:
Привет Геца!
:)
нормално е този анализ, както го наричаш, да ти е "мътен".
По отношение казуса "Ключ на Громов" би трябвало всичко да ти се е изяснило, след като си се запознал вече (само предполагам!) с патентната заявка от 2006, която посочих. Така, че този въпрос би трябвало да е изчерпан.
По втората, по интересната част, това, което съм написал е точно така. Вие познавате само тези конструкции, които са публикувани в нета, а аз и преди съм писал, че те само онагледяват принципа. Те имат само и единствено предназначение да показват възможности, но никой не бива дори и да си помисля, че това са реални конструкции на реален генератор! В противен случай те, тези конструкции никога не биха били показвани :)
Тъй че генераторите на напрежение са си там, където им е мястото.
С този "анализ на ИНКОМП" бих искал единствено да помогна на теб и другите, които искат да направят нещо със собствени сили.
Разказах ви всъщност на какъв принцип е изграден този генератор. Е, повече... ще е много в повече от необходимото.
:) ;)
Успех на всички!
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия