Алтернативни енергоизточници > MEG, INKOMP, комутатори на магнитни потоци, магнитни усилватели
Експерименти с комутатор на магнитни потоци (КМП)
varvarin:
Здравейте колеги,
да се включа малко в дискусията.
цитат на геца:
--- Цитат ---> Работната точка при дълбоко насищане е силно вдясно от максимума по кривата на изменение на магнитната проницаемост;
--- Край на цитат ---
Да, силно вдясно от максимума насищането е още по дълбоко, но работната точка на нашето устройство няма работа там (ако имаме предвид участъка ограден с червено на рис. 15.4 от по преден пост на колегата getca). От графиката ясно се вижда че промяната на магнитната проницаемост в този участък е незначителна и няма как да получим голяма степен на отклонение на потока. Работната точка е в участъка между мю макс и началото на оградения с червено правоъгълник. Другото което също добре се вижда от тази графика е че работейки в този диапазон промяната на Н предизвиква много малка промяна на В отколкото вляво на кривата. Тъй като енергията поглъщана от стоманата е грубо казано Е=ВхН (не ми се пишат подробности от математиката) то следва че за преминаване на участъка от мю макс до мю мин. и обратно се изразходва много по малко енергия и това е причината магнитните усилватели да работят. По принцип подмагнитването което при демонстрациите на колегата getca води до увеличаване на управляващия (входния ток) може да води и до намаляване на същия. По този въпрос ще предоставя нагледни материали по нататък като си досъбера постановката с преработения шунт. Този ефект се получава и при феритни сърцевини, важна е работната точка. За стръмността на кривата съм съгласен че е добре да е по голяма и по правоъгълна. За съжаление в момента не разполагам с пермалой така че ще се задоволя засега със силициева ламарина. Относно определяне индуктивноста по формулата за обратен преобразувател съм доста скептичен. Тази формула се извежда като се реши уравнението за напрежението върху бобината UL=L*dIL/dt спрямо индуктивността. Записана в този вид тя е вярна само когато се работи в линеен режим на сърцевината и тока има линейна форма. Тук линейния режим не ни върши работа очевидно. Би могло да се раздели кривата на тока на отделни участъци които да се приемат за линейни.
цитат на Иван
--- Цитат ---Ако започнем размагнитване от дълбоко насищане, идва момент, когато желязото започва да се размагнитва и съответно имаме голямо dB/dt, което действа като "внезапна спирачка" за тока.
--- Край на цитат ---
В общи линии нещо подобно се получава, токът започва да расте с голяма скорост която после намалява. За да се получи трябва тесте с неодимови магнити. Това е свързано с излизането от онзи червен правоъгълник за който стана дума. Идеята с "изтряскването" на кондензатора много ми допада и съм я обмислял доста. Мислех да използвам тиристор който да изпразни кондензатора в бобината. Това има предимството че каквото се върне обратно от бобината като енергия остава в кондензатора и най важно тиристора се запушва при ток=0 т.е. липсват каквито и да било преходни процеси. Така че остава да дозаредиш кондензатора. Неприятното е че е с обратна полярност... Досега не се сетих за прост начин за преодоляване на проблема, ще се радвам някой да има идея :)
Навивките са важни дотолкова доколкото да получиш желания ефект при зададени условия. Ако може да варираш свободно останалите условия може да се каже че няма значение колко са навиките :) В практиката обаче обикновено решаваме обратната задача - нагаждаме броя на навивките към зададените условия.
Така и никой не повтори опита с тороида и магнитите та да сподели резултат. Става и с тороид от импулсно захранване за компютър.
Поздрави на всички!
getca:
Колега Иван Димов, много приказки, малко математика и лично аз нищо не разбрах. По твоята логика би трябвало вече да си надминал 1-та, което би ме зарадвало. Дай едно грамотно описание на постановката, де, с резултати и т.н. А посоченият клип е лесно обясним от гледна точка на класическия ел.магнетизъм.
varvarin, какво да кажа, не знам...упорит си, но се чудя що не искаш да видиш очевидните неща. Е, писах цифри, формули и мисля, че те говорят достатъчно ясно за ефектите. Първо, за да отклониш поток на ПМ ти трябва минимална проницаемост и второ, формулата за смятане на индуктивността е коректна в някакви граници, щото след навлизане в зоната на насищане токът расте приблизително линейно(апроксимирано), така че грешката не е голяма. Работната точка на шунтовата сърцевина, зададена от ПМ трябва да е малко или повече вдясно от максималната магнитна проницаемост по кривата, като управляващите намотки я довеждат до дълбоко насищане(що ли го пиша това). Доказателството е реалната работа на моя комутатор със същата Е-сърцевина и намотки при пиков управляващ ток около 8а. За енергиите не ми се говори, вижда се от съответните площи върху кривата на изменение на проницаемостта. А МУ работят благодарение на специалните си сърцевини, обратните връзки и енергията на външното захранване. Ако беше различно досега отдавна да е направено СЕ устройство на тази база.
Ако някъде греша, бих приел корекциите с удоволствие, но засега не виждам убедителни доказателства. Чудеса няма, както казва и авторът на ИНКОМП.
Поздрави...
vitan:
Навремето, когато имахме индустрия се пишеха хубави книги за проектиране. Днес открих, че съм имал една яка такава и се сетих да напомня нещо тук:
Ако има въздушна междина, има много по-голяма линейност на кривата (компенсира се с повече намотки). За голямо dI/dt мисля това е полезно... Ако "гърбицата" е голяма, няма мегдан за такива скорости.
Може да е споменавано преди тук, но не се сещам.
varvarin:
--- Цитат ---Оказа се, че когато импулсите са в размагнитваща посока (спрямо постояннотоковото подмагнитване, което включвам след като стартирам импулсите) имаме намаляване на входния ток и усилване на изходния (при товара).
--- Край на цитат ---
Аз мисля че колегата Иван много добре е обяснил за какво иде реч - в действителност се получава точно така. По принцип не съм съвсем съгласен с идеята да размагнитим напълно, трябва по добре да се обмисли този вариант. За формулите за индуктивност няма какво да спорим, аз писах че е възможно да се определи по участъци но в случая няма за какво да се задълбочаваме толкова много около нейните стойности. Енергията зависи от площта заградена от ВН кривата а не от u=f(H). И пак отново от фигура 15.4 може да се види че отдясно площта е доста по малко отколкото отляво. И най накрая getca, бих се съгласил с предложението за работна точка, ако ми обясниш как така когато магнита е докарал шунта до положение малко вдясно от максимална мю ти ще го докараш с намотките до дълбоко насищане и едновременно ще отклониш потока? За да продължиш с насищането трябва да приложиш поле със същата посока като на магнита. В този случай обаче няма да получиш отклонение на потока, би трябвало да си го забелязал. А при работа на шунта с кръгов поток (свързване НК-КН) винаги едната намотка създава поле с посока противоположна на магнита и именно тя върши работата за отклонение, останалата половина може да се каже че е пасивна по отношение на този процес. Ако опиташ да отклониш потока с тази пасивната само няма да успееш даже и да я стопиш, трябва да и смениш поляритета. Оттука идва моята идея че магнита трябва да доведе нещата до ниски стойности на мю а намотката да бие срещу него. И ако се замислим че състоянието на сърцевината е суперпозиция на 2 потока то мю=1 се отнася за потоци чиито магнитовъзбудителни напрежения са по ниски от това на този в наситената сърцевина. Целта е да се получи режим при който двата потока да си разменят местата ако мога така да кажа - веднъж магнита насища шунта, веднъж намотката без да се променя съществено потока в шунта. Това е малко идеализирано на практика това става само в едното рамо.
Поздрави!
mi68:
Уточнявам:
Енергията на кондензатор е Е=0,5*С*U^2
Енергията на бобина е E=0,5*L*I^2
Енергията на магнитно поле е E=0,5*мю*H^2
Грешката идва ако се вземе за числена стойност на мю=1. Единица е относителна стойност. От магнитостатиката е извесна реалната стойност - 10^-7. Обикновенно в електродинамиката се ползва 4*pi*10^-7=1,26*10^-6
Извесна е зависимоста В=мю.Н . В в системата СИ се измерва в Тесли, а Н се мери в А/м в СГС Н е в Оерщреди.
Важен извод е магнитното поле се усилва от желязото. Задачата на колегите работещи по КМП да се изменя мю в нелинен режим. Тъй като магнетизма на стоманата се губи при удар (механично огъване ) то имам идея, че трябва двоен резонас механичен и електромагнитен най-вероятно в октавна (параметрична ) зависимост, за голямо изменение на мю.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия