Алтернативни енергоизточници > MEG, INKOMP, комутатори на магнитни потоци, магнитни усилватели
Експерименти с комутатор на магнитни потоци (КМП)
varvarin:
Здравейте,
Смъкнах осцилограми на напреженията на входа и след тиристора. Спада на напрежение на входа в момента на отпушване е значителен - 260в надолу (InVTG1.jpg - 50V/дел). При това положение входното напрежение трябва да се приеме като нарастващо от 50 до 310в. Е аз като смятах получих 360 вата на входа на устройството. Другата осцилограма (VTGSCRCathode1.jpg - 50V/дел) е на напрежението върху C1/катода на тиристора. Сега вече съм съгласен че има съответствие в измерванията направени с различни прибори. Останалите ватове (260) се разсейват от захранващите кабели. Звучи малко страшно но като имам предвид че инсталацията в апартамента има 20 метра и повече и разделя 260/20 се получават 13 вата на линеен метър което май не е толкова много. Все пак захранващия шнур се затопля малко повече. Онзи умния уред показва че той разсейва около 20 вата а пък е около метър дълъг. Не съм къртил стените да видя дали затоплят мостоваците там :-) Лошото е че няма свръхединичен ефект както се очакваше. От друга страна осцилограмата напомня много на оригинала с тази разлика че токовия импулс е доста по къс. Търся конструктивна промяна за постигане на ефект. Другото интересно е че само този уред (MEGGER DCM2000P) засега показва реалната мощност... Изследвам малко по подробно поведението на уредите при различни дължини на импулса. При 5мс всички вече показват еднакво и измерванията съвпадат със скопа. При продължителност около 3мс започват леко да се разминават. Засега имам проблем да получа импулси между 1 и 3мс. При по мало от 1мс вече стана ясно. Всъщност аз се заблудих точно поради тази причина понеже бях тествал ватметъра на 3мс.
Поздрави на всички и успехи на тези които се мъчат!
getca:
Привет, varvarin,
Поздравления за реализма и коректността при меренето. Пак повтарям - ТОВА Е ПЪТЯТ... ;) Нищо, че няма СЕ...ще стане, рано или късно, ще стане, убеден съм. Само този е начинът да сме независими в някаква степен от новия световен ред. Е, малко емоциално стана, ама карай... :)
Сега конкретно относно пада на напрежение на входа не се учудвам, щото тва са 100а все пак. Живо ме интересува имаш ли насищане на шунта или би ли снел грамата на тока в управляващите намотки, да умуваме там кво става. По натам ще коментираме и друга схема на управление, по моя идея...
Поздрави...
varvarin:
Осцилограмата на тока през бобината - ето я - CoilCurrent.jpg (100mv/дел, 0.05 ома резистор). Насищане се получава на върха. Не се получава характерната чупка в нарастването на тока, защото свързването е последователно. Това е хубавото при тази схема, енергията която би се превърнала в топлина в намотката при насищане отива в товара. Днес успях да направя режим при който продължителността на импулса е 2мс с цел да се види показанието на уреда "Energy Check 3000". Вече показва почти реалната мощност (само 20% по малко), а не както преди 200%. Предполага се че при малко по голяма продължителност (2.5мс например) нещата ще си дойдат на място. Това още един път като че ли доказва че няма защо да се съмняваме в измерванията от клипа на Валери. Ето и осцилограма (VTGSCR&CURRENT5.jpg) просто за онагледяване.
Поздрави!
getca:
Здрасти, varvarin...
Как разбра за насищането около върха на грамата ?.. Ако има такова трябва да се изкриви формата на полувълната, според мен. Енергията, изразходена за насищане на сърцевината няма как да я пратиш в товара, щото тя се разсейва основно в нея. Точно поради това Валери обясняваше как се компенсира от индукцията при връщане на потока на ПМ през шунта. Именно тук е секретът на джиджавката, откъдето би могла да излезе СЕ. А грешката на уредите при импулсен характер на тока е очаквана, затова на корпуса си пише кога е в гарантираните от производителя граници. Затова най-меродавно е осцилото и после малко сметки... ;)
varvarin:
Здрасти,
Насищането се вижда в началния момент когато кондензатора още не е зареден. Тогава полувълната става островърха. Товара съм подбрал така че при установен процес да сме около точката на насищане. Изкривяването на формата на тока (увеличаването на скоростта му на нарастване) е признак че сме подминали границата на насищане. От този момент в бобината се натрупва незначително количество магнитна енергия и тя започва да разсейва топлина ако е паралелно на захранването. Ако обаче е последователно пада на напрежение се съсредоточава върху товара той като той се оказва с по голямо съпротивление в случая и се избягва ненужното превръщане на топлина в бобината. А енергията която е погълнала за да се насити естествено няма как да отиде в товара всичката. По друг начин не се сещам как да се контролира точно момента на насищане. Аз от достата направени експерименти стигнах до извода че в изходната бобина не се индуктира напрежение след като се премине границата на насищане т.е. когато тока започне да расте бързо. Затова си мисля че грешно разглеждаме процеса на насищане като следствие само на потока създаден от бобината. Трябва да се има предвид че в сърцевината на шунта има два потока. Според мен ключ към успеха е момента когато потока на магнита е наситил сърцевината на шунта а бобината измести потока на като по време на целия този процес потока в шунта не се променя съществено. Ако няма промяна на потока значи няма и индуктивност. Това е идеализиран случай който нямам идея как може да стане на практика защото в едното рамо потоците се сумират а в другото се изваждат, така че винаги в едната страна имаме преобръщане на намагнитеността. Явно обаче при определени условия е възможно да се получи несъответствие в енергетичните отношения. Разглеждах стари осцилограми - напрежението в изхода се появява преди онзи стръмен пик винаги. След появата на пика напрежението в изхода започва да спада. Другата голяма дилема е как се изкарва напрежение от подмагнитена сърцевина. Колкото и да е добре направен външния магнитопровод и шунта във изходната намотка винаги има някакъв остатъчен поток. Резонанса разрешава този проблем за сметка на енергия от входа... Струва ми се че е по логично изходната намотка да е навита върху шунта само че така че управляващата да не индуктира в нея а само отместването на потока на магнита. Казано по друг начин ако управляващата е НК-КН изходната е НК-НК. При това положение опитните резултати са по добри. Направи ми впечатление че доста от шунтовете имат доста навивки или пък са с много изводи от навивките. Някъде пишеше че било за по хомогенно поле... Най хомогенно е на тороидална намотка доколкото знам, секционирането винаги нарушава този принцип. С две думи идеята ми е да мислим за по нестандартна конструкция и свързване от показаните ни. Понякога даже си мисля че и действащия образец не е истински, а се разчита на грешката в уредите. Аз се убедих че електронните започват да лъжат когато продължителността на импулса стане по малка от 1/4 периода на 50 херца или 5мс. Това за по масовите и на тях обикновено не пише до каква честота мерят, трябва да им се търси описанието. Ако си в честотния им диапазон показват ефективна стойност даже при форми различни от синус. Още малко трябва да си поиграя с този който ползва Валери на демонстрациите за да стане ясно дали показва вярно при тази продължителност на импулса. Ще има още експерименти...
Поздрави!
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия