Алтернативни енергоизточници > MEG, INKOMP, комутатори на магнитни потоци, магнитни усилватели
Експерименти с комутатор на магнитни потоци (КМП)
getca:
--- Цитат ---Относно идеята с тиристорите...има смисъл, но...наполовина. Тиристорът се запушва при спадане на тока под прага на задържане, който е някакви милиампери. Значи токът ще тече по време на изменение на магнитния поток и реакцията ще работи с пълна сила. Е, продължението оставям на вас, колеги...
--- Край на цитат ---
jantar, не си ме разбрал...продължението е, че реакцията е съпосочна с потока, когато той намалява. Значи ще пречи на пренасочването му или ще забавя връщането му. И как ще побутнем въпросната реакция в случая според теб... ??? Прочети внимателно материала за нелинейния товар, идеята е намаляване на съпротивлението му с увеличаване на изходното напрежение.
varvarin, ще се опитам да обобщя основните признаци за работеща комутация на потока на ПМ в МЕГ-а...
- Независещ или слабо зависещ от товара захранващ(управляващ) ток;
- Двойна честота на изходните импулси спрямо управляващите;
- Нулево изходно напрежение без ПМ;
При двутактната магнитна схема голям недостатък е затварянето на част от реакцията, може би по-голямата, през средното рамо с ПМ и размагнитващото й действие. Еднотактната схема няма този проблем, защото реакцията се затваря през шунта. В тази връзка усилията трябва да ги насочим към нейното минимизиране и премахване. Идеята на jantar е стъпка в правилната посока, но иска доработка. Като обобщение мога да кажа, че виждам два ключа на вратата с надпис "МЕГ с КОП>1":
- Успешна комутация на магнитния поток с минимални загуби;
- Правилно натоварване, което включва минимална реакция на товара.
varvarin:
Здравейте колеги,
Поразен съм от ефекта с канталови електроди на изхода на МЕГА. Махнах резонансите и през лампа 220в 100вата направих искрището. Получава се ослепителна светлина със зачервяване и топене на кантала. Интересното в случая е че тока на консумация не помръдва докато гори дъгата ако изобщо това може да се нарече дъга, защото около електродите не се вижда типичната синкава окантовка от дъгата (виж снимките). Когато дъгата гори лампата не свети. В момента на окъсяване на електродите лампата светва и тока на консумация скоква. Това нещо не се получава с медни електроди - там когато пламне дъга тока нараства значително. Това ми изглежда твърде странно, ще понаправя още малко опити и пак ще напиша.
@getca, защо мислиш че непроменянето на управляващия ток в зависимост от товара е критерий за правилна комутация на потока? Според мен това е критерий за характера на изхода - в посочения случай става дума за генератор на ток а не за генератор на напрежение. В този случай е нормално късото съеднинение в изхода да води до понижаване на консумацията. Относно двойната честота на изхода - тя е резултат от резонанса в управлението при теб. Всяка полувълна предизвиква изместване на потока.
Със третия критерий съм напълно съгласен - може би той е най-основния.
Паралелния резонанс в изхода при моята версия е и параметричен в известна степен. Честотата на изхода е равна на честотата на едното рамо но всъщност потока се манипулира с двойно по голяма честота тъй като рамената са две. Промяната на потока с двойно по голяма честота от резонансната на кръга води до промяна на индуктивността на изхоните намотки с двойно по голяма честота а това е условие за параметричен резонанс. Бих казал че в случая се смесват и двата типа резонанс. Освен това при двутактна схема е по лесно да направиш един кръг в резонанс отколкото двата входни да ги докарам на една и съща честота. Забелязах че в този случай освен че сме очистени от неприятните хармонични, при определена настройка на честотата изходното напрежение застава стабилно и не се влияе от товара до определена мощност. Така например при включване на 100 ватовата лампа напрежението спада с около 10 волта (от 160 на празен ход до 150 със лампата). Също така при това положение без товар управляващия ток рязко спада - получава се нещо като стабилизатор без да участва електрониката в това. Остава само да му докараме КПД > 1 :)
Двутактната схема има предимството че изкарва на изхода по добро количество конвенционална мощност. Относно размагнитващия ефект може да не се притесняваш - в средното рамо където е магнита потока почти не се променя така че реакцията си е пак към шунтовете. Например намотка с 20 навивки на средното рамо при мене едва вързва 2 волта. Забелязах също така че най голямо индуктирано напрежение се получава в близост до магнитния ключ. Освен това при резонанс местоположението на намотката по магнитопровода променя резонанса (моите намотки се местят лесно по рамото, на пластмасови макарки са). Това е засега колеги, спорна работа на всички!
getca:
Подравления за ефектите, varvarin...
Това е повторение на моя резултат донякъде, което ме радва. Дай малко подробности, де...ток, Кзап., честота и т.н. С какви магнити работиш?.. Когато дъгата е запалена лампата не свети, защото цялата енергия отива в искрището, при мен е същото.
--- Цитат ---@getca, защо мислиш че непроменянето на управляващия ток в зависимост от товара е критерий за правилна комутация на потока? Според мен това е критерий за характера на изхода - в посочения случай става дума за генератор на ток а не за генератор на напрежение. В този случай е нормално късото съеднинение в изхода да води до понижаване на консумацията. Относно двойната честота на изхода - тя е резултат от резонанса в управлението при теб. Всяка полувълна предизвиква изместване на потока.
Със третия критерий съм напълно съгласен - може би той е най-основния.
--- Край на цитат ---
Енергията за насищане на шунта е константа и ако работата се върши само от потока на ПМ, не би трябвало да се мени захранващия ток. В противен случай изходът дърпа и от захранването енергия, което значи трансформаторен ефект. Причина за това е Ленц-овата реакция, която пречи на ефективното насищане на шунта в определени моменти. Назад из темата бях прикачил анимации по въпроса. А за двойната честота на изхода не си прав, разгледай внимателно осцилограмите и си спомни кога има ЕМ индукция. Това е основен признак за комутация на потока на ПМ, защото само тогава имаме два напрежителни пика на изхода с противоположна полярност. Това съм го писал преди месеци още, но няма кой да прочете и тук няма връзка с резонанса в управлението. Значи при твоята магнитна схема трябва да имаш двойна честота във всяко от рамената. Това, че нямаш индукция на средното рамо не значи липса на размагнитващ поток през него, основно от реакцията.
В крайна сметка работата на твоята магнитна схема не би трябвало да има нищо общо с нормалната трансформаторна двутактна такава. Единственото й предимство в случая е разделянето на магнитния поток на два клона, което позволява слагането на по-силни ПМ. аз обаче бих заложил на по-различна магнитна схема/конфигурация... ;)
Накрая още веднъж поздрави за резултата, защото ти си от малкото човеци във форума и темата за МЕГ, който дава реални, повтаряеми резултати. Давай в същия дух, нещата ще потръгнат... ;D
varvarin:
Здравейте колеги,
Малко подробности - ето: захранващо напрежение 24в ток 1.3А честота 15-20 кHz коеф. на запълване около 30-48 %, на рамо - управляващата схема не позволява повече, смених я с UC3525AN защото ТЛ-ката не работи на ниски честоти а са ми необходими при някои експерименти с 50 херца. Магнитите са 3 на брой, бариев ферит подобни на шнаперските. Кантала има свойството да поддържа дъгата с много малко енергия както и повечето стоманени сплави - при медни електроди е необходима повече енергия. Консумацията на снимката от предния пост не се променя при запалване на дъгата. В изхода и входа няма резонанс. При резонанс ефективността се подобрява. Пак казвам че резонанса в изхода при мен има параметричен характер с ясно изразена несиметрия на разстройката (виж писанията на Папалекси.)
Относно теорията мога да кажа следното:
1. Енергията за насищане на шунта е константа само ако няма товар в изхода. При двутактната схема работната точка на сърцевината се избира по средата на лявата част за да може пасивния шунт да поеме отклонения от активния поток. При еднотактната схема работната точка е желателно да бъде непосредствено преди точката на насищане.
Това го определям опитно на практика като добавям и махам магнити а дупката запълвам с плоски феритни пластини. Енергията изразходена за достигане точката на насищане при двутактната схема се усвоява обратно без проблем на около 90%. Във точката на насищане се изразходва толкова повече енергия колкото е по голям товара.
2. Потока на постоянния магнит е консервативен и работата му по затворен контур е равна на нула. Той не може да извършва работа без външна намеса. Единствения ни шанс тук е да успеем да го местим с по малко енергия отколкото самия той носи. Реакцията на Ленц не е нищо друго освен електромагнитна индукция. Ако я премахнеш (или намалиш - не е невъзможно) премахваш възможността на вторичната намотка да взема енергия от първичната. Тогава енергията във вторичната трябва да дойде от друго място. Така че трансформаторния ефект си остава - ако направим примерно устройство с КПД 200% при товар 100 вата на входа ще подаваме 50, при товар 200 вата - на входа 100. При определена настройка и аз постигам товара в изхода да не променя входния ток но тогава няма мощност на изхода. Всъщност 15 ватовата лампа ми променя управляващия ток с 100-200 милиампера но не така стои въпроса със 100 ватовата.
@getca, не мога да намеря поста ти със двойната честота в изхода. Приложил съм снимка на осцилограма на еднотактна схема - горе управляващите импулси долу изходното напрежение. При отпушване на транзистора потока се измества от шунта към изходната намотка - формира се едната полувълна. При запушване на транзистора потока се връща обратно - формира се другата полувълна. Ако обърнеш магнита наопаки изходното напрежение се дефазира на 180 градуса спрямо входното. Не мога да разбера защо трябва да е двойна честотата?
Насъбрал съм доста материал по въпроса но мисля да го обобщя във файл със схеми, картинки и реални осцилограми и тогава ще го публикувам та да има материал за размисъл и дискусия.
Поздрави на всички!
getca:
varvarin, погледни внимателно « Отговор #231 -: Март 31, 2009, 01:28:10 pm » с осцилограмата от моето искрище. Ясно се виждат двата разнополярни пика след изключване на мощния транзистор.
Период на управлението - 30мкс;
Период на пиковете - 10мкс.
Назъбването по платото на импулсите е от горенето на дъгата. А защо се получават два импулса при комутацията на потока на ПМ е лесно обяснимо със закона за ЕМ индукцията... ;) Същото е и при друг товар, освен искрище, а при резонанс на изхода, честотата на синусоидата е двойна спрямо управляващата. Така че при липса на този ефект нямаме комутация на потока или тя е неефективна, комбинирана с трансформаторно прехвърляне на енергия към изхода.
Енергията за насищане на шунта не зависи от товара. За работната точка съм съгласен, но разликата в необходимата енергия е малка, защото В-Н кривата е много по-стръмна отляво. Относно трансформаторния ефект не съм съгласен, защото според горенаписаното, ако енергията за насищане е почти постоянна, максимална ефективност ще имаме при максимален товар, подобно на импулсните захранвания. Ако изходът се претовари, започва да преобладава реакцията, индукцията отслабва и съответно напрежението пада. Точно тук е основната разлика с нормалния траф, даваш пълно късо на изхода, а консумацията си е същата. Това означава само и единствено, че не се черпи енергия от управлението, т.е. от входа.
За параматричен резонанс трябва да имаш изменение на L или C, как става при теб не ми е ясно. Освен това не стават обикновени кондензатори за целта. Не съм се занимавал, така че нямам претенции за обективност... ;D
Някрая държа да кажа, че изказаните от мен мнения са лично мои, базирани на опита и експерименталните резултати от изследването на МЕГ. Нямам намерение да споря, просто цитирам фактите... ;)
Поздрави и успех на борещите се с МЕГ-а, но нещо малко ми се виждат мераклиите... :)
P.S. Честотата на изхода с искрище е повече от два пъти по-висока, защото енергията се изразходва за по-малко време предполагам. Това зависи от междуелектродното разстояние и е подобно на разряда от електронно запалване, където с увеличаване на междината времето му намалява.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия