Алтернативни енергоизточници > MEG, INKOMP, комутатори на магнитни потоци, магнитни усилватели
Експерименти с комутатор на магнитни потоци (КМП)
vitan:
MEG-a да има КПД>100% трябва фрейма да е от специална нанокристална материя......от автора на патента
Tова е от документ линк-нат от форума.
getca:
Нашият вариант няма нищо общо с този на Т.Бардън. Работим с принципа, патентован от В. Иванов. Чети назад в темата, има много писано по въпроса... ;)
Честита Коледа...
varvarin:
Нека и аз да кажа какво мисля по темата:
Мисля че трябва да се премахне резонанса. Получавал съм КОП около 1,1 при мрежови трансформатори в режим на резонанс (паралелен) в първичната намотка. Лошото е че ефекта присъства при малки мощности от порядъка на 1/10 от мощността на трансформатора. При увеличаване на товара всичко си идва на мястото и КОП става <1. Това според мен се дължи на факта че внесения товар представлява загуби за резонансния кръг и по този начин се намалява неговия Q-фактор. Мисля че трябва да се наблегне на момента с рециклирането на енергията употребена за управление на магнитния ключ(шунт). Това според мен трябва да стане не с допълнителна намотка а директно от намотката на шунта посредством електронни ключове, подобно на импулсните мотори. Най простия начин при който се използва само един диод е самоиндуцираното ЕДН да се изпрати в друг източник например акумулатор. Трябва да се има предвид че по този начин времето за размагнитване на ключа се увеличава. Според мен изобретателя на ИНКОМП използва някакъв метод за рециклиране на енергията за управление на потока и в това се крие успеха на изобретението. На клипа на сайта който съм гледал се вижда че входния ток е около 8А а мощността която отчита уреда е едва 630 вата (активната предполагам). Ако всичко е така както се вижда това преполага много нисък косинус фи т.е. останалите около 1100 вата (220*8=1760) са реактивна мощност, което ме навежда на мисълта, че енергията използвана за управление на ключа се рециклира обратно по някакъв начин в мрежата.
getca:
Здрасти, varvarin...
Вижда се, че имаш опит...що не се включиш по активно... ;) Това е един от малкото свестни коментари по темата. Та...с две ръце подкрепям мнението ти за "рециклиране" на енергията. Тук е заровен ключа към МЕГ-а и борбата е да го изровим. Кога имаме реактивна енергия...ами когато консуматорът стане източник, а мрежата консуматор. Това е вредно явление, защото се отежнява режима на захранващата мрежа, но не и при МЕГ. Там целта е максимум на ефекта или максимално повторно използуване на енергията, натрупана в сърцевината на шунта. В.Иванов използува за целта кондензатор, като междинен склад за енергия. Получава се трептящ кръг за управление, в който енергията циркулира между индуктивността на управляващите намотки и кондензатора. Но...тъмният момент е насищането, защото тогава индуктивността пада рязко и кондензаторът е свързан почти накъсо. Следователно част от енергията изчезва във вид на топлина и др. загуби. Правих някои опити, но не съм доволен от резултата. На осцилото ясно се вижда силно изкривена форма на тока, като синуса се възстановява при излизане на сърцевината от насищане. Процесите са доста сложни, тъй като има влияние на потока на ПМ и частично на изходната верига. Установих, че на ферита са му нужни няколко микросекунди за излизане от насищане след прекратяване на управляващия ток. Нужно е още време за изследване на процесите и оптимизиране на конструкцията е схемата за управление.
Поздрави...и весело посрещане на Новата Година... ;D
varvarin:
Честита нова година на всички! Нека новата ни донесе повече ватове свободна енергия ;)
Нямам много опит с магнитните ключове, скоро четох за тях но съм убеден че ако се направи ефективен такъв то полученото на изхода ще бъде енергия от магнита. Мисля скоро да експериментирам относно рециклирането на енергия от индуктивности във връзка с една конструкция на импулсен мотор и ще напиша всичко което успея да установя. По принцип насищането на магнитопровода се дължи на нарастването на интензитета на магнитното поле. Един и същ интензитет на магнитното поле можем да получим с различно количество електическа енергия. Ако използваме намотка с малък брой навивки ще ни бъде необходим голям ток и следователно ще изразходим повече ел.енергия. Ако направим намотка с голям брой навивки ще можем да получим същия интензитет с много по малко електическа енергия. Тук обаче се намесва и фактора време. Голямата намотка има голяма индуктивност и ще е необходимо повече време за да се достигне насищане, а това означава че ще се намали работната честота. Може би трябва да се намери оптимума между двата варианта.
Не знам дали последната конструкция на МЕГА е с Ш-образен шунт/ключ (може да съм пропуснал нещо из постовете). Мисля че Ш-образната конструкция не е подходяща за тази цел. Правих следния опит: На ШЛ образен магнитопровод на средното рамо са навити две намотки и свързани противопосочно. Към трета намотка е свързан уред за измерване на индуктивност. Без да пускам ток (постоянен) на първите намотки уреда показва 1 хенри (около). При пускане на постоянен ток чак до загряване на намотката индуктивността почти не се изменя. Не така стои обаче въпроса ако първите две намотки са свъзани съпосочно. При напрежение около 2-3 волта и ток 0.5А индуктивността спада рязко на около 0.01 хенри което е около 100 пъти. Така че според мен намотките трябва да са на крайните рамена без да има средно рамо. Нямам под ръка малък П-образен магнитопровод за да направя аналогичен експеримент, май ще се наложи да изпробвам на ферит от ТХО - такива имам много.
Та въпросът ми е какъв е последния вариант на магнитния ключ/шунт който използваш getca в смисъл тип на магнитипровода и начин на свързване на намотките.
Освен това мисля че насищането може да се впрегне в положителна посока. При насищане енергията натрупана в бобината рязко нараства (E=L*I^2/2), друг е въпроса че обикновено намотките и електронния ключ не са оразмерени така че да понесат тока. Правих един експеримент с мрежови трансформатори. Първия захранва два други чиито вторични намотка са вързани паралелно ( по идеята на някакъв руснак имаше го някъде и в този форум). Когато двата трансформатора имат по малко навивки на първините си от колкото вторичната на първия то първия трансформатор започва да работи в режим на насищане на сърцевината (вижда се на осцилоскопа а и се усеща като го пипнеш...). Чудното за мен беше че до около 200 вата тока на входа не мръдна както и изходното напреженеие спадна с около 2-3 волта (от 273 на 270). Още по чудно за мен беше че когато товара стана 400 вата напрежението на изхода остана 266 волта и първия трансформатор започна да изтива. Тока в първичната стана по голям естествено не си мислете че съм получил КОП>1. Само премина от реактивен към активен. Интересно за мен беше как тези 400 вата (и повече тъй като това бяха 4бр 100 ватови лампи на 266 волта) преминаха през първия трансформатор който е 250 ватов и при това той си понижи температурата в сравнение с тази на празен ход тъй че можеше спокойно да го оставя да работи без да се изпържи. Излиза че при натоварване трансформатор работещ в режим на насищане благодарение на потока създаден от вторичната намотка (пустия му Ленц) излиза от режим на насищане и пренася сякаш повечко енергия отколкото е оразмерен. Не мога да си спомня дали трафопостовете на енергото не са в този режим защото май като ги оставят на празен ход гръмват. Вие какво мислите по въпроса?
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия