Алтернативни енергоизточници > Nikola Tesla

Ток от йоносферата, електростатична индукция чрез отрицателни HV импулси

<< < (14/20) > >>

lz1jer:
   atos, целта е не да бъдеш ограмотен, това си е твоя работа, просто не издържам такива категорични постове, в които някакъв излиза и поставя под въпрос цялата наука за последните 100 години  :) Ето казва ти се, че колата на Тесла не може да е съществувала поради еди-какви си причини, ти обаче непременно искаш да си последна инстанция и почваш да ни запознаваш със собствените си фантазии относно принципа на действие на съответното МПС, сякаш то наистина се е движело с Божествената сила, ако въобще е съществувало, защото има спекулации, че са плод на фантазиите на някакъв журналист. На всичкото отгоре вкарваш и Тунгуския взрив в митологията за Тесла, сякаш падането на голям метеорит е абсолютно невъзможно и само Тесла би могъл да направи такова нещо. Е как иначе  :) той е бил велик, колко му е да изпепели малко тундра на другия край на света.

Maistora52:
Линковете, които подаде Locco бликат от теми за размисъл, само дето 5-ците и 6-ците ми по руски от преди 50-55 години не са вече актуални. Особено в техническата сфера, където има термини дето ги няма в обичайните речници... и трябва да се гадае по смисъл.
Благодаря!
Само не виждам сериозният смисъл толкова да се акцентира там, във Въведението, на Окултното. Въпреки, че имам себе си като един много ерудиран окултист (в мета-физиката и паранормалното) - мисля, че там доста задълбават в Теософия, която хептен не се връзва с (примерно) Механиката на Нютон, или с математиката... Много е важно да съхраняваме здравия си разум, за да не изпадаме в псевдо-религиозно лигавене...

Това обаче, много ми хареса:


--- Цитат на: locco в Юли 27, 2017, 04:16:02 pm ---Всички сме жертви на образованието, което са ни го натрапили насила.
 Призива да се "ограмотите" е провокация, да се привлече вниманието Ни към алтернативни източници литература, които рядко намират осветляване. Може докато ги четете пък някоя буква, да ви удари по главите и да ви светне лампичката вътре на Едисон (на един изобретател му трябват само голяма купчина технически отпадъци и силно въображение за да почне да изобретява свои неща), която да показва, че имате нови идеи и следват нови мечти, нови хоризонти. Нови Проекти и нови Успехи.
 
Не можем цял живот да тъпчем на място и да разчитаме само на това, което някога сме чели или са ни изучили преди насила.

Трябва постоянно да се обучаваме, иначе за какво сме тук в това голямо Училище на Земята.

... и намерихме стари нишки които отиват чак до патентите лекциите и изобретенията на Николо Тесла информацията е дадена разпокъсано на парче като картина на Пикасо, някой виждат шедьовър, други мацаница.

--- Край на цитат ---

Имота и къщата в които се заселих преди 12 години далеч от родната София, я избрах и поради факта, че "БЪКАШЕ" от технически "отпадъци", които днес яко ми помагат за направа на разните конструкции...
Още повече, че в такава "бъканица" творческият ум може да прави направо невероятни асоциации и компилации и ... въпреки по-честите "мацаници" - в 1 от 10 , или в 1 от 5 - наистина се раждат шедьоври...
Ако разбира се, не позволяваме на Медиите и Рекламните "изродщини" да пречат на мисловният ни процес!
 

epwpixieq-1:

--- Цитат на: Maistora52 в Юли 27, 2017, 12:44:29 pm ---Съгласен съм донякъде...
За атмосферата - да има огромни тоци, разликата горе и долу - десетки хиляди волтове... ама си стоят там и "кел файда"... трябва много висока антена, с огромна площ и пр. за да тръгне нещо съществено по нея...  А "антенката" на Тесла е била нещо около 50-60 см. - От злато да е била, все тая!
Не оспорвам Патентите му - Тесла е Велик!
Но тая работа с "автоНобила" и захранването му, даже тук в нашия форум бе подложена на почти жестоко опровержение - с пресмятания за мощности, километри и пр.

--- Край на цитат ---

Нямам отношение към това дали Тесла е разработил определения автомобил с прихващане на енергия с помощта на антена, най-вече понеже не съм виждал нищо написано лично от Тесла. Но по отношение на прихващане на енергия с антена е интересно да се отбележи, че поглъщащите способности зависят в голяма степен и от това дали антената сама по себе си се явява като слаб предавател.

Ето информация за тъй наречената енергийно всмукваща антена, която не е необходима да има големи физически характеристики за да има силно енергийно засмукване, а базира поглъщателната си динамика на "огъване" на полето около нея (като фуния ) посредством леко излъчване. Така тя уголемява виртуалния си радиус и може да абсорбира ЕМ вълни на площ хиляди пъти по-голяма от това което предполагат физическите и размери.  И преди съм давал препратки за тази физическа особеност:

http://amasci.com/tesla/tesceive.html
http://amasci.com/tesla/tescv2.html
http://www.phys-l.org/archives/1999/08_1999/msg00858.html

x_name41:

--- Цитат на: Tomika в Юли 26, 2017, 02:11:09 pm ---"2. Тр-р на Тесла представлява 1/4-вълнов резонатор. Точка по въпроса."

Това не е вярно. Тесла го нарича "най-голямото ми откритие", а вие му сложихте "точка по въпроса". Тесла-трансформатора създава пулсация в ефира /спад в налягането/. Щом не е открил СЕ с какво е задвижил автомобила? Погледнете трансформатора, когато в първичната няма положителен разряд. Какво се случва във вторичната?

--- Край на цитат ---



Аtos:
x_name41, книгата наистина е много полезна, но едва ли повечето от "академиците" тук са я чели!
Те вярват, че палачинката има само една страна и не са виновни, щото никой в училище не им е казвал, че има и друга страна, как да се предположи?

--- Цитат на: lz1jer в Юли 27, 2017, 04:34:57 pm --- Ето казва ти се, че колата на Тесла не може да е съществувала поради еди-какви си причини, ти обаче...

--- Край на цитат ---
...си тъпо инатливо копеле, което не ще да приеме, че НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ!

Да ти довърша мисълта, както я разбирам ;D

Да, тъпо копеле съм и точно затова предпочитам да МИСЛЯ, отколкото да съм папагал!
 И...lz1jer, никой не поставя науката под въпрос! Тази част, която се учи в училище си е вярна, но е само част от нещата!
Науката е "разцепена", и то преди повече от "последните 100 години"!
Изучава се (от масите)само тази част от нея, която е удобна на световния елит - най-догматичната и прагматична наука, целяща да внуши, че "око да види - ръка да пипне" е единственият познавателен метод!
Причините са ясни, жалкото е, че (уж) търсещи хора, просто отказват да повярват, че не знаят всичко, дали егото им не може да го понесе или е сляпа вяра в "науката" - отделна тема!

Ето какво още казва Василатос (който не е съгласен с него - поне да се обоснове):

"Квантитативната наука се основава изцяло върху данни,  получе­ни чрез използването на „обективни средства за измерване". Акаде­мичната наука създава един механистичен възглед за света заради зависимостта си от средствата за измерване. Подобен светоглед свеж­да цялата динамика на материята до съвместното действие на чети­ри фундаментални сили. Ето защо изразеният количествено свят се разглежда от учените като „поле на силите", чието съвместно дейс­твие създава „силови модели". Когато въпросните „модели" влязат в контакт с възприемащи организми, те биват „интерпретирани" от възбудената нервна система като „свят".
Този квантитативен светоглед не е в състояние да опише усеща­нията, качествата или метапознанието, нашите чувства,  възприя­тия или осъзнаване.  А тези свързани с опита реалности са фунда­ментално различни енергии, които имат своето продължение в прос­транството. Виждаме пълния крах на квантитативния анализ, кога­то се правят опити той да бъде приложен към въпросните реалности. Способен единствено да описва епифеномените на енергийното поле, този анализ избирателно филтрира самия център на онова, което изучава. Някои учени не са в състояние да проумеят защо се получава така.
Не е случайно, че квантитативният светоглед много добре се справя с описанието на повърхностната силова динамика на инертното прос­транство, използвайки силови инструменти за получаване на изход­ни данни. Но опитът по същността си не е сбор от поддаващи се на изразяващи се количествено сили. Аналитичният метод не може да обясни механистично съзнанието и се проваля с гръм и трясък, ко­гато насочи силата си към свързаните с опита феномени. Единстве­ното, което успява да направи в тази област,  е да опише съпътстващите съзнанието епифеномени - магнитни, електрически и химич­ни „полета". Това отклонение се дължи на факта, че измервателни­те инструменти не са в състояние да влязат в контакт или да реаги­рат
 на свързаните със съзнанието енергии. Квантитативната наука винаги е стеснявала светогледа си,  като възприема некачествените методи за проучване, които и осигуряват инструментите, а това води
до отклоняването на собственото и съзнание от най-фундаменталния и достъпен светоглед. Съзнанието не е инертен свят и в него уст­ройствата за измерване просто не могат да действат. Няма начин съзнанието да бъде сведено до силов модел.
Всяка от господстващите  в историята парадигми има толкова ограничена, филтрирана и разделена природа, че получените от нея идеи за света нямат смислено място в човешкото съзнание.
Поради сляпото упорство, че всичко може да се сведе до действи­ето на едни или други сили, съвременната квантитативна наука вър­ви към едни напълно алиенизирани възгледи за природата,  при  които заместващите усещанията инструменти филтрират определе­ни естествени сигнали,  а заместващата мисълта статистика интерп­ретира данните. Квантитативната наука е много добра в постигането на една цел - калейдоскопично фрагментиране на опита.  Инстру­менталните проучвания започват с предпоставката, че опитът е „под­веждащ",  а съзнанието - „пристрастно".  Следователно и двете  на­пълно заслужено получават етикета „негодни".  Напоследък съзна­телното интерпретиране на получените от инструментите данни започна да се извършва от статистическия анализ и съответно съзна­телното интерпретиране също започна да се смята за „негодно".
Това самоунищожително обезценяване на съзнанието е отблъск­ващо и неприемливо. Поради голямата зависимост от инструменти­те квантитативната наука е формулирала специална интерпретация на света, която не е в състояние да добави нищо ново към основава­щия се на опита диалог.  Светогледът на тази наука е толкова чужд на съзнанието, че твърденията и са станали отблъскващи и лишени от значение за хората.
Инструментите за измерване на силите затварят квантитативната наука в клетката, от която тя всъщност се опитва да се освободи.
Подобно на Нарцис, загледан в собственото си отражение, тази нау­ка си представя, че вижданото от нея е „единственото лице на све­та". Проектирайки инертните си измервания върху световния опит, квантитативната наука успешно филтрира фундаменталния език на природата - нейните проекционни средства и съзнание.
Щом човешкият опит е негоден, тогава кой може да реши дали инструменталните изследвания на природата са валидни? Валидни в сравнение с какво? Чие „подвеждащо" съзнание е решило това нелепо противоречие? Непрекъснато изникващите противоречия са смущаващите „предупредителни знаци" за количествения метод.
Учените от миналото не са били като съвременните - обикновени техници, занимаващи се с измерване на сили,  - а истински докто­ри по философия. Тези естествени философи са използвали могъ­щия инструмент на съзнанието за метакогнитивното разглеждане, отразяване и интерпретиране на природата. Данните и точността на придобиването им никога не са били смятани за по-валидни от фи­лософските възгледи относно природните явления и интерпретира­нето им. Съзнанието било средата,  в която те се питали, радвали и
размишлявали върху заобикалящия ни свят. Тяхната наука била онази, при която природните явления се оценявали според „морето на сънищата", колективния фонд от архетипове. Викторианската квалитативна наука изисквала особена чувствителност  и похвати.
Макар и точни, данните често били отхвърляни като неприемли­ви и маловажни, когато се обмисляли далеч по-важни принципи от метакогнитивно значение. Изтънчената елегантност на философско­то им изкуство по-късно било заместено от жалкия и лишен от ум технически инструмент,  неспособен да направи разлика между съз­нание  и предмет. Ако научната философия на викторианците се смята за остаряла и се класифицира като „псевдонаучна", чии фи­лософски откровения са решили, че инструментите ще свършат по-добра работа?
Последователното премахване на човешкия опит чрез принципа на обезценяване днес довежда до нелепото положение кван­титативната наука да елиминира самото съзнание,  формулирало  собствените и правила!
Науката от миналото  - квалитативната наука - разглеждала  све­та като безкраен потенциал на експериментални възможности. Тази наука разбирала, че заобикалящият ни свят в основата си е реалност
на опита.  Древните натуралисти го разглеждали като изключител­но сложен комплекс от качества и аспекти и използвали метакогнитивния процес, за да интерпретират различните им значения. Квалитативната наука изучавала езика на природата,  интерпре­тирала го  и се наслаждавала на съзнанието,  което така очевидно
прониквало навсякъде. Квалитативната наука разбирала, че приро­дата е океан от реалности на опита. Измерванията нямали място тук, тъй като те не представляват опит. Състоянията на опита били сред­ствата, чрез които природата била изучавана и ставала разбираема. Качествата и аспектите са безбройните „възможности на опита".
Мистериозната енергия, наречена съзнание, е инструментът, с чия­то помощ сме в състояние да опознаем природата. Онова, от което се нуждаем,  е да преоткрием изгубените средства за изучаване на при­родата чрез пряк опит. Именно опитът е сърцето и същността на битието. Всички ние искаме напълно „да се слеем с Природата". Именно това е реалната мотивация на научното й изследване. Кван­титативната наука не  е  в състояние да ни го даде.  Изкуството се справя  с тази задача далеч по-добре.  Но тази наука най-пълно го
постига  с разработването на инструменти за усилване на опита  в  лицето на радиониката.
Усещането остава единственият възможен прозорец,  през който съзнанието е способно пряко да се докосне до природата. Всъщност това е единственият прозорец, през който може да се открие смисъ­ла.  Усещането е единственото достъпно средство, чрез което може да се използва световния език на значението и символа. Чрез порти­те на възприятието експериментаторът разбира най-дълбокото  и  изпълващо всичко пространство, в което инертната материя се уп­равлява от значенията и символите. "



Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

[*] Предходна страница

Премини на пълна версия