Изцяло съм съгласен с тезата на Nizo - тя е част от новата крачка, която прави съвременния теоретичен фронт в изучаване на Света. Това е Едната Школа!
... движението на материята и енергията са две различни неща. Енергията е движението на магнитните потоци в пространството, а материята бива влачена от тях безплатно. Стирлинг мотора ще се върти, ще генерира и т.н. и в крайна сметка ще си получим топлината обратно. В крайна сметка Стирлинг мотора си е купчина материя. Колкото топлина и вложиш, толкова и ще получиш. Разликата тук е в междинно получената механична енергия. Това доказва, че движението и енергията са две различни неща. Една и съща енергия, може да задвижи много неща, без да се изхаби.
В заформянето на Другата Школа неин представител тук е Радико.
И с него съм съгласен изцяло:
В огромна грешка си Nizo
Изобщо не е така. вземи се поразтърси и разгледай из Интернет за Цикъла на Карно
Има доста неща писани и тук в нашия форум. Стърлинговият мотор действа точно според цикъла на Карно, както и всяка друга машина превръщаща топлината в работа.
Иван Димов го обясни много популярно с тези топчета, ама няма кой да се замисли над обяснението му.
А сега за магнитното охлаждане. Първо само да вметна, че преди време отворих тема пряко свързана и с този въпрос, но абсолютно никой друг не прояви интерес.
Да има такъв ефект, магнитокалоричен ефект се казва, благодарение на него охлаждат адронният колайдер, има и вещества притежаващи "гигантски магнитокалоричен ефект"
Този ефект се проявява основно от някой парамагнетици и то в близост до друг фазов преход наричащ се "точка на Неел" Този ефект е напълно предвидим и изчислим според цикъла на Карно и не се вмества в разглежданият тук пример, Даже напротив при определени условия може да се използва за допълнително усилване на ефекта. Темата за която споменах е тук:http://mazeto.net/index.php?topic=8807.0 Предлагам относно магнитокалоричният ефект да се пише там.
Към Групата Школи има и една Трета, тази на Иван Димов - с твърде еклектични твърдения, които не се вписват нито в Първата Школа нито във Втората.
Е - има ли парадокс?
Няма парадокс, колеги, защото като почнем от Древен Египет и Месопотамия, през Зенон, Евклид и Аристотел, и стигнем до Стивън Хокинг и евентуално Нилс Бор, виждаме, че всяка от тези преливащи се една в друга Школни Генерации разглеждат Едно и Също, но С РАЗЛИЧНА ОТПРАВНА МЕРНА СИСТЕМА.
Не подреждам Групите в съответствие - "горните" към "долните" - сещайте се кои определям:
Едните разглеждат Затворени (теоретично) Механични Системи - и съответно извеждат едни Принципи, Аксиоми, Теореми и Закони (групата на Радико, Древен Египет и Месопотамия - построили са Пирамидите, Висящите градини на Вавилон и Вавилонската Кула).
Вторите разглеждат едновременно "Полу-Затворени" и "Полу-Отворени" Механични Системи, и съответно парадигмата им се превръща в Теоретичен "Миш-Маш" (групата на Иван Димов, Евклид, Зенон - апориите, и Аристотел - той не подлежи на дефиниция).
Третите - разглеждат дори механичните системи като Отворени Системи, но през парадигмата за Затворени системи на Първите (групата на Nizo, Стивън Уайнбърг, Фред Мичел, Стивън Хокинг) - събрана в едно кратко изречение, тезата им е, че "Бог е Машина"!
...
Как да се излезе от този теоретичен тупик?
Просто е:
Няма! "абсолютности, крайности (и като граничности, и като завършености), еднаквости, идеални случаи и условия, затворени системи, вечности, непроменливости, празно пространство, вакуум (като празност, или Нищо), покой, успоредности, еталони, отрицателни величини и … още 99 дузини други скрупульозни наслоения идващи от разни времена".
...
Не щете да прочетете задълбочено тук написаното
http://art-omnology-yoga.blogspot.com/p/blog-page_5.html и това си е... Есенцията започва ЧАК от средата на текста (страницата).
И затова ще се завихрят още много почти безсмислени теоретизации тук, обречени на "задънена улица или тупик"!