Автомобили, топлинни машини, алтернативни горива > Разлагане на водата
Експерименти на AVEX за Браунгаз и приложението на водорода
Валентин Иванов:
Тези неща ми харесват, благодаря!
Валентин Иванов:
--- Цитат на: h2motor в Март 22, 2012, 08:19:53 pm --- Никакъв атомарен водород не са получили , сигурен съм в това. Те го описват неправилно и очакванията им за неговите свойства също са погрешни. Не е високоенергиен , той няма енергийна стойност..но е гладен за енергия и може да я поглъща.
--- Край на цитат ---
Колега, не съм съгласен с това! Деутерия поглъща енергия да, не случайно го използват за охлаждането на ядрените реактори, но я го подложи на електролиза или други услови, нещата се променят. Взривовете на ядрените централи стават точно заради него, при авария се получава агресивен водород/ да не изпадаме в подробности/ този водород се събира на тавана на централата и гръмва, както скорошния случай в Япония.
h2motor:
Иванов - при положение , че си правил опити с горелки и да им вярваш на измишльотините ! Водородът смесен с въздух или направо с кислород и ако е със стехометрично съотношение сместта, като ННО разбира се че е експлозивен. Температурата , която се развива при изгаряне зависи от скоростта на процеса и при ННО е много висока скоростта.
Направо се ориентирайте в точно противоположната посока - газ в който водородните атоми не са групирани по два и е получен без да е погълнал за целта електрически ток. Не е високо енергиен , той ще бъде с нулово енергийно съдържание след като се извади от електролизера , но ще попие енергия и с това се превръща в регулярен газ - молекулен водород.
Аз съм сигурен , че тези установки за атомен водород не работят и цялата тази теория издиша геройски.Репликации има ли ? Патенти на разни неща без репликации по тях има повече отколкото патенти с репликации и работещи устройства създадени ...
h2motor:
mzk - Изчакайте малко , тук съм да ви зарибя но за добро. Не се набутвайте с излишни експерименти ! Ще публикувам базова конструкция на алкален електролизер , имам един проект .Скъпото в конструкцията е труда , той е много. По отношение на материалите не е проблем стойността им е ниска. Мисля , че е най добре да шлифовам техническата документация максимално , за да не съм поредния зарибител предлагащ фантазиите си на ентусиазираната публика да ги осъществи.
Какво съм търсил и какви са целите на проекта ми в технически план:
1. Алкален електролизер , който разделя водорода и кислорода и те се извеждат разделени с чистота на водорода минимум 98 - 99% . Чистия от кислород водород не е експлозивен и не може да се върне пламък съм уреда и той да се повреди .
2. Ефективност на електролизата - 85% , тя зависи от напрежението при което работят клетките..1.5 - 1.6 V. Колкото по висока , толкова по добре - не се отделя топлина и електродите не се окисляват..електролита също не се променя по отношение на проводимост и консумирания ток не нараства с продължителността на работа на уреда и електролита. Не са необходими и електорди с дебелина 1мм , от такава стомана може да се правят лопати а не някакви си електорди в уред предназначен да произвежда газ , а не топлина и окисляване на електродите.
3. По отношение на свръхефективността , тази голяма мечта ...конструкцията е базова и всичко зависи само от доброто отношение на публиката . Целта е да се изгради доверие.
Илюзии от сорта КОП 20 , по добре да ги забравим. Дори електрическа ефективност от порядъка на 120% е нещо много хубаво , колко машини преобразуващи енергия я притежават тази ефективност? При 200% ефективност апарата става за производство на газ - водород и от него на топлина. Да се захранят автомобили и да се подмени петрола , това не е реална цел! Високоефективен процес може да се постигне само , ако напрежението при което протича вътре разделянето на молекулата на вода е по ниско от това което е приложено на клетката. За да има електролиза са необходими 1.5 волта приложени към всяка клетка минимум.
PyroVeso:
@ gaco
Колега gaco, благодаря за "информацията". Относно метанола - често ми се е налагало да приготвям метанолови разтвори за колориметрични анализи, та вероятно съм наясно... (да не говорим, че тези нещица трябва да се поназнайват от обща култура - първака при варенето на ракия, цар-кировицата и т.н...). Бъзикът ми бише провокиран от изречението на колегата Иванов, че (цитирам по смисъл): "изгарянето на метанола е съпроводено с отделянето на много токсичен газ, който води до...". Е, няма такъв газ! Единствените газове, които се образуват при изгарянето на метанола са водни пари и въглероден диоксид. Нито пък е възможно от спирт/бензин и вода да се получи метанол...
@ Bat_Vanko
За разкъсването на ковалентната неполярна химична връзка H-H във водородната молекула (както и в деутериевата, тритиевата, че и в 7Н даже...) са необходими 436 kJ/mol енергия, независимо каква - топлина, светлина, ток, радиация...
За разкъсването на двойната връзка O=O в кислородната молекула са необходими 498 kJ/mol.
При създаването на връзката O-H във водната молекула пък се отделят 464 kJ/mol.
И сега - за да получим 1 mol (18 грама) вода, трябва да разкъсаме 1 mol H-H-връзки (или да изразходим 436 kJ) и половин mol O-O-връзки (498 / 2 = 249 kJ). Или общо 685 kJ. По-нататък при свързването на елементите се образуват 2 mol-а O-H-връзки (отделят се 2 х 464 = 928 kJ).
Или получаваме 928 - 510 = 243 kJ. Това е!
Ако обаче водородът и кислородът са в атомарно състояние (връзките H-H и O=O са вече разкъсани), то ефектът от изгарянето ще е 928 kJ или малко под 4 пъти повече. Това е и теоретичният максимум, който може да се извлече при тази реакция (колегата Иванов ще извинява с E=m.C2...). Никакви 10 пъти, колега Петър!
Друг е въпросът обаче откъде сме я взели тази енергия, за да разкъсаме H-H или O=O-връзките? Ако е от отпадъчна топлина или от околната среда - чудесно! Ако обаче сме произвели електричество специално за това (с КПД мно-о-о-го под 1) - зор, голям зор и големи загуби!
Животът на атомарния водород е средно 0,3 секунди, а на атомарния кислород - около 17 сек. При вътрешен диаметър на шлауха 8 мм (сечение 0,5 кв.см) и производство на газ 4 l/min (~67 ml/s) това прави линейна скорост на газа 67 / 0,5 = 133 см/сек. За 0,3 сек това са 133 х 0,3 = 40 см! 40 см (две педи) ви е само маркучът от клетката до сепаратора, през което време атомарният водород рекомбинира до молекулен, а акумулираната енергия се разсейва безславно в околоното пространство, чрез водата на сепаратора и под формата на топлина... => забравете за атомарен водород от суха клетка!
А да се надяваме, че чрез каквато и да е химична реакция (дори най-мощната възможна химическа детонация!) можем да предизвикаме ядрена или термоядрена реакция (не дай си Боже - анихилация...) е толкова наивно, колкото и намерението ни да срутим Балкана с кофичка и лопатка, или да пръднем с първа космическа скорост... То ако ставаше така, хората нямаше да строят многокилометрови ускорители на частици, циклосинхрофазотрони и андронни колайдери...
И като заключение - който е убеден във "вълшебните" свойства на оксиводорода при заваряване явно никога не е пипвал добре настроена ацетиленова горелка (енергия на изгаряне 423 kJ/mol в сравнение с 243 kJ/mol при ННО...)
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия