Възобновяеми енергоизточници, нагревателни и хладилни системи > Термопомпи, земно термични, климатици, хладилни и др.
Обсъждане на цикли на Стърлинг и Карно при термопомпите
CPU:
Четем какво ще се появи след 20 години, а не знаем неща открити преди 200 години.
Цикълът на Стърлинг не може да има по-голямо кпд от този на Карно (η = 1 - Tmin / Tmax) и то при наличие на 100 % -ов регенератор. Ако го сравняваме с цикли на други машини, той има предимство ( по-голямо кпд) дължащо се на изотермично сгъстяване и изотермично разширение, но не може да надскочи границата на цикъла на Карно.
Термопомпите боравят с "отпадъчна" топлина, непригодна за ефективно превръщане в мех. енергия, това е което искам да изтъкна.
Seeker:
η = 1 - Tmin / Tmax е общ за всички топлинни машини. Идеализираните параметри на цикъл на Стърлинг при регенериране на енергията и използване на реални материали ( Тмах- 2800 градуса К, Тмин-280 градуса К) показват резултат от 90% КПД. А при отчитане на всички реални загуби - до 63% КПД. Основното преимущество на цикъла на Стърлинг е по-дългото време на внасяне и изнасяне на топлина в работното тяло в сравнение с това на Карно. Темата е добре описана в научната литература и има достатъчно обосновки в полза на цикъла на Стърлинг.
Утилизацията на "отпадъчна" топлина е частен случай на използване на термопомпите. Има достатъчно примери за използване на нископотенциална енергия - например хидротарана, концентраторите на слънчева енергия и други.
Липсата на познания за откритите преди 200 години неща, е проблем на историците. Техниката постоянно се развива и се откриват някои от заблудите отпреди 100 или 200 години.
kri:
Може бе не съм се изразил достатъчно ясно или пък липсата на достатъчно знания по въпроса ми позволяват да гледам на нещата от друг ъгъл. Затова ще направя ново описание на системата:
газ, ниско налягане, температура на околната среда.
компресор.
флуид, високо налягане, температура с около 40 градуса над тази на газа.
турбина.
газ, ниско налягане, температура на околната среда.
Нека за МОМЕНТ забравим, че говорим за термопомпи и КПЕ . Нека говорим за турбини.
На входа имаме флуид под високо налягане с температура много над температурата му на кипене.
По средата стои турбина в която този флуид се изпарява активно за сметка на температурата на околната среда и увеличава в пъти своя обем.
На изхода пък имаме обем с ниско налягане и температура по-ниска с около 40 и повече градуса от тази на флуида преди турбината.
Радико:
Просто не издържах да не се включа в тази дискусия.
Първо бих искал да помоля всички участници да проверят кой е Карно кой Стърлинг, защото доколкото си спомням няма такова нещо като цикъл на Стърлинг, има стърлингов мотор, и цикъла на карно обяснява по скоро стърлинговия мотор отколкото мотора на Ото. иначе относно термопомпите има една не много рекламирана новост с голяма перспектива
http://www.otoplenie.bg/articles/view/14/437 тук информацията е оскъдна но има снимка. Става дума за магнитен пренос на топлина чрез гадолиниев сулфат. Въпреки всички приказки за нов, неизследван, скъп и тн. метод неоспоримият факт е, че колайдера в Церн се охлажда с този метод до температури близки до абсолютната нула
Seeker:
@Радико
Не си спомняш за цикъл на Стърлинг, щото сигурно си спал на лекциите или си наблягал на записките за Винпрома. ;D
Освен цикъл на Карно има още много други термодинамични цикли, но за да си ги чувал трябва да четеш специализирана литература. В Церн са загробили не един милиард евро, така че там могат да си позволят и други редкоземни елементи в конструкциите.
Наистина в двигателите на Стърлинг реално се ползва цикъла на Шмидт, описан през 1861г. като техническа реализация на цикъла на Стърлинг .
Разликите между циклите са следните : Цикъла на Карно използва изоентропични процеси на топлообмена, докато при Стърлинг се използват регенеративни процеси при постоянни обеми, а при цикъл на Ериксон рег. процесите са при постоянно налягане. До тук с лекцията, повече - в книгите.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия