Алтернативни енергоизточници > MEG, INKOMP, комутатори на магнитни потоци, магнитни усилватели
Комутатор на магнитни потоци с двупосочна комутация на потока
varvarin:
Мисля да симулирам на живо. Погледни си личните съобщения.
varvarin:
Днес събрах интегриращия усилвател и направих първите измервания с тороидите от нанокристална сплав предоставени от Bat_Vanko. Прилагам снимка на тороида с навивките - NanoMagSW.jpg и снетата ВН крива на същия - BH-Nano.jpg. Прави впечатление относително голямата площ на кривата, което е признак за загуби в случая от вихрови токове. След определено време работа на празен ход сърцевината започва да грее неравномерно по периметъра. На едната свивка (където е пръста ми) температурата е най-висока в сравнение с останалите части. Явно там стягането на навиките е най голямо и токовете са максимални. Съдейки по формата на ВН кривата явно съпротивлението на нанокристалната сплав има нелинеен характер или това е ефект на контакното съпротивление. Оказва се че е наложително да се поставя изолация между отделните навивки на магнитопровода. Ако се премахнат загубите от вихрови токове ми се струва че ще се получи добра характеристика. Сякаш най удачно е да се използва някаква боя или лак за изолация който да придаде и малко по голяма якост на тороида. По мои първоначални сметки насищането настъпва при 176 А/м (в едната страна) за този екземпляр. Мащаба на скопа по хоризонтал е 0,5 А/дел. Мисля да направя екселска таблица в която да записвам резултатите но това за после. На първо време трябва да се реши проблема с вихровите токове.
Поздрави!
Bat_Vanko:
На каква честота работиш?
В началото пробвах с топлоустойчива боя до 600 С - но не се получава равномерно покритие. Пробвах и с оксидация, но лентата силно кородира още в електролита. На фосфатиране изобщо не се поддава. Накрая се спрях на прахово покритие, макар че ако лентата не влезе в пещта до 30 сек започва да кородира, и самото нанасяне става бавно.
За да бъде гарантирана липсата на вихрови токове, обработката трябва да бъде върху електрохимична машина за да няма осенъци и контакт между лентите, но отново има корозия.
Според теб с колко се повишават загубите спрямо тези без вихрови токове, осцилограмата не е ясна и не мога да отчета. Мисля, че тъй като ние така или иначе работим в зоната на дълбокото насищане и все още не можем да извлечем обратните токове - дали те ще загреят електрониката или бобината е все едно.
А ако имаш някава идея за покритие пробвай!
Успех!
varvarin:
Тази крива е снета при 800 херца, но и при по ниски честоти изглежда пак така. Не съм определял количествено загубите но са от порядъка на 5-6 вата при този режим. Загубите са предимно в сърцевината, намотката е едва топла, а сърцевината пари на точно определено място и на това място липсва от белия силикон с който са залети. Ето така изглежда ВН крива с нормални загуби:
Моята идея е следната: Ще разтворя плексиглас във ацетон и ще налея отстрани. Ацетона прониква много добре а след като се изпари ще остане тънк филм плексиглас. Мисля че ще се получи. Не знам ти как обработваш лентата и защо е нужна термична обработка (има ли изобщо такава). Има един лак с който заливат трансформаторите и след това го пекат но не знам при каква температура. Фабрично обаче лентите на витите магнитопроводи са намазани с някаква боя сива на цвят която държи слепени самите ленти но няма особена механична устойчивост. Според мен тя се нанася при самото навиване на магнитопровода на студено. След това не знам дали има някаква термична обработка. Ако може да пропуснеш термичната обработка (или да е при по ниски температури) няма ли възможност навивайки лентата тя да преминава през съд с боя?
По принцип индукцията на насищане се запазва и при това положение но не може да се даде обективна преценка за загубите в магнитопровода. Ще огледам и другите тороиди как изглеждат.
Поздрави!
Bat_Vanko:
Всеки един от магнитномеките материали преминава през валцоване, щанцоване и други механични операции в резултат, на което се получава влошаване на магнитните характеристики (понижаване на магнитната проницаемост, повишаване на загубите). Точно по тази причина винаги се прави термообработка преди сглобяване на трансформаторите или електродвигателите. Тази термообработка се извършва при температура на точката на Кюри за съответния материал по описан в стандартите режим.
При нанокристалните материали структурата е аморфна (безкристална) и за да се получат тези нанокристали се прави термообработка при температура над тази на частична кристализация (в случая 510 ⁰С ). Импрегнирането с твърди полимери или пристягането на магнитопровода особено за материали с правоъгълна ВН крива е недопустимо.
При мен покритието е прахово, нанасям го с пистолет по време на навиване на лентата. Следва термообработка в безкислородна среда със или без приложено магнитно поле. Навиването е тип „алфа” с минимален брой извивки (всяко огъване предполага счупване на лентата – това не е фатално, но затруднява изработката). По тази причина преминаване през вана е проблемно. Импрегнирането става с разреден силиконов каучук ( 50:50 ) с бензин. По време на термообработката материала придобива формата, в която е бил изпечен – така се получава правия участък.
Ако искаш да импрегнираш с плексиглас и ацетон, направи го при включен ток 50 Hz, вибрациите на лентата ще помогнат навлизането на сместа по-навътре. Явно моята проба без изолация и вихрови токове е била по скоро изключение.
Успех!
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия