Алтернативни енергоизточници > NEG, импулсни, трансформаторни и резонансни генератори, скаларни вълни
Генератор на Анквич
vdomov:
Има още една интересна идея за КПЕ>1 устройство. А именно генератора на Анквич в интернета има писано по темата, но често се бърка това което човека е искал да каже в писмата си.
Всъщност Анквич пише за взаимната индукция в един трансформатор със специална конструкция. Според него конструктивно може да се постигне L12>>L21. Което казано на прост език значи, че токът теглен от вторичната намотка не оказва влияние на първичната. Тоест при получен коефициент дори само 1,3-1,5. Може да си направите. Като за начало Генератор на безплатна енергия - "вечно фенерче"
В дебелите книги никъде не се забранява това което пише автора т.е. има голям шанс да се получи.
Добре е да се измери по формулата Е1I2=E2I1 за целта са необходими Феритна антена от ВЕФ за навиване на трансформатора, високочестотен генератор 1MHz,високочестотни волтмер за Е и милиампермер за I. Ако автора е прав няма да има равенство в уравнението.
Приложил съм писмата на Анквич архива е в djvu формат
РЕЗОНАНСЕН ГЕНЕРАТОР НА АНКВИЧ
Всякакви АЕЦ, ТЕЦ и ДЕЦ са абсолютно ненужни! (нито въглища, нито бензин, нито уран).Генераторът за енергия от нулевата точка е тук! ("Минус-материя" в "ЗС" 12/91 и стр.50 "ТМ" 6/93, именно стр.50, стр.51-52 вече "бълнувания"). ВЧ-транформатор с особена конструкция (L първ. >> L екран, R първ. << R екран) дава увеличаване на мощността 5-7 пъти! Вж. учебниците "Теорет. електротехника", "Взаимна индуктивност", "Скин-еффект". Знакът >> се чете "много повече" , а << "много по-малко".
ФОРМУЛА НА ОТКРИТИЕТО
Установено е, че съвсем не е задължително равенство на правия и обратния коефициент на взаимна индукция. При наличието на фуко-екрани (ВЧ-екранов проитв загуби, X >> w(фуко) ) или феро-концентратори са възможни асиметрични конфигурации, в които L12 >> L21. Дълга (L >> R) тънкостенна (X << R) алуминиева тръба с най-фин (Z << X) разрез по дължина (за да няма "късозатворена намотка" - б.ред. - да няма окъсена вторична намотка). От двата напречни разреза е затворена с алуминиеви капачета (също с разрез), по оста на които са пробити дупчици. Ако първичната е вътре (R1 << R, промушена в отворите на капачетата) и два пъти по-дълга, а вторичната е отвън и е малко по-къса от тази алуминиева тръба, то дългата индуктира късата (L12 -> 1), а късата не индуктира дългата(L21 -> 0). Затова “внасяните” от товара загуби са пренебрежимо малки; от тук и усилването: Pизх. >> Pвх. Тоест обратното влияние на ВЧ-тока на товара на вторичната – това е всъщност обикновена “вредна ВЧ-загуба”, и нея я отстранява екранът, не допускайки я до първичната.
Оптимални параметри F = 1 MHz. 1/5 R (споени R 50 mm в една "отливка" с тръбата) Pизх. ~1/20 Pреакт., затова трябва Pреакт. >> 20*Pзагуби. Задължително резонанс и висока качествен фактор на първичната (желателно и на вторичната). Две каскади на усилване; от изхода но втората на входа на първата. Или няколко каскади: 4 вт -> 20 вт -> 100 вт -> 500 вт -> .... -> 500 квт. Възползвайте се, граждани! Ако успеете да разберете… (В теорията си представете R на дупчици ~1/20 R на тръбата и L на тръбата ~1000 R на тръбата. За братята -теоретици: представете си свръхпроводима тръба с огромни размери с капачета в постоянни магнитни полета, слаби < 1 ерстед при Z -> 0 и пресметнете потокосцеплението "натам" и "обратно". (Вж. "Електродинамика на плътни среди" Ландау, п.59, дълбочина на проникване на магнитното поле).
Вместо тръба с капачета може да е тороид с диафрагми. Цялото проектиране и изчисляване става по познатите “училищни” формули (както обикновените LC кръгове и резонансните трансформатори). Източник на енергия – нула-квантов на вакуума (вж. Подольный "Нещото наречено нищо"), а конкретно имаме в надлъжен разрез div[E1 x H2] <> 0 ("фонтан" от енергии "избива от цепнатината"). Относителна мощност до 10000 квт/кг! "Химическите ракети" са остарели! Сто години нефт и четиридесет години уран – с това сме заплатили за невежеството си! 05.08.94 Анквич (физик-теоретик). А който не разбира, изпратете 5 хил. “копейки” за конкретната технология.
За малките моделчета (R min ~ 10 mm, L min ~ 400 mm) (достатъчна е дуралуминиева тръба от рамката на някое походно легло. Понеже е трудно да се направи най-финия разрез (Z opt ~ 1/1000 R), то по-лесно е да се разреже тръбата по диаметъра на две половини (един или два разреза – няма голяма разлика), точно да се шлифоват краищата един към друг, да се подложи под мястото на съединяване най-фина п/е ципа и да се омотае с конец или корда. При толкова малък радиус (R първ. = 2 mm) “въздушната “ здравина е малка, затова се препоръчва да се посипе вътрешността на първичната намотка с прах от ВЧ-ферит (счукайте в хаванче “оста на магнитна антена”, продава се в магазините за радиочасти).
Екранът (с разреза!) не пречи на “полезния” магнитен поток на първичната намотка – той свободно излиза през дупчиците. Има още и НЧ вариант (400 Hz, трансформаторна стомана, фероконцентратор), но за фирма “Енергия” (вие навярно сте от нея) за космическите кораби особено ценна е именно тази фуко-схема. Ако вие действително сте теоретик, няма да ви домързи да си спомните, какво е div[ExH] в постоянни полета (в цепнатината), (E първ) x (H втор) и ще разберете… Ако активно се заемете да вникнете в това, може и да не изпращате “копейки”.
Автор: Анквич Александр Владимирович, физик-теоретик, 50 лет
Дата публикации 06.02.2005гг
plamil:
На някого направило ли му е впечатление че трансформаторите в Тестатика са точно като на Анквич.
Т.е. L12 > L21?
mzk:
Здравейте хора!
Днес направих следния опит: дълга ПВЦ тръба (1 метър), диаметър 2 см по спомени. 970 навивки. 400 микрохенри.
Това е първичната намотка.
Върху ПВЦ тръба, около 20-30 см намотах кабел от същата дебелина - 0.4мм (UTP кабел за LAN). Брой на намотките и индуктивност не съм мерил. Върху тази втора тръба първо навих алуминиево фолио- почти 1 оборот, но така че да не се докосва- за да не се получи затворена намотка, а върху него самата вторична намотка. Диаметърът на ПВЦ тръбата, върху която е навита вторичната намотка, е по- голям. Така първичната намотка се пада отвътре на вторичната. Вторичната намотка може да се движи по цялата дължина на първичната и да се коригира позицията- в краищата, в средата или на друго желано място.
По текста е дадено, че в края трябва да има капачки от алуминиево фолио, които да са продупчени. Аз не ги направих, но понеже фолиото ми е по- дълго от тръбата, го притиснах към първичната намотка, така че в междината между двете тръби да преобладава алум. фолио.
На първичната пуснах генератора на импулси и сложих кондензатор, за да нацеля някакъв резонанс. Пробвах с различни кондензатори, като през това време следях на осцилоскоп какво се получава на двете намотки.
Индукцията на вторичната по принцип е по- слаба, особено при тези разстояния. Стават разни изкривени истории, но никакво дефазиране. Отново смятам, че трябва да се пробва с по- високи честоти (до 1 МХз), тъй като още използвам по- бавния генератор.
Имам допълнителни идеи, когато успея да ги пробвам ще пиша резултатите. Сега ще чакам коментари и съвети, и току виж някой друг ако е пробвал да даде малко акъл :)
mzk:
Така е- екранът трябва да е на дупки, които да отговарят на дължината на вълната на първичната намотка.
Вторичната намотка трябва да работи на по- ниска честота, така че да не може да влияе на първичната. Как ще стане на практика не е ясно.
Аз лично си мисля, да се клатят принудително и двете. Ще се получи нещо като модулация, но чрез сметка на честотите може да се получи параметричен резонанс и съответно да се сфазират така че първичната да влияе на вторичната.
mzk:
--- Цитат на: vitan в Октомври 23, 2009, 12:14:51 pm ---Не го виждам смисъла да се клатят 2-те едновременно...
--- Край на цитат ---
Смисълът е вторичната намотка да работи на по- ниска честота. Ако е на същата честота ще влияе на първичната. ::)
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия