Справочници, схемотехника, теория > Теория на измерванията
Заснемане хистерезисната крива на нанокристални и аморфни сплави
Bat_Vanko:
Ако имаш предвид ламели като трансформаторите за 50 Hz то няма как да се постигне нулева въздушна междина по дължината на магнитната линия. Но ако става въпрос за изсичане (щанцоване) на пръстен от лентата, то тука вече може да излезе нещо интересно. Няма въздушна междина със своето съпротивление и насищането може да настъпи още при стойности по-малки от 1 A/m. Трудностите са основно технологични - аз запецнах точно тук. Със стружкоотнемане не става - лентата става на дреп. На ерозийка не става - заварява лентите. С абразивно (диамантено) свредло - става но трудно, но създава осенъци и контакт между лентите. На хидроабразивна машина ми отказаха поради някакви си причини (явно се уплашиха от техническите изисквания). На електрохимична размерна машина се получава добре и бързо. В страната обаче не намерих такава и затова си я правя сам - в момента почти съм я завършил.
Но мисля, че излизаме от темата затова ако има интерес към технологията за механична и термомагнитна обработка на нанокристалните сплави може да отворя друга тема.
Прикачвам фаил с фабричните спецификации на материала:
Bat_Vanko:
За да проверя до колко може да се намали въздушната хлабина и съответно да се увеличи магнитната проницаемост навих една проба без никаква изолация между листовете (дори почистих праха по повърхностите). Средната въздушна междина е 5 um (вероятно има контакт по върховете на грапавините). Би следвало да има и повишение на вихровите токове. За сравнение давам и снимка на аналогична проба с изолация и средна въздушна междина 15 um. И при двете проби - Hmax = 120 A/m. Bmax = 1.2 T.
Както се вижда повишаването на максималната магнитна проницаемост е значително, и очаквам при правилна изработка на магнитните ключове тяхната магнитна проницаемост да достигне 1 000 000.
Моето учудване предизвика пълната липса на повишени вихрови токове. В момента търся обяснение на ефекта, ако някой има идея да помогне.
varvarin:
Въздушната междина която остава (5 микрона) е достатъчна за да влоши многократно електрическия контакт между отделните навивки лента. Вихровите токове се пораждат от сравнително ниски по стойност ЕДС (имам предвид нискочестотната област) и увеличаването на съпротивлението бързо ги свежда до незначителни стойности. Не знам какво е специфичното съпротивление на лентата, възможно е да е достатъчно високо за да не се усети разлика в честотния диапазон във който се мери.
Любопитно ми е между другото, как точно се измерва наличието на вихрови токове.
Поздрави!
Иван Димов:
Вихровите токове са насочени според правилото на Ленц обратно на тока в намагнитващата бобина. Така за да се достигне едно и също намагнитване на желязото, при наличие на вихрови токове, трябва по-голям ток в бобината. Като гледам снимките на осцилоскопа е точно така. Долната снимка (без вихровите токове) показва намагнитване с по-малък ток - H [A/m] е по-малко. Ако разбира се мащаба по х е един и същ за двете снимки. Вижда се, че "коляното" на графиката долу се достига с по-малък интензитет Н. Иначе би трябвало с вихрови токове да има топлинни ефекти при продължителна работа.
Bat_Vanko:
Въздушната междина е средно 5 микрона, но материала има някаква грапавина и се навива стегнато, което означава задължителен контакт най-малко по върховете на грапавините (може би малката площ на контакт намалява вихровите токове). От друга страна изхождайки от името вихрови токове си мисля, че те би трябвало да се затварят и при точков контакт. Това означава, че: или материала може да работи без всякаква изолация (егати китайците); или честотата е твърде ниска (50 Hz ). Наличието на вихрови токове разширява ВН диаграмата в основата си, също като при повишаване на честотата (хистерезисни загуби), но не указва влияние на подмагнитващия ток. И двете проби са термообработени и замерени при едни и същи условия (разликата трябва да е по-малка от 2% ), мащаба също е един и същ. Съпротивлението на материала може да се види от спецификацията (по-нагоре) иначе за лентата е около 19 милиом/см дължина.
При намагнитването на метала се подава някаква мощност, след отнемане на захранването част от тази мощност се връща обратно към източника и именно разликата между двете мощности дава сумата на вихровите и хистерезисните загуби. Графично това е площта заключена вътре в хистерезисната крива, но за един цикъл на намагнитване.
Но не знам по какъв начин могат да се разделят загубите от вихрови токове от тези - хистерезисните. И двете предизвикват загряване на материала - така че не е това начина за измерване.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия