Справочници, схемотехника, теория > Теория на измерванията
Заснемане хистерезисната крива на нанокристални и аморфни сплави
Иван Димов:
При едно и също напрежение върху бобината, би трябвало тя да консумира повече ток при наличие на вихрови токове. Вихровите токове са все едно вторична бобина и както при трансформаторите, когато вторичната бобина консумира ток, първичната увеличава тока също. При вихрови токове ВН кривата "поляга", защото Н [A/m] е по-голямо. Ако площта, заградена от кривата определя загубите и от хистерезис, и от вихрови токове, няма как да ги разграничим. Трябва да се направят две идентични по размери проби, но едната да е плътна (електропроводима), а другата да е от изолирани ламели и да се види разликата в намагнитващата мощност P = I.U. Все едно имаме обикновен трансформатор, първо работи на празен ход, а после с товар на вторичната намотка от вихрови токове.
Това с каква цел се прави? Аз съм навивал тороидални магнитопроводи от електротехническа ламарина. Навивам ги ръчно като вита баница. Ето една снимка.
Bat_Vanko:
Много бъркаш адаш,
да сравняваш трансформатора с магнитния ключ е все една да сравняваш домата с ябълката. На външен вид си приличат, но се различават по вида намотки; по характеристиките на използвания материал; по работната точка. Магнитните ключове работят в зоната на насищане на материала и тока през веригата зависи само от активното й съпротивление и евентуално флуктоациите на мрежовото напрежение. ВН кривата поляга при по-малка магнитна проницаемост на детайла ( не само на материала ) за справка погледни спецификациите на NONAPERM публикувани по-горе, и не зависи от Н . Като критерий за това "полягане" се въвежда показателя "правоъгълност на хистерезисната крива".
Виж в едно нещо си прав: "Това с каква цел се прави?" има ли смисъл толкова да издребнявам?
Разликата в моите диаграми и тези на NANOPERM мисля, че се дължи на начина на изработка: вътрешните намотки се навиват по-стегнато, с по-малка въздушна хлабина и те съответно се насищат по-рано от външните. Затова има по-плавен преход към насищане.
Относно навиването спазвам принципа: "Ако искаш нещо да работи направи го както трябва"
Иван Димов:
цитат на Bat_Vanko
--- Цитат ---Но не знам по какъв начин могат да се разделят загубите от вихрови токове от тези - хистерезисните. И двете предизвикват загряване на материала - така че не е това начина за измерване.
--- Край на цитат ---
Аз останах с впечатлението, че искаш да замериш само загубите от вихрови токове. Затова ти предложих да направиш две замервания на еднакви по размери и тегло магнитопроводи, различаващи се само по това, че единият е от изолирани листове. По подобен начин се смята мощността и при индукционните пещи, при които нагряването се осъществява от вихровите токове. А иначе малките размери на тороида сигурно дават някакво отклонение в намагнитването.
Bat_Vanko:
Извинявам се ако съм подвел някого. От една година правя експерименти с два различни модела нанокристален материал. И понеже китайците отказаха да ми дадат технологията на термообработка се налага да я налучкам сам. Прегледах много статии и патенти за аналогични материали и въпреки, че спазвам изискванията на технологията не успях да постигна параметрите посочени за този материал. Getca публикува малко информация за NANOPERM, но там не става ясно наклона на хистерезисната крива по време на термомагнитната обработка ли се постига (прилага се магнитно поле напречно на посоката на навиване ) или е в следствие на навиване тип "Архимедова спирала". Надявах се да има някаква възможност от измерените резултати за дадения тороид да се изчислят и характеристиките на самия материал от който е навит. Направих програмка за обратно преизчисляване но се указа, че грешката е толкова голяма, че обезмисля цялата операция.
varvarin:
Да, площта заградена от ВН кривата е пропорционална на загубите в магнитопровода. От нея могат да се определят специфичните загуби за конкретния магнитопровод (от хистерезис и вихрови токове сумарно). Предполагам си сравнил площта със и без изолация между навивките на магнитопровода. То е ясно че без изолация има точков контакт между навивките. Вихровите токове се пораждат от същата ЕДС от която се поражда и вторичния ток. Така че те са един вид вторични токове които загряват сърцевината без ние да желаем това. Понеже пространствената ориентация на ЕДС е кръгова, максимални токове имаме при кръгъл токов контур с диаметър близък до този на намотката. Въпреки че имаш контакт между слоевете, той не образува контур с толкова голям диаметър и обхваща по малка част от потока. Или ако искаш да максимизираш вихровите токове трябва така да навиеш лентата, че от двете страни между всеки слой трябва да има плътна връзка :-) Това може да стане със запояване или заваряване :-) Не знам дали си забелязвал че на някои мрежови трансформатори (на някои микровълнови печки например) са им заварени магнитопроводите, обаче само от едната страна. По този начин не се образува контур за вихровите токове. Така че аз смятам за напълно нормално при тази ниска честота да не можеш да направиш разлика между двата случая. Ако включиш товар на вторичната докато гледаш кривата на скопа ще видиш как площта и се увеличава. Затова ако правиш прецизно измерване трябва да отчетеш това което консумира интегратора...
Що се отнася до това да получиш заводските характеристики - това не е много лесна задача. Стръмността на кривата зависи от доста фактори един от които е и конструкцията на самия магнитопровод.
Поздрави!
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия