Автомобили, топлинни машини, алтернативни горива > Разлагане на водата

Daniel Dingel Автомобилът му с вода вместо гориво.

<< < (2/3) > >>

PyroVeso:

--- Цитат на: Петър в Април 16, 2012, 03:14:09 pm ---Един колега казваше, че познанието идва когато забравиш всичко което си научил в училище. :)

--- Край на цитат ---
Много е прав колегата! Трагедията настъпва обаче, когато просто нямаш какво да забравяш! Тогава горното условие не може да се изпълни и съответно познанието никога не идва... ;)

Pandurko:
Е то електролизата е една и съща от времето, когато е открита. Със или без резонанси, енергията си е необходима точно толкова нито повече нито по-малко.
А не мислите ли че ако някой наистина беше открил метод за разлагане на вода с 1А-500л/час нямаше да е с нобелова награда.  И защо ли по развитите страни хвърлят много милярди за физика химия и астрономия и не успяват да достигнат до практичен и лесен начин за добив на енергия. И все още си тъпчем на място с технологиите отпреди век. Истината е че човечеството е в задънена улица. И само научен пробив в добива на енергия може да ни отърве от колапс.
http://vbox7.com/play:807894e761  След 7мата минута е интересно, а към 14мин се споменава и електролизата ;)
Та наистина не ми е мястото в този форум.

Радeв:
Първи опит неуспешен. :/
За електролит ползвам NaOH. 2.3V е напрежението в/у "клетката". Електродите са от неръждавейка - от барабан на Перла 05. 8)
Високото е от автомобилна бобина -> високоволтов диод -> 10nF високоволтов кондензатор -> искрище.

До сега не ми беше демонстирано имплозивно горене. Явно прескочи искра м/у контактните пластини/електродите. И засмука вода от бълбучника .... :D

Радeв:
Направих някой друга проба... :)
Пробвах с различни електролити, различно ниво на електролита, различен дросел - троиден и пръчковиден.
- Чиста чешмяна вода - слабо разлагане.
- Йониизирана вода /жива и мъртва/ - малко по-добе от чистата вода.
- NaOH - добро разлагане, голям ток ....

Нямаше промяна в дебита HHO през "бълбучника" със или без искрище! Пробвах и обръщане на поляритета на високото.
Накрая реших да се развилнея, и забърках наситен разтвор с морска сол, а след това и лимонтузу.... :D
От разтвора със солта се получи някаква черна каша, а лимонтозуто си остана непроменено.
Така де дори и с тези "екцентрични" електролити не дойде големия дебит HHO и големите мехури ... :(

При NaOH и солената вода имаше най-добра проводимост и разряда на искрището плющеше значително по-силно. Доближавайки отвертка до клемите на "клетката" те имаше малко дъги и се наваряваше. Докато при чистите води изскачаха огромни искри => ниска проводимост.


Какъв ще да е начина да се вкара в резонанс подобно нещо?

П.С. Vdomov благодаря за съветите и подкрепата! :)
Не мога да си обясня как ще работи ДВГ, при положение че HHO гори имплозивно?

П.С.2 Пробвано е и директното свързване на бобината към разрядника. Като резултат разряди с по-виска честота и по-ниска мощнот.

PyroVeso:
1. Колега Радев, при електролиза на разтвор на готварска сол (натриев хлорид) на анода се образува атомарен хлор, който е много реактивоспособен и директно атакува стоманата - оттам и мътилката от ерозивни частици. При по-дълга електролиза - позеленяване на разтвора вследствие на образувания FeCl3. В случая с лимонената киселина - нейният анион не може да се редуцира до стабилно електронеутрално съединение и съответно не влияе на процеса, освен с това че подобрява електропроводността на разтвора.

Алкалните разтвори не случайно се предпочитат за подобен тип електролиза, понеже:
1) Не атакуват и разяждат материала (метала) на електродите (което не може да се каже за случаите с киселина)
2) Анионът им е OH-, т.е. същият както и на самата вода, и той при окисление диспропорционира директно на кислород и вода, без да се образуват опасни/вредни вещества като халогени, цианиди, азотни оксиди и т.н. (както се получава при случаите със соли).

2. По въпроса към Vdomov: HHO би горяло имплозивно само в случаите, когато нещо е в състояние да отнеме мигновено топлината от получената водна пара, а още по-добре ако успее дори да я втечни до течна вода. При всички останали положения (например при работната температура в цилиндрите на ДВГ - от няколкостотин, моментно до 2000-3000oC) обемът на образуваната водна пара, загрята от топлината, отделена при реакцията, превъзхожда стотици и хиляди пъти обема на първоначалния студен HHO. Така че в нормално работещ ДВГ, ННО си изгаря абсолютно експлозивно. Дори и да се направи двигател с ННО, работещ на имплозивен принцип, той ще трябва да е с мно-о-ого ниски обороти и със светкавичен топлообмен за да има време енергията (топлината) на получените водни пари да бъде изведена извън двигателя. Дори и при този случай обаче няма да се мине без първоначален кратък момент на експлозия, понеже скоростта на изгарянето е изключително бърза (от порядъка на километри в секунда), а дифузията и извеждането на топлината - изключително бавен процес (сантимерни в секунда). Едно възможно решение би могло да бъде с много инертно (тежко) бутало в цилиндъра, което би се "усетило" за експлозията далеч след като тя отдавна е прликючила, а топлината - отведена. Опасявам се обаче, че подобно решение ще е много ниско ефективно, понеже количеството ННО трябва да е съобразено по някакъв начин с масата на буталото, а оттам: голямо количество ННО - голяма експлозия :)

Та излиза, че при директно възпламеняване на ННО никога не може да се получи чиста имплозия. Това би могло да се осъществи единствено при някакво каталитично окисление, като например това в горивната клетка, където скоростта на реакцията може да се контролира и да се направи по-ниска от скоростта на отвеждането на топлината.

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

[*] Предходна страница

Премини на пълна версия