Автомобили, топлинни машини, алтернативни горива > Алтернативни горива

Химически конвертори на слънчевата енергия.

<< < (2/2)

Discorder:
Тази боя кога ще можем да си я купим?

PyroVeso:
Какво правят всъщност растенията (в частност - дърветата) - от въздуха вземат CO2, а от почвата - H2O и малко азотни съединения (е, и много мъничко минерални вещества - калий, литий... части от процента!), и с помощта на енергията на слънчевата светлина, от тези прости съединения те изграждат цялата си биомаса. На практика, като гледаме едно огромно дърво, то се състои на практика от въздух и вода - израснало като някакъв кристал от "нищото".
Като изгорим биомасата, ние правим на практика обратното - получаваме обаратно CO2 и H2O, а освободената топлина, която получаваме, всъщност е събраната от растението слънчева светлина през живота му.

Дърветата са изградени главно от целулозни нишки, които пък от своя страна са дълги вериги от полизахариди (глюкоза). Тези вериги с помощта на малко киселина и температура могат лесно да се хидролизират да глюкоза и по-прости захариди => храна за животните и човека. Реакцията може и да се спре на по-ранен етап - олигозахариди с по-дълги (от глюкозата) въглеродни вериги, съответстващи на бензин или нафта. След това от въглехидратите чрез дехидратация се получават въглеводороди (алкани). Лошото е, че от прави въглехидратни вериги се получават и прави въглеводородни вериги, които по своя строеж са много по-близо до n-хептана (октаново число 0) отколкото до изооктана (октаново число 100). Та тук трябва да се търси някакъв радикалов механизъм на преобразуването (примерно с кобалт).

Seeker:
Точно този механизъм е измислен от немските химици  и  сега е наврян на някой прашен рафт в архивите  на любимият на цял народ, САЩ.
 
Получаването на водород от слънчевите панели е лесна работа, но съхранението му е голям проблем, най-вече защото лесно бяга от затворени пространства. Ако водорода след получаването се свърже в някакво съединение , например алкани, лесно ще се съхранява и използва.  Растенията ни предоставят изходния материал за реакцията - целулоза и лигнин, остава само да се хидрират и получения продукт се сепарира на фракции.  В повечето случаи хидрирането е ендотермична реакция и потребената енергия влиза пряко в енергия на получените съединения.  Слънчевата светлина е високо потенциална енергия , при липса на топлообмен осветен обект може да развие 6000 градуса.  Това позволява да се ползва директно за входна енергия при химически реакции.

Навигация

[0] Списък на темите

[*] Предходна страница

Премини на пълна версия