Алтернативни енергоизточници > Други устройства на Tesla
Електромобилът на ТЕСЛА
mi68:
Явно раззисквате два начина на конвертиране:по 1начин с вакунни лампи,на финала съм да проведа експеримент с вакумен диод ЕZ 80 загрявам катода с 6,3В от разделителен трансформатор и през стъклото подавам ВН от индукционна бобина и следя тока м/у катод и анод разположени радиално т.е. няма магнитно поле.Целта е да се изледва свободните електрони как си взаимодействат с неотриното по точно спина.Експеримента ще каже това да това не.По 2начин:Да разгледаме въртящо се магнитно поле,то става като се завърти подковообразен магнит и вътре се сложи компас и се вижда,че стрелката на компаса се върти синхронно с магнита.Вместо магнит се използва електромагнит и получаване синхронният електродвигател/генератор/.При асинхронният двигател/генератор/ имаме ротор от алуминий за получаване на вихрови токове(Фуко) и получаване на магнит.Двигателите са трифазни и монофазни.Всеки монофазен двигател ако се изведе средна точка става двуфазен това е новото иначе теорията е описана в много учебници.Следва нова задача да получим въртящо се електрично поле(по аналогия).По въпроса няма литература то става като зареден плосък кондензатор го завъртим.Вместо да въртим механични системи ДА направим плосък кондензатор с малък капацитет и да пуснем ВЧ ток и получим пулсиращо електрично поле(то е и гравитационно заради масата на електрона и си взаимодейства с неотриното).За да стане въртящо трябва да се дефазира на 90градуса или да се използва трифазен ток.Въпроса е не до теория,до практични решения.За сега използвам бифилярни намотки но трябва да реша дали радиално или аксялно да ги разположа.За сега макета е в ранен стадий.
П.П.идеята е гравитацията да създаде електромагнитно поле чрез изменение на диелектричната и магнитната проницаемост на вакума т.е.параметричен резонанс и дирекно преобразуване на гравитацията в ток.
mi68:
Сега правя макет на електроелектричен двигател.Но някой разчети са стряскащи по-точно са противоположни на електромагнитния двигател.Ротора трябва да е малък диаметър използвам само ос и лагери от стар електродвигател(идеята е интензитета на полето да е с висока стойност при ниски захранващи напрежения).На оста се навива найлон(диелектрик)и получавам асинхронен двигател ако сложа фолио и зареда кондензатора ще се получи синхронен двигател,отстрани се поставят две плочи за захранване.Видно е с увеличаване на честотата капацитивното съпротивление намалява и ефективноста на двигателя се увеличава.Ако пусна 1кХц то ще имаме 60 000об/мин най-вероятно оста да се разпраши,движи се в диелектрик(въздух) и допълнително ще се наелектрезира,системата ще се самоускорява,най-вероятно да пробие въздуха и да изгори доста опасен експеримент но е вълнуващ.
GMG:
Интересно и опасно ;)
но внимавай и снимай по възможност със
високоскоростна камера...
Мисля че, цялата установка трябва да се пробва
и във вакуумна камера...
Успех !
jantar:
Асинхронните двигатели се правят с алуминиеви накъсосъединени намотки защото медта е скъпа и не да получаваме вихрови токове, а да създават електромагнитен еквивалент на магнита въртящ се в магнитното поле. :)
Същото е като при синхронните машини, само че честотата на въртене на ротора изостава от честотата на полето и затова се наричат асинхронни.
mi68:
Използването на алуминий за роторите с аргумента за цената е несириозно.На практика имаме намотки от мед и ротор от алуминий т.е.дупе и гащи.От съвременна гледна точка алуминият има уникален неотринен поток който му позволява лесно да изпада в свърхпроводимост,а неотриното е магнитните свойства на веществото.Инперично е открито правилното съотношение и се доказва с-вото единство и борба на противоположностите.Най-вероятно да съм сбъркал разположението на полукожусите А+Б за подаване на високо напрежение,а това води до променeна функция на високото напрежение съответно и промяна на ротора да не е от алуминий.Идеята е променливото високо напрежение да създаде въртящо се електрично поле,а то да върти ротора.При първоначалният варянт функцията на високо променливо напрежение е да създаде отрицателна индуктивност и полученият ток,чрез положителна индуктивност да създаде въртящо се магнитно поле,а то да върти ротора.Цялата с-ма работи в резонанс.Виждат се предимствата на дирекния начин и ф-лите показват 900 пъти в полза на електричните сили спрямо магнитните(при равни обстоятелства).За сега с-мата няма да я пипам до като не минат експериментите.
П.П.Най-големия враг се оказа магнетизма ето някой експериментални резултати.Универсален моно фазен колекторен двигател за 220В 50Вт.На празен ход измерих индуктивност 4Хр.На статора индуктивност 1Хр.Двигателя въртеше при 24В постоянен ток,при 24Впроменлив ток 50Хц не мръдна,при 48В едвам превърташе.Да направим някой сметки.Индуктивното съпротивление на статора е 314ома при 50Хц,а76ома е омичното,може да се изчисли инпеданса.С повишаване на честотата индуктивното съпротивление расте линейно,токът намалява и следва да увеличаване напрежението.От експеримента е видно,че трябва да се откажем от магнетизма поради нискочестотния си характер,а да го заместим с високочестотни електрични сили.Ползата е,че при въртене на електрона се създава магнитно(спин)спирачно поле и се явява веществото.Ако създадем ултра центрофуга ще разрушим веществото,без ускорители,ядрени сили или химични,без да искам откривам тунелите(коридорите) за премистване на кораби,скучна перспектива /зациклям/ще видим марсианец,но там имали трева ,ще ми хареса ли?Ще поживеем,ще видим.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия