Автомобили, топлинни машини, алтернативни горива > Разлагане на водата
Оксиводороден дебитомер
fever_wits:
Не съм съгласен и ще се опитам да обясня защо. Има 2 основни варианта да се направи уреда. Единия между топчето и стените да има разстояние, но при много малки количества няма да се усеща малката промяна в средата. Другия вариант е топчето да се плъзга по стените на тръбата но тогава имаш триене което не можеш да сметнеш и също няма да оказва влияние при слаба промяна в средата.
Радико:
Снимката публикувана по горе е на такъв заводски дебитомер. Принципа си е много добър и си работи много добре, а и струва не малко пари въпреки, че може да се направи с подръчни материяли. Даже ако в горната капачка се вгради някакъв ултразвуков или оптичен сензор и се свърже с контролер, я ардуино я някой пик, и се получава невероятен електронен дебитомер за нищо пари.
Seeker:
Дебитомера с топче е достатъчно точен за целите на експериментите с ННО, но стъклената тръбичка трябва да има променлив вътрешен диаметър. Това е труднодоставимо или направимо. Диаметъра трябва да нараства с увеличаване на височината, за да застава топчето на определената височина, според челното съпротивление. Ако диаметъра е еднакъв горе и долу, тогава топчето ще се изстреля нагоре и ще запуши горния отвор.
Радико:
Seeker
Изобщо не си разбрал как работи това нещо. дебитомер на този принцип става и без тръбичка само нещо да държи топчето над струята. Топчето се повдига от подемната сила осигурена от струята на дюзата отдолу "за която съм споменал в по горен пост" Отношението на скоростта на газа в дюзата спрямо теглото на топчето определя границите на чувствителност на уреда.
Seeker:
Ех Радико, Радико........,
ами разбира се че струята държи топчето отгоре! Ами тази дюза нали трябва да е в определена тръба или обем (?), за да може газа да се прати после там, където трябва. Дюзата ще прави хидравлично съпротивление, а зоната на действие е непосредствено над дюзата. Ако се отдалечи топчето на 3 диаметъра на отвора на дюзата, ще попадне в условията на разширяващ се поток с постоянна скорост и тази скорост няма да е в пряка функция от дебита. Затова топчето реално трябва да е вътре в дюзата , която да е с определена разширяваща се форма. Пак се връщаме на стъклената тръбичка с променлив диаметър.
Китайците имат една поговорка: "Настанаха лоши времена - всички пишат, никой не чете"
Много години преди да напишеш"горния пост", Бернули го е измислил, аме не четете.....!!! Все ви се иска да откривате топлата вода.
Ето ти теорията на процеса:
Ако струята е с постоянно сечение топчето ще отлети в горния край на тръбичката. Трябва сечението на тръбичката да е променливо, нарастващо в височина, за да осигури променлива скорост в нея. Челното съпротивление ( това което кара топчето да увисне в струята) се определя от скоростта на квадрат на газа. При определен дебит, а това е скоростта на газа по сечението на тръбичката топчето ще се отлепи от долния край на тръбичката. После с нарастване на скоростта на газа и ако е постоянно сечението топчето ще отлети най-горе на тръбичката.
Затова се прави променливо сечение ( нарастващо ), за да застане топчето на определена височина, съответваща на скоростния напор и от там на съответния дебит!!! С нарастване на сечението скоростта на газа пада, тоест ще имаме една и съща скорост при увеличаване на дебита и увеличаване на височината.
Има и друг вариант, където се използва принципа повишаване на налягането от хидравличното съпротивление на малки отвори като се правят отвори отстрани на тръбата,което е еквивалент на променливото сечение.
Най-лесно е да се направят две тръби една в друга, вътрешната се прави с отвори по височина, с диаметър на отворите във функция от дебита. Топчето трябва да е възможно най-леко, за да не се получават загуби в системата и да е достатъчно чувствително при малките дебити. Виж картинката.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия