Животът- начин на употреба! > Екология

Контрол на климата, HAARP и земетресенията в Япония, Хаити, Китай, Чили

<< < (39/66) > >>

tobo1:
Юлиане, провери ли в гугъл кои са пътниците?
Да не ти замириса на бира?

(И между другото, много по-лесно е да се реализира ВСИЧКИ или повечето самолети да пръскат, ако изобщо се пръска, отколкото само някои. Чисто теоретично.)

ndm:

--- Цитат на: juliang в Март 05, 2017, 05:09:05 pm ---Земята е едно невъобразимо голямо място - идея си нямате просто колко голямо. S = 4*Pi*R^3, при радиус на Земята 6 300 км площта е ... абе грубо 500 000 000 квадратни километра.

--- Край на цитат ---
Да си призная таблицата за сумиране на числата до сто на ръзбъркано я знам, но таблицата за умножение до сто не я знам, за разбъркано да не говорим. Е та а S = 4*Pi*R^3 формула обаче ме кара да се чувствам горд, че живея върху кривината с радиус 6300 км.

juliang:

--- Цитат на: tobo1 в Март 05, 2017, 06:41:17 pm ---Кой ти каза за транспондера, и кой ти каза да му вярваш? Изобщо сигурен ли си че знаеш всичко - май да - ей тва е най-притеснително.
Юлиане, колко спътника е имало над зоната на изчезване - нито един ли, как може изобщо да мислиш толкова еднопосочно. Теб те знаят всеки момент къде си - поне в някакъв радиус, а самолет изчезва. Как бе човек, то е обидно дори само да си го мислиш това.
А след като има една друга бира , защо не разсъждаваш малко по-нашироко за бирите. За рептилии изобщо не мисля - не ги намесвай, там е Атос :).

--- Край на цитат ---
Информацията, която се излъчва от самолетните транспондери е стандартизирана, има я описана в интернет. Ако транспондера излъчва нещо друго освен това, което е описано в стандарта, то никой друг няма да разбира какво предава, т.е. това вече няма да е самолетен транспондер.

За спътниците ти обясних - не са чак толкова много, че да покриват постоянно всички зони на Земята. Минават над една и съща точка от няколко пъти дневно до няколко пъти месечно - зависи от траекторията, височината ъгъла спрямо екватора.
Също така не всички спътници имат възможност да "гледат" - има метеорологически, има такива които работят само на радиочестоти, има чисто ретранслаторни... тези които могат да снимат са единици.
Не всички сателити са под една и съща шапка. Собствениците им може да искат, а може и да не искат да споделят информацията която имат. Повечето не искат - информацията струва пари.

Тебе те знаят къде си щото носиш мобилен телефон, щото се движиш по пътища и щото се движиш бавно. Зачукай се някъде по Рила без телефон и ще трябват месеци за да те намерят (ако изобщо те намерят). А това е една Рила - едвам се забелязва от сателита...
Също така те знаят защото плащаш с дебитна или кредитна карта, защото ползваш компютър който има уникален MAC адрес на мрежовата карта, или защото от публичен компютър си си проверил електронната поща или си влезнал във Фейсбук. Отказваш се от тия неща и ще станеш невидим.


--- Цитат на: atos в Март 05, 2017, 06:58:33 pm ---Мястото на изчезнал самолет не е кръг, а ивица обикновено, широка няколко километра 3-4.
И "огромната" Земя е толкова гъсто опасана с военни радари, че е абсурдно да пропуснат нещо! И забележи - не е нужно нещото да излъчва сигнал!

--- Край на цитат ---
Да ти обясня отново - ще е ивица широка 3-4 км ако самолета се разпада във въздуха на височина 10 км. Ако има сериозна повреда на електрическата и навигационната система, транспондера ще замлъкне, но пилотите ще имат възможност да се опитат да спасят пътниците. Биха могли дори да кацнат ако повредата не е толкова жестока. Накъде ще поемат - ще зависи от преценката на капитана. Може да тръгнат към най-близкото летище, може към такова с най-дълга писта, може да решат да кацнат на някоя поляна. Никой не може да каже какво решение ще вземе капитана на самолета и накъде ще поеме в опита да спаси машината и пътниците. А може повредата да е мижава, и капитана въпреки повредата на трансподенра да реши да продължи по курса си. Може да реши да се върне оттам откъдето е излетял. Така че никой няма никаква идея къде да търси самолета.
За военните радари - няма радар който да работи на принципа на морския фар. Такъв радар ще е първата жертва при евентуален конфликт. Прекрасните AGM-88 HARM са изобретени точно с тази цел - да улучват неща, дето излъчват радиовълни. Пускаш я на от самолета 60 км от целта и завиваш обратно. Не те интересува точно откъде идва радиолъченето. не те интересува дали е радар, или някой цитира Корана по радиостанцията. не те интересува дали е пред теб, отстрани или зад теб. Само трябва да натиснеш копчето в момента в който тече предаването, за да може ракетата да запомни носещата честота и приблизителната посока. След 3-5 минути вече никой не те засича ... :) Или вече е на майонеза по скалите, или предвидливо е замълчал. Обаче в момента в който млъкне, гадната ракета изключва двигателя си и поема по леко възходяща траектория  - за да намали скоростта си и да увеличи времето през което може да се намира във въздуха. Обади ли се отново - пак "пали мотора" и се набира към излъчвателя. На въоръжение са от 80-те години на 20-ти век... Една такава удари една къща в Драгоман ли беше, в Горна баня ли беше... по време на войната в Сърбия... тъпа история - вероятно се дължеше на "модифицирана" сателитна чиния на изобретателен българин, на не съвсем законни интереси в областта на радиопредаването или на кофти съвпадение...
Военните радари работят на принципа на ехолота на подводниците. Няма луд капитан на подводница, който да "пинг-ва" постоянно в търсене на цели - ще е като нарисувана с блажна боя мишена на стена :) Ехолота се използва в последния момент за уточняване на позицията на противника, тогава когато си готов за нанасяне на удар - просто за да уточниш точното положение и разстоянието до него.
За предотвратяване на нападението с балистични ракети се използват специално конструирани сателити. Те улавят ифрачервеното излъчване от двигателите на стартиращите от силозите ракети. След това имаш 20-30 минути за реакция ... или поне за молитва.
За другите по-малки ракети нещата са доста по-прости - трябва да следиш носителя им. Кораб, камион, самолет - те се засичат сравнително лесно и от нормалните сателити, а и имаш достатъчно време да се подготвиш докато носителя им достигне до мястото за стрелба. Както казах - Земята е огромно място, трябват десетки часове за да може една ракета да се достави и подготви за старт. За това време сателитите ще я засекат. А и все пак това няма да стане заради загубен бас или друга глупост - ще има подозрения или основания да се предполага, че някой ще използва това оръжие. А ако имаш подозрения, ти ще го следиш по-изкъсо. Изстрелването ще е крайна точка на някакъв друг спор, който ще се е развивал дни, седмици и месеци.
Затова и целия свят не може да измисли противооръжие срещу терористите. Те са готови да направят голямо "БУМ" само щото си ги погледнал накриво...

tobo1:
Съвършенството е в простотата, казваше някога моят учител,
и допълваше:
Но не в опростенчеството.
При теб за съжаление повечето разсъждения клонят към второто,
дано греша.

EDM electronics:
Не минава ден съвсем целенасочено от 3 месеца насам, проверявам небето поне по 2 пъти за КЕМТРЕЙЛИ. Особено съм наблюдателен при промяна на времето.
Досега не съм регистрирал нито веднъж за този период кемтрелари. А времето се променяше на всякакво, в частност влажността на въздуха. Нали противниците на кемтрайла свързваха следите с влагата. Е, за близо 3 месеца, така ли не се появи влага?

За справка преди няколко години, когато тези следи бяха ежедневие не, а ежечасие, така ли не се появи подходящата влага, че да ги фиксирам?
Да изглеждам на полудял тубар, мисля не?  :)
Повече от здраво стъпил на земята съм. Но факта си е факт.
Небето е кристално чисто с изключение понякога на замъгленост и ниска видимост през деня, което се дължи на сахарски пясъци - банално познато явление.

Продължвам да следя, не ми е проблем да погледна 1-2 пъти на ден към небето, да видим след колко години ще се появят подходящите условия за кемтрейлари, докато следя за извънземни, че те ме интересуват повече.  :D

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

[*] Предходна страница

Премини на пълна версия